Решение № 199 от 15.05.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. Варна, 15.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев при участието на секретаря Мая Т. И.а като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №

20243100900485 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са преки кумулативно съединени искове от С. А. Д. срещу ЗД „Бул Инс“ АД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 1550 лв. – обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на настъпило на 26.07.2023 г. в гр. Варна ПТП, виновно причинено от И. И. Х. като водач на лек автомобил „Ауди Кю 7“ с рег. № ********, застрахован от ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва, считано от датата на отправяне на извънсъдебната застрахователна претенция – 17.08.2023 г. до окончателното им заплащане.

Претендират се и сторените в процеса разноски.

В исковата молба ищцата излага следните фактически твърдения:

На 26.07.2023 г., около 10:50 ч., при пресичане на кръстовището на ул. „Царевец“ и бул. „Васил Левски“ в гр. Варна С. А. Д. е била блъсната от отклоняващия се от движението си по бул. „Васил Левски“ надясно и продължаващ придвижването си по ул. „Царевец“ лек автомобил с марка „Ауди“, модел „Кю 7“ с рег. № ********, управляван от И. И. Х..

Последният движейки се с малко над 50 км/ч. я е забелязал в последния момент, натиснал рязко спирачката и извил волана наляво. Пояснява се, че при съприкосновението ищцата вече е била пресякла дясната лента на платното за движение. Излага се, че вследствие на удара, тя е получила триглезенно счупване на лявата подбедрица, изразяващо се в счупване на големия пищял на лявата подбедрица в областта на глезенния израстък и задния ръб на ставната повърхност, счупване на малкия пищял на лявата подбедрица в областта на глезенния израстък. На 27.07.2023 г. и́ била направена операция, изразяваща се в открито наместване на фрактура на тибия и фибула с вътрешна фиксация. Ищцата твърди, че вследствие получените увреждания е изпитвала продължителни силни физически болки, като към момента на депозиране на исковата молба не е била напълно възстановена от увреждането. Болките били съпроводени с нарушение на ежедневния и́ ритъм на живот в битов и хигиенен план, неспокоен сън, кошмари от преживяното, страх да пресича, тревожност, потиснатост, понякога и липса на апетит. За лечението си направила разходи 1 общо в размер на 1550 лв., подробно конкретизирани в исковата молба. По случая било образувано ДП № 292/2023 г. по описа на СПП при ОД на МВР – гр. Варна, като в хода му е било установено, че ПТП е било причинено по вина на водача на автомобила. Въпреки че той бил привлечен като обвиняем, ДП било прекратено по искане на пострадалата ищца на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК вр. чл. 343, ал. 2, т. 2 НК. Ищцата отправила до застрахователя извънсъдебна покана с вх. № 587395/17.08.2023 г. за заплащане на дължимото й се обезщетение, по която до момента на депозиране на исковата молба липсвало произнасяне.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от ответното дружество е постъпил отговор на исковата молба, с който се отправя искане за отхвърляне на заявените претенции като недоказани по основание и размер, в евентуалност – за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди. Оспорва се наличието на всеки един от елементите на деликтната отговорност на водача на застрахования автомобил. Възразява се, че не е доказан механизмът на произшествието, поради което не може да бъде направен извод за това кой от участниците е действал противоправно, а без наличието на противоправно поведение не може да бъде приложена и презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Поддържа се, че за водача процесното ПТП е случайно събитие по смисъла на чл. 15 НК. Твърди се, че застрахованият водач не е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата.

Оспорва се твърдението, че в резултат на процесното ПТП ищцата е претърпяла посочените в исковата молба телесни повреди по вид и степен, като се поддържа, че същите се дължат на заболявания, от които тя е страдала преди ПТП. Оспорва се продължителността на оздравителния процес. В евентуалност се възразява, че уврежданията не са довели до заявените болки и страдания, а оздравителният процес е продължил по-дълго от обичайното поради неспазването на дадените на ищцата лекарски предписания и нейни предходни заболявания. В евентуалност, се релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, която нарушила нормативно установените правила за движение на пешеходци и предприела внезапно пресичане на пътното платно без да съобрази разстоянието до приближаващото се МПС и неговата скорост, и при ненужно удължаване на времето за пресичане – чл. 113, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 114, т. 1 ЗДвП. Ответникът възразява и срещу размера на претенцията за неимуществени вреди като завишен и несъответстващ на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Твърди се, че сумите, претендирани като имуществени вреди, не са били разходване във връзка с проведеното лечение и че не са били необходими за пълното възстановяване на уврежданията.

Ответникът счита и че те също са завишени. Счита, че не дължи лихва за забава върху обезщетенията. Алтернативно счита, че началната дата следва да бъде определена при съблюдаване на разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ, доколкото е изискал представянето на допълнителни документи по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ, които обаче не са му били представени.

В съдебно заседание ищецът чрез надлежно упълномощен процесуален представител поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване.

Ответното дружество чрез процесуалния си представител поддържа становището си за неоснователност на исковете и моли за тяхното отхвърляне с присъждане на съдебноделоводни разноски. Представя писмена защита.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Отговорността на застрахователя по прекия иск с правно основание чл. 432 ГПК е функционално обусловена от отговорността на застрахования по задължителната застраховка "гражданска отговорност" водач на моторно превозно средство. Отговорността на водача е за непозволено увреждане и фактическият и́ състав включва действие или бездействие, което е противоправно, извършено е виновно и в резултат от което са 2 настъпили вреди. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното:

С Определение № 53/13.01.2025 г. по т. д. № 485/2024 г. по описа на ВОС, за безспорно и ненуждаещо се от доказване е прието, че към 26.07.2023 г. водачът на лек автомобил с марка „Ауди“, модел „Кю 7“ с рег. № ******** е бил застрахован от ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и че на основание чл. 380 КЗ от ищцата е била отправена до ответника извънсъдебна покана с вх. № 587395/17.08.2023 г. за заплащане на дължимото и́ обезщетение.

Видно от приетия като доказателство Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 947 от 27.07.2023 г., на 26.07.2023г., около 10.50 часа, в гр. Варна, на кръстовището на ул. „Царевец“ и бул. „Васил Левски“ е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Ауди Кю7“ с рег.№ ********, управляван от И. Х. И., при което пешеходката С. А. Д. – ищец в настоящото производство, е получила травма на долен ляв крайник в областта на глезена. Посочено е, че обстоятелствата и причините за ПТП са в процес на изясняване като е образувано досъдебно производство (ДП) № 292/2023 г. по описа на СПП при ОД на МВР – гр. Варна.

По делото е приобщено ДП № 292/2023 г. по описа на СПП при ОД на МВР – гр.

Варна, в материалите на което се съдържат снимки от албум и огледен протокол, които са извършени по възстановка чрез водача на процесния автомобил, тъй като произшествието не е било запазено.

От приложеното по делото Постановление на прокурор при ВРП е видно, че вследствие изявление на ищцата по настоящото дело С. А. Д. в качеството и́ на пострадало лице ДП № 292/2023 г. по описа на СПП при ОД на МВР – гр. Варна е било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК вр. чл. 343, ал. 2 от НК.

С цел установяване механизма на настъпилото пътно-транспортно произшествие, както и възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец, по делото е прието заключение на вещо лице по проведенасъдебноавтотехническа експертиза (САТЕ) и е допуснат разпит на свидетеля И. И. Х. – водач на процесния автомобил.

От показанията на свидетеля И. Х., които съдът кредитира като съгласно чл. 172 от ГПК съобразява евентуална заинтересованост на свидетеля, се установява, че след като свидетелят дал мигач за напускане на булеварда, в последния момент, движещият се пред него автомобил с чужда регистрация завил рязко наляво и променил посоката на движение.

Свидетелят инстинктивно натиснал леко спирачката, продължил и усетил удара. Не можал да види момичето. Само усетил, че нещо се е ударило в колата, спрял, видял, че е човек и се зачудил „откъде е паднал“ този човек. Не видял пешеходката. Ударът настъпил в десния преден ъгъл на автомобила, горе-долу на осевата линия. При удара дясното огледало на автомобила се счупило. След това се обадили на 112 и свидетелят закарал пострадалата в болницата. Тогава включил и навигацията. Смята, че се е движел с допустимата скорост от 40-50 км/ч.

От заключението на САТЕ, което съдът кредитира като съобразява обстоятелството, че вещото лице е работило по материали от досъдебното производство при липса на запазено местопроизшествие, се установява, че л.а. „Ауди Кю7“, с рег. № ********, управляван от И. Х. И., се е движел по бул. „Васил Левски“ като е предприел напускане към ул. „Царевец“. Пешеходката се движела от ул. „Подвис“ към базар „Левски“ по десния тротоар на булеварда, като достигайки ул. „Царевец“ предприела пресичане на пътното платно при място без налична хоризонтална и вертикална сигнализация за пешеходна пътека, в която зона е бил осъществен ударът с автомобила. Левият крак на пешеходката е бил прегазен от предно дясно колело на автомобила, след което е последвал удар на тялото в преден десен калник и странично дясно огледало на автомобила. Скоростта на движение на 3 пешеходката е била средно 6.6 км/ч, отговаряща за бързо пресичане на необозначено за целта място. По делото няма данни за внезапна поява на пешеходката на пътното платно.

Според вещото лице, при движение на автомобила със скорост по-ниска или равна на 50 км/ч ПТП-то не би настъпило, тъй като автомобилът би бил на достатъчна дистанция, за времето на изминаване на която, пешеходката би напуснала активната част от платното за движение. Този извод съдът не приема за безспорен, тъй като не е съобразен с изнесеното от свидетеля, че се е движел след друг автомобил, който е ограничавал видимостта на водача. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че минималното разстояние, от което е било възможно пешеходката да бъде забелязана преди да започне хода си по пътното платно при наличие на пряка видимост е 50 метра. Според експертизата, при движение със скорост помалка или равна на 50 км/ч водачът е имал техническа възможност да изпълни аварийно спиране или да премине зад пешеходката, т.е. вдясно от нея. Вместо това, автомобилът се е отклонил вляво, което при липса на спирачни следи говори или за късна реакция, или за доста висока скорост на движение. В зоната на ПТП пътното платно е от две еднопосочни ленти, с обща ширина 7 метра, разделени от единична прекъсната бяла линия. На мястото няма светофар и няма маркировка или пътен знак за пешеходна пътека. На 65 метра в дълбочина на улица „Царевец“ в посоката на движение на автомобила има пешеходна пътека обозначена с хоризонтална и вертикална маркировка. Пешеходката е имала възможност да установи намеренията на автомобилния водач и неговата приблизителна скорост на движение спрямо останалия трафик, едва на 40 метра преди точката на ПТП. За да избегне произшествието е следвало да не пресича на необозначено за целта място, в случай, че в полезрението й е имало автомобил с неустановени намерения за посока на движение.