Решение № 3313 от 23.03.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3313

Пловдив, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - I Състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА

Членове:

МАРИАНА МИХАЙЛОВА

ДАРИНА МАТЕЕВА

При секретар ПЕТЯ ПЕТРОВА и с участието на прокурора СВЕТОСЛАВА СТЕФАНОВА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ДАРИНА МАТЕЕВА административно дело № 20257180700926 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на П. Т. З., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица]-21, чрез адв. Б., със съдебен адрес: [населено място], [улица]-21, против чл.25, ал.1 и ал.2 от Наредба №2 за организацията и безопасността на движението и дисциплината на водачите на пътни превозни средства на територията на община [област] (Наредба №2).

Изложени са подробни съображения относно правния интерес от оспорването на Наредба №2.

По основателността на жалбата са изложени доводи, че в Закона за движение по пътищата (ЗДвП) точно, лимитативно и изчерпателно са посочени органите, на които са делегирани пълномощия за издаване на наредби по приложението на закона, като се твърди, че на общинските съвети не са делегирани никакви пълномощия да издават местни наредби с наименование и предмет като процесната Наредба №2, очертан в чл.1 от същата, още по-малко да регламентират с Раздел 6 - Скорости на движение-чл.25 /1/ и /2/. Сочи се също, че никъде в процесната наредба не е посочено правното основание за издаване на Наредбата, което според жалбоподателя е основание за обявяването на оспорената част за нищожна, по аргумента на чл.146, т.1 АПК, във вр. чл. 9/3/ ЗНА, вр. чл.42 и чл.43 от Указ№883 от 1974г. ПЗНА.

Излагат се доводи, че в случая не е налице неуреден въпрос, по отношение на който Общински съвет [област] да е разполагал с компетентност и че компетентността да се уреждат въпроси, попадащи в предметния обхват на ЗДвП, е изрично предоставена на други органи посочени в §11, §80, §81 от ЗДвП, а именно министри и Министерски съвет, а общинските съвети могат да приемат само Наредба по чл. 80а от ЗДвП.

С позоваване на разпоредбата на чл.8 от ЗНА, жалбоподателят твърди, че Общински съвет [област] е надхвърлил нормотворческите си предели, очертани му от чл.8 ЗНА, при издаване на оспорената част, което е в разрез с нормативен акт от по-висока степен-чл.21/1/ ЗДвП, като се твърди, че общинският съвет в случая е преуредил тези въпроси в своя наредба.

На следващо място се сочи, че при издаване на оспорената част Общинският съвет не е спазил изискванията на чл.2а ЗНА /ДВ, бр.55 от 2003г., отм., бр.46 от 2007г./, като не е публикувал проекта на процесната наредба в интернет 30-дни преди нейното гласуване и така е отнел възможността на заинтересованите страни да изразят становища и предложения, както и че така са нарушени принципите на съгласуваност, стабилност, предвидимост, обоснованост и откритост.

Възразява се, че липсва анализ за съответствие с правото на Европейския съюз, липсват мотиви за очакваните финансови резултати от прилагането на оспорената част, съставляващо нарушение на чл. 28 ЗНА.

Иска се обявяване нищожността на оспорените разпоредби, както и тяхната отмяна като незаконосъобразни в условията на евентуалност. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Подробни съображения са изложени в писмени бележки.

Присъединени към оспорването с Определения на съда № 5640 от 23.06.2025г. и № 8380 от 01.10.2025г. са Т. И. Д. и Н. Р. Н., чрез адвокат Б., които поддържат становище за основателност на жалбата. Претендират разноски.

Ответникът по жалбата - Общински съвет [област], чрез процесуалния представител адв. Й. изразява становище за неоснователност на жалбите. Счита, че атакуваните разпоредби на Наредба № 2 за организацията и безопасността на движението и дисциплината на водачите на пътно-транспортни средства на територията на Община [област] за законосъобразни, съответната наредба е издадена от надлежен орган в рамките на неговите компетенции, при спазване на законовите изисквания за тяхното приемане. Претендират се разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура [област], дава становище за неоснователност на жалбите.

На първо място, съдът счита жалбата за допустима. Съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения, а съгласно чл. 187, ал. 1 от АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето.

От приложените от страна на жалбоподателя П. З. доказателства - СУМПС, СРМПС, талони за паркиране, фактури за платени суми за паркиране, билети за посещение на М. Б.-[населено място], ГХ Галерия, РНБ „Иван Вазов“, [населено място] се установява, че същият притежава право да управлява МПС, както и че е управлявал автомобил на територията на [населено място]. Оттам възниква и вероятността същият да бъде засегнат от посочените разпоредби на оспорената разпоредба, с оглед нейния предмет. В този смисъл следва да се приеме, че приложимият за територията на Община [област] подзаконов нормативен акт, касаещ обществения ред при използване на пътни превозни средства и осигуряване безопасността на движението, непосредствено засяга неговите правни интереси като гражданин.

Следва да се отчете, че правен интерес от оспорването е налице, не само когато има засягане на права, но и когато могат да бъдат засегнати права, свободи и законни интереси, съобразно твърденията на жалбоподателя. В този смисъл оспорващият се явява надлежно легитимирано лице, разполагащо със законоустановена възможност и правен интерес от обжалване на процесната разпоредба. (Определение № 7878 от 14.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5999/2023 г.) Ето защо оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Административният съд, като взе предвид наведените доводи от страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото е приложено Предложение с вх.№ I-75 от 14.11.2005г. от инж. З. З. - зам. кмет „Обществен ред и сигурност“ при Община [област] относно: Отмяна на Наредба №2 за организацията и безопасността на движението и дисциплината на водачите на ППС и пешеходците на територията на Община [област], приета с Решение №37, взето с Протокол № 5 от 17.02.2000год., изм. и доп. с Решение №157, взето с Протокол № 17 от 18.05.2000г., Решение № 415, взето с Протокол № 21 от 19.09.2002 г. и Решение № 184, взето с Протокол № 9 от 15.05.2003 г. на Общински съвет - [област] и приемане на нова Наредба № 2 за организацията и безопасността на движението и дисциплината на водачите на превозни средства и пешеходците на територията на Община [област] с текст съгласно Приложение № 1.

Към предложението е приложен и проекта на Наредба №2 (лист 60- 83). Предложението е разгледано от постоянните комисии - Постоянна комисия /ПК/ по Финанси и бюджет, ПК по Общинска собственост и стопанска дейност, ПК по Младежки дейности, международни отношения и евроинтеграция, ПК по Градоустройство и архитектура; ПК по Култура, спорт и туризъм; ПК по Образование, наука , вероизповедание; ПК по Здравеопазване, социални дейности и етнически въпроси; ПК по Благоустрояване, комунални дейности и екология, за което по делото са представени протоколи (лист 100-118), със становища „за сесия“.

Според приложено по делото Изменение на предложението с изх. № 0700-7477 от 14.04.2006г. (лист 84-85), е направена корекция на част от разпоредбите на внесената за разглеждане Наредба № 2 за организацията и безопасността на движението и дисциплината на водачите на превозни средства и пешеходците на територията на Община [област], сред които и оспорената в настоящото производство разпоредба на чл.25, ал.2, т. 1.

С Решение № 113, взето с протокол № 7 от 27.04.2006 г. на Общински съвет [област] е приета Наредба № 2 за организацията и безопасността на движението и дисциплината на водачите на ППС и пешеходците на територията на община [област]. Приложено на лист 118 по делото е препис-извлечение от протокол № 7 от 27.04.2006 г. в частта по разглеждане на т.3 от дневния ред относно: Приемане на Наредба № 2 за организацията и безопасността на движението и дисциплината на водачите на превозни средства и пешеходците на територията на Община [област], както и измененията на предложения проект.

С Решението на ОбС [област] – т.4 и т.5 е прието изменение на предложения проект на Наредба № 2 за организацията и безопасността на движението и дисциплината на водачите на ППС и пешеходците на територията на община [област], както и промяна на чл.25 от Наредба № 2, глава 2: движение на ППС, раздел 6, ограничение движението на ППС.

На заседанието на Общински съвет при гласуването са присъствали 40 общински съветници, като предвидените точки в дневния ред са обединени за общо разглеждане, след което са разгледани и гласувани измененията на разпоредби от Наредбата, като в протокола от заседаноето не се съдържат данни за броя на гласувалите общински съветници „ЗА“ приемане на Наредба №2.

С Решение на ОбС [област] № 140, взето с Протокол № 8 от 18.05.2006г., на основание чл.22, ал.1 и чл. 21, ал.2 във вр. с чл. 45, ал.2 от ЗМСМА са приети промени в текстовете на чл. 23, ал. 9 от чл. 44, ал. 14 от чл. 44 и т. III от ПЗР на Наредба № 2 за организацията и безопасността на движението и дисциплината на водачите на превозни средства и пешеходците на територията на Община [област], приета с Решение № 113, взето с Протокол № 7 от 27.04.2006г. на Общински съвет — [област].

ПЗР от наредба №2 придобиват следната редакция:

„I Н. Н. се издава на основание чл.22, ал.1, във връзка с чл.21, ал.2 от ЗМСМА и отменя Наредба № 2, приета с Решение № 37, взето с Протокол № 5 от 17.02.2000 г. на Общински съвет - [област], изм. и доп. с Решение № 157, взето с Протокол № 17 от 18.05.2000 г., Решение № 415, взето с Протокол № 21 от 19.09.2002 г., Решение № 184, взето с Протокол № 9 от 15.05.2003 г. на Общинския съвет - [област].

В срок от 30 дни от влизане на тази Наредба в сила, Кметът на Общината да отмени всички дадени разрешения, противоречащи на тази Наредба.

II. В срок от 2 месеца от влизане на тази Наредба в сила кметовете на райони да премахнат всички незаконно изградени напречни изкуствени неравности по пътищата.

III. Наредбата е приета и влиза в сила от 01.06.2006 г.

З. К. на Община [област] да я публикува в един пловдивски ежедневник двукратно до влизането й в сила.

Наредбата е приета от Общински съвет - [област] на 27.04.2006г.“

Протестираните разпоредби на Наредбата са приети със следното съдържание:

Чл.25./1/ Разрешената максимална скорост на движение по улиците в [област] е до 50 км/ч, което се сигнализира с пътни знаци Д11 (Начало на населено место) и Д12 ( Край на населеното место).

/2/ При определяне на разрешена максимална скорост на движение над посочената в предходната алинея да се имат предвид следните условия

За разрешената скорост до 70 км/ч а) наличие на най-малко две ленти за движение в една посока и разделителна ивица; б) пресичанията с други улици да бъдат на светлинно регулирани кръстовища; в) пешеходните пресичания да са само на светлинно регулирани места; г) да не се допуска паркиране; д) пътните знаци да са втори типоразмер от стоманена ламарина и инженерно светлоотразяващо фолио; е) пътните участъци да са добре осветени; ж) за обезопасяване и канализиране на пешеходното движение да се поставят предпазни ограждения в зоните на кръстовищата, пешеходните подлези и надлези и спирки на пътните превозни средства за обществен превоз на пътници по редовните линии на градския транспорт; з) не се допуска на платната за движение наличието на дупки.

2. За разрешена максимална скорост на движение до 60 км/ч: а) наличие на най-малко две ленти за движение в една посока; б) пресичанията с други улици да бъдат на светлинно регулирани кръстовища; в) пешеходните пресичания да са само на светлинно регулирани места; г) да не се допуска паркиране; д) пътните знаци да са втори типоразмер от стоманена ламарина и инженерно светлоотразяващо фолио; е) пътните участъци да са добре осветени; ж) за обезопасяване и канализиране на пешеходното движение да се поставят предпазни ограждения в зоните на кръстовищата, пешеходните подлези, надлези и спирките на пътните превозни средства за обществен превоз на пътници по редовните линии на градския транспорт; з) не се допуска на платната за движение наличието на дупки