Решение № 50 от 18.02.2026, Окръжен съд - Монтана
- Съд
- Окръжен съд - Монтана
- Дело
- Въззивно гражданско дело 501/2025
- Вид
- Решение № 50
- Подписан
- 18.02.2026
- Състав
- Аделина Тушева, Елизабета Кралева, Таня Живкова
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38,ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.200 · Кодекс на труда
- чл. 200, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл.201,ал.2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 50 гр. М., 18.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Аделина Тушева
Членове:
Елизабета Кралева
Таня Живкова при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело № 20251600500501 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .
С решение Рег.№ 359 / 11.07.2025г. постановено по гражданско дело №20241630102803 по описа за 2024 година на РС М. е осъдено на основание чл. 200, ал. 1 от КТ ,,Б.“ ООД, ЕИК: *** представлявано от К.П.Х. и К.К.П., заедно и по отделно, ДА ЗАПЛАТИ на М. М. Б., ЕГН ********** сумата от 19 000.00 лв./Деветнадесет хиляди лева/, представляваща парично обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в телесни увреждания, негативни емоционални и психически преживявания, болки и страдания, вследствие на трудова злополука, настъпила на 02.11.2022 г. в гр.
М., ведно с обезщетението за забава съизмеримо със законната лихва, считано от датата на настъпване на злополуката - 02.11.2022 г. до окончателното погасяване на задължението, като над този размер до предявения такъв от 99 000.00 лв. искът е отхвърлен като НЕОСНОВАТЕЛЕН И са присъдени направените в процеса съдебни разноски.
Това решение е обжалвано от М. М. Б. от с.Г., обл.М. чрез адв.Л. А.-АК М. в ЧАСТТА в която е отхвърлена исковата й претенция над уважения размер 1 от 19000.00лева до претендирания размер от 99000.00лева с изложени доводи за неправилност, необоснованост на съдебното решение и постановено в противоречие с материалния закон.Жалбата е изключително подробно мотивирана.
Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част като незаконосъобразно и уважи исковата претенция изцяло по изложените съображения в жалбата.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на жалбата от въззиваемата страна Б. ООД,гр.М. чрез адв.М. Ц. с подробно изложени доводи за нейната неоснователност.Отговора е подробно мотивиран.Моли съда да постанови решение с което да потвърди атакуваното съдебно решение и остави жалбата без уважение.
Отговор на въззивната жалбата е подаден и от третото лице в процеса Д. ЕАД с изложени доводи за нейната неоснователност.
По делото е постъпило становище в срок и от „К.“АД Люксембург чрез клона си в България с изложени доводи за неоснователност на жалбата.Моли съда да потвърди атакуваното решение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.
По делото е постъпила и насрещна жалба от Б. ООД гр.М. ЧРЕЗ АДВ.М.
Ц. против Решение №359/11.07.2023година постановено по гр.д.
№2803/2024година по описа на РС М. в ЧАСТТА в която исковата претенция е уважена до размер от 19000.00лева с изложени доводи за незаконосъобразност и завишение на размера.Жалбата е подробно мотивирана.
Моли съда да отмени решението в атакуваната част и отхвърли исковата претенция като незаконосъобразна.
В срока по чл.263,ал.3 от ГПК е постъпил отговор на насрещната жалба от М. М. Б. чрез адв.Л. А. с изложени доводи за нейната неоснователност.Отговора е подробно мотивиран.Моли съда да остави жалбата без уважение.
Пред въззивната инстанция не са събирани нови писмени или гласни доказателства.
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното 2 обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна в процеса и са допустими.Разгледани по същество са частично основателни.Съображенията на МОС за това са следните:
Първоинстанционният съд е бил сезиран със субективно и обективно са предявени искове за заплащане на обезщетение от работодател за причинени неимуществени вреди от трудова злополука, с правно основание чл. 200, ал.1 от Кодекса на труда, във връзка с чл.52 от ЗЗД и обезщетение за забавено изпълнение по чл.86 от ЗЗД
За да постанови атакуваното решение МРС след анализ на доказателствата по делото е достигнал до извода, че са налице условията на чл.200 от КТ за уважаване на исковата претенция, но съобразявайки възраженията на ответната страна е приел, че е налице груба небрежност от страна на ищцата, поради което от определения общ размер на обезщетение за неимуществени вреди от 40000лева е намалил същия на 50%, като е приел, че от страна на ищцата е проявена груба небрежност и е приспаднал изплатените преди това 1000.00лева от работодателя, поради което е уважил исковата претенция до размер от 19000.00лева.Така направените изводи от първоинстанционния съд се споделят частично досежно размера на уважената претенция от настоящата инстанция по следните съображения.
Предмет на жалбата пред настоящата инстанция е именно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди с оглед настъпилите увреждания, който се оспорва както от работника, така и от работодателя.
За да възникне имуществена отговорност на работодателя по чл.
200 КТ за обезщетяване на причинените вреди от трудовата злополука, следва да са налице кумулативно основните материално-правни предпоставки, включени във фактическия състав на разпоредбата, а именно:наличие на трудово правоотношение между работодателя и пострадалия работник, злополука, претърпяна от работника, имаща характер на трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, според която норма „трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по 3 повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт“, неблагоприятни последици - неимуществени вреди в случая, претърпени от пострадалото лице и изразяващи се в претърпени болки и страдания и причинна връзка между трудовата злополука и неимуществените вреди От събраните по делото доказателства се установявава и не се спори между страните, че през учебната 2022/2023г. ищцата е била ученичка в 12 клас в Професионална гимназия по техника и електротехника „Х.“ - гр. М., специалност: „Машини и системи с цифрово програмно управление“.
Обучението си завършила на 30.06.2023г . Ищцата и ответното дружество са сключили Договор за обучение чрез работа /дуално обучение/ № 1669 от 15.09.2022 г., и са били в трудово правоотношение за длъжността „оператор на металообработващи машини с ЦПУ“ от професия „машинен техник“.Установено, че по време на изпънение на стажа си по специалнотта на 02.11.2022 година на ищцата е възложена работа от въззиваемата страна страна на хидравлична преса. Около 10.30 часа, в производствен цех 400, след като започнала работа на машината, без видими външни причини на отвличане на вниманието, без да разговаря с никого, тя извикала за помощ.
Притекли й се колеги видели, че пръста на лявата и ръка кърви и има частична ампутация,.Веднага я закаралия в Спешния медицински Център в град М. за оказване на медицинска помощ. ".
Съгласно представената длъжностна характеристика за горната длъжност е видно, че на заемащите тази длъжност работници е възложено и част от трудовите им функции и задължения включва и извършване на „студено щанцоване на детайли, огъване, плановане, отсичане“. Установено е, че ищцата е запозната с длъжностната характеристика срещу подпис.
Съгласно Заповед № 33/01.09.2022 г. работодателят е утвърдил видовете, реда и организацията на провеждане на инструктажи в предприятието. От данните от книгата за начален инструктаж по безопасност и здраве и Служебна бележка № 1449/19.09.2022 г. на ищцата е проведен начален инструктаж съгласно изискванията на Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. На ищцата е проведено обучение в периода от 20.09.2022 г. До 26.09.2022 г., а с протокол от 26.09.2022 г. същата успешно е положила изпит за правилата по безопасност и здраве на работното място и е допусната до самостоятелна 4 работа с машината, което е удостоверено с нейните подписи и подписите на компетентните длъжности лица в предприятието.
Злополуката е декларирана в ТП на НОИ от ответното дружество с Декларация за трудова злополука с вх. № 5101-11-16/04.11.2022 г. на ТП на НОИ.
На основание чл. 58, ал. 1 от КСО и Заповед № 1015-11-157/16.11.2022 г. на ръководителя на НОИ, е извършено разследване на злополуката на 25.11.2022 г., обективирано в Протокол № 5103-11-4 от 01.12.2022 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 02.11.2022 г. с М. М. Б..
С Протокол № 5103-11-4 от 01.12.2022 г. Комисията в състав председател: П.И. - старши инспектор по осигуряването, сектор „КР на ДОО“ в ТП на НОИ - М.- старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - М. и членове: инж. В. Х. Х. - главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ М., инж. К. Х.- управител на „Б.“ ООД и инж. Н.И. - специалист ТБ и СПО, член на КУТ са изложили подробни констатации от направеното разследване на злополуката.
С цитирания протокол от 01.12.2022 г. Комисията установява, че пострадалото лице, в момента на злополуката е трябвало да обработва метални елементи, след готовност да го отнеме от машината и да постави следващата заготовка. При формоването вероятно е пропуснала да предпази ръката си и пресата захваща част от втория пръст на лявата и ръка, получава частична, травматична ампутация.С Разпореждане № 5104-11-15/19.12.2022 г. на ТП на НОИ - М. злополуката, декларирана с Декларация за трудова злополука с вх. № 5101-11- 16/04.11.2022 г., е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО.Разпореждането на ТП на НОИ - М. не е обжалвано от заинтересованите лица в 14-дневния срок от получаването му, съгласно изискванията на чл. 117 от КСО.
От гореизложеното е видно, че жалбоподателката М. Б. е била в трудови правоотношение с Б. ООД гр.М. и че по време на работа е претърпяла трудова злополука, установена по надлежен ред.Тази фактическа обстановка не е спорна между страните.
Установи се също така,че в деня на инцидента е била извършена 5 ортопедична операция като е ампутирана премазаната горна част и част от средната фаланга на показалеца на лявата ръка, тъй като били дистално раздробени. В лечебното заведение останала 5 (пет) дни до 07.11.2022г. включително.През периода на престой в болницата ръката и била превързвана многократно. Изпитвала силни болки. Не можела да я движи. Не я усещала.
Непрекъснато приемала болкоуспокоителни. При хладно и студено време болката е много силна и пръстът посинява. Ръката непрекъснато я боляла, боли я и в момента. Липсва усет върху остатъка от показалеца на лявата ръка.
Инцидентът се е случил, докато е била ученичка в 12 клас преди абитуриентския й бал.В резултат на злополуката ищцата се затворила се в себе си, не желаела да общува с хора, тъй като се срамувала от липсата на част от ръката си. Ходела с ръкавица на училище. Било я страх от срещата със съучениците и и с нейни познати, било я страх от съжалението им, а още полошо - от подигравки от страна на някои от тях, които не закъснели. Това я довело до депресивни състояния и отчуждаване от хората.
Горното се потвърждава от показанията на разпитаните свидетелие А.П., И.Г.,Н.Ц. и Д.Г., разпитани в съдебно заседание на 07.03.2025година, част от които са присъствали на инцидента, а други са близки на ищцата и имат ежедневни възприятия за това как се е отразила злополуката на М..
Съгласно чл.200,ал.1 от КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест които са причинили временна нетрудоспособност на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.
В случая отговорността на работодателя е безвиновна .В процеса по чл.200 от КТ е достатъчно да се установи трудовата злополука или професионалното заболяване като последица от работата при него, водещо до временна нетрудоспособност и причиняващо болки и страдания- факти които са безспорно установени по делото, за да се претендира обезщетяването им.
В чл.52 от ЗЗД е предвидено, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.Понятието справедливост не е абстрактно понятие.То е свързано с преценка на редица обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне от съда размера на обезщетението.Такива обстоятелства при телесните 6 увреждания могат да бъдат характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелсвата при които е извършено, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозавания и пр.При определяне размера на неимуществените вреди следва се вземат предвид всички обстоятелсва, които ги обуславят.