Определение № 1488 от 18.08.2026, Районен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1488 гр. гр. Хасково, 18.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20265640101979 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.118 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК:

203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. ***********, представлявано от управителите Х.М и П.В, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.3 от ГПК и при условията на обективно кумулативно съединение осъдителни искове, против В. П. И., ЕГН **********, с посочен адрес: гр.Лозен, п.к. 6552, **********. За претендираните суми е образувано ч.гр.д. № 2537 по описа за 2026 г. на Районен съд – Стара Загора, представляващо електронно заповедно дело.

Съдът като съобрази данните по делото и приложимия закон, намира следното:

Видно от изложените в исковата молба твърдения, а и от приложените писмени доказателства към нея, вкл. и от служебно изготвената справка НБД за ответника е, че се касае за предявен иск по реда на чл. 422 ал. 1, вр. чл. 415 ал. 1 ГПК за установяване дължимостта на вземания, основаващи се на сключен договор за потребителски кредит, цедиран на ищеца. Ответник по иска, респ. длъжник в заповедното производство е лице, чийто настоящ, а и постоянен адрес е в с.Лозен, общ.Столична, обл.София, считано от 22.01.1990 г., съответно от 18.02.2005 г., т.е. преди депозиране на заявлението и на исковата молба в съда.

1

С последната редакция на чл. 113 ГПК, вр. чл. 119 ал. 3 ГПК, в сила от 07.08.2018 г., законодателят е регламентирал правилата, уреждащи местната подсъдност, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск по потребителски спорове.

Съгласно чл. 113 ГПК /изм. ДВ бр. 65/07.08.2018 г., доп. - ДВ, бр. 100 от 2019 г./, исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на такъв- по постоянния. Образуваните дела се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес.

Нормата на чл. 119 ал. 3 ГПК /изм. ДВ бр. 65/07.08.2018 г./, регламентира, че възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл.

113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. Разпоредбата на чл. 119 ал. 3 ГПК не поставя упражняването правомощието на съда да реши дали да гледа делото с оглед местната подсъдност в зависимост от наличието или липсата на възражение от страна на ответника – разпоредбата определя само крайния момент, до който съдът трябва да обяви на страните отвода за неподсъдност на спора.

Имайки предвид характера на настоящия спор- установяване на вземания, основаващи се на договор за потребителски кредит, настоящият състав намира, че в случая ответникът има качеството на потребител.

Легалното определение на понятието „потребител“ се съдържа в § 13, т.1 ДР на ЗЗП, съгласно който такъв е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

Нормата на чл.113 ГПК, преди изменението ѝ регламентираше изборна местна подсъдност- общата по чл. 105 ГПК или по постоянен или настоящ адрес на ищеца, като този избор принадлежеше на ищеца- потребител.

Прочитът на последното изменение на чл.113 и чл. 119 ал. 3 ГПК сочи на задължителна подсъдност по чл.113 ГПК и че приложното поле на хипотезите, в които съдът следи служебно за местната подсъдност е разширено и в него са включени и т.нар. потребителски искове по чл. 113 ГПК. Посочената 2 специална норма изключва приложението на чл.105 ГПК.

Ето защо, съдът намира, че доколкото настоящият адрес на ответника, а и постоянният му такъв, както към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и към датата на депозиране на исковата молба е в с.Лозен, Столична Община, район Панчарево, то местно компетентен да разгледа спора е Софийски районен съд, в чийто съдебен район се намира посоченото населено място. Този извод не се променя от обстоятелството, че след изменението на чл.411 ал.1 ГПК, в сила от 01.07.2025 г. заявлението за издаване на заповед за изпълнение е разглеждано от районен съдия, определен съобразно чл. 9, ал. 3 от Закона за съдебната власт , в случая от съдия при Районен съд – Стара Загора.

По изложените съображения и на основание чл. 118, ал. 1 и ал. 2 ГПК, делото следва да бъде прекратено пред Районен съд - Хасково и изпратено за разглеждане по подсъдност на Софийски районен съд.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 1979 по описа за 2026 г. на Районен съд - Хасково.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на местно компетентния Софийски районен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Хасково в едноседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете.

Вярно с оригинала!

Секретар: П.М

3