Решение № 23641 от 24.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23641 гр. София, 24.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20251110105478 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по предявен от К. В. Х. с ЕГН **********, чрез адв. Б. Й. при САК, против "К" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С*****, представлявано от Н П П, с искане за обявяване на недействителен на договор за потребителски кредит № 1091425/15.06.2024г., сключен с ответника, като нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.10 и чл.19 ал.4 от ЗПК. Ищецът твърди, че на 15.06.2024г., сключил с ответника, договор за потребителски кредит за сума в размер на 3200 лева, при лихвен процент от 50,00 % и годишен процент на разходите от 62,97 %.

Поддържа, че на основание чл.6, ал.1 от процесния договор за кредит, ищецът е следвало да предостави обезпечение чрез банкова гаранция или поръчител, като в случай на неизпълнение на това задължение, ищецът следвало да заплати неустойка в размер на 6706,02 лв. Сочи, че предвидената клауза за заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение, в посочения размер е нищожна поради неспазване на разпоредбите на чл. 19, ал. 4 и на чл.11, т.9 и 10 ЗПК, тъй като в действителност представлявала възнаграждение в полза на кредитора, което по скрит начин оскъпявало кредита. Ищецът счита, че посочената неустоечна клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като размерът й почти двукратно надвишавал сумата по кредита, като по този начин неустойката загубила присъщите си обезпечителна и обезщетителна функция. Така уговорената неустойка представлявала разход по кредита и като такава е следвало да бъде включена при формиране на ГПР, което не е сторено в настоящата хипотеза, поради което договорът следва да бъде обявен за изцяло недействителен. Ищецът твърди и, че изцяло е погасил задълженията си по договора, като е заплатил сума в общ размер на 3190 лв. Претендира се и присъждане на сторените по делото, разноски. В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на 1 исковата молба. Ответникът не оспорва наличието на договорно правоотношение, по сключен с ищеца договор за потребителски кредит от 15.06.2024г., с посоченото в исковата молба, съдържание. В отговора на исковата молба са изложени подробни съображения за действителността на сключения договор за потребителски кредит, респ. на процесната клауза за неустойка, като ответникът счита предявения иск за изцяло неоснователен и като такъв същия следва да бъде отхвърлен. В допълнение посочва, че дори да се приеме, че клаузата за неустойка е недействителна, то това обстоятелство не влече недействителността на договора в цялост. Претендира се и присъждане на сторените по делото, разноски.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно между страните и е отделено за безспорно по делото, че на 15.06.2024г., ищецът сключил с ответника договор за потребителски кредит № 1091425, с посоченото в исковата молба, съдържание. Съгласно чл.18, вр. чл.6 от договора за потребителски кредит в двудневен срок от сключването му, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитодателя следните обезпечения: банкова гаранция или поръчителство на поне две физически лица. Съгласно чл.6 от договора в случай, че кредитополучателят обезпечи кредита чрез поръчители, то той е длъжен в двудневен срок от сключването му да осигури поне едно или две физически лица, които да отговарят солидарно за задълженията на кредитополучателя. Поръчителите трябва задължително да бъдат физически лица, като при един поръчител същият трябва да има осигурителен доход в размер не по-малък от три пъти размера на минималната работна заплата в страната, а при двама – всеки от тях да има осигурителен доход в размер не по-малък от да пъти минималната работна заплата за страната, да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, включително и такъв с кредитодателя, да нямат задължения към други кредитни или финансови институции с класификация различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход. В чл.6, ал.1, т.1 от договора е предвидено, че кредитополучателят може да обезпечи кредита, като предостави банкова гаранция.

Банковата гаранция трябва да покрива размера на всички суми, които кредитополучателят е длъжен да изплати на кредитодателя по договора за кредит и да има срок на валидност не по-кратък от 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита.

В чл.18 от договора е уговорена неустойка в случай, че кредитополучателят не осигури и не предостави в срок обезпечение по кредита, съгласно горепосочените условия, като размерът на неустойката е в размер на 6706,02 лв., който е посочен и в погасителния план, като неустойката се начислява и заплаща от кредитополучателя заедно със съответната погасителна вноска. Видно от представения погасителен план към договора за потребителски кредит, неустойката в случай на непредоставяне на обезпечение в размер на 6706,02 лв., съгласно чл.18, ал.1 от договора, разсрочени съобразно погасителния план.

2

Съдът намира, че предвидената в договора клауза за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави по следните съображения: Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради противорение с добрите нрави е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./. В случая е предвидена неустойка, предназначена да санкционира заемополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Съдът намира, че въведените в договора условия към изискваното обезпечение, както и срокът за предоставянето му двудневен срок от сключване на договора, създават значителни затруднения за длъжника за изпълнение на договора. На следващо място посочената уговорка влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване, съответна на получените гаранции. В случая е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение след сключване на договора, като непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на преки вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на условията по същия. Поради това следва да се приеме, че така уговорената неустойка, разсрочена съобразно погасителния план към договора и включена в размера на погасителната вноска, по същество има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. По изложените мотиви съдът приема, че клаузата от сключения между страните договор, предвиждаща неустойка в случай на неизпълнение на задължение на кредитополучателя да предостави обезпечение, е нищожна. Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди заемателя относно цената и икономическите последици от сключването му.

Същевременно, посочването на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която 3 следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.

По разноските.

С оглед изхода на настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца възниква правото да получи разноски, като следва да му бъде присъдена сумата в размер на 485,20 лв. заплатена държавна такса по делото, както и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде присъдено в посочения размер, като съобрази относително ниската фактическа и правна сложност на производството, обстоятелството, че по същото е проведено единствено съдебно заседание, в рамките на което е обявено за решаване, както и обема на осъществената процесуална дейност и защита на интересите на ищеца, като намира присъдения размер за справедлив.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН сключения между К. В. Х. с ЕГН ********** и "К" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С*****, представлявано от Н П П, договор за потребителски кредит № 1091425/15.06.2024г., на основание чл.26 ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.10 и чл.19 ал.4 от ЗПК.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, "К" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С*****, представлявано от Н П П, да заплати на К. В. Х. с ЕГН **********, сумата в общ размер на 885,20 лв., разноски по производството.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4