Решение № 1285 от 21.10.2019, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 1267/2019
- Вид
- Решение № 1285
- Подписан
- 21.10.2019
- В сила
- 05.12.2024
- Състав
- ГАЛЯ ИЛИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433 ал.1 т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.117 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.117 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.125 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
Р Е
Ш Е Н
И Е
№…… гр.В.Търново, 21.10.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски районен съд, пети състав, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И. при секретаря П.П., като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№1267 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК, вр. с чл.124 ал.1 от ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че по частно гр.дело №2233/2011г. по описа на ВТРС е издаден изпълнителен лист, с който ищците са осъдени солидарно да заплатят на „***”АД сумата
10 704,03лв., от които 8233,28лв.-главница и 2470,75лв.-лихва за забава за периода 21.08.2009г.-31.07.2007г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане. Излагат се твърдения, че по изпълнителния лист, на 15.11.2011г. е образувано изп.дело №532/2011г. по описа на ЧСИ С.К, което изпълнително дело е прекратено на 16.05.2017г., на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, поради настъпила перемция. Сочи се, че по това изпълнително дело от длъжниците е събрана сума в общ размер на 7744,50лв., като последното плащане към взискателя е от 11.03.2015г. Излагат се твърдения, че на 27.06.2018г. с ПДИ ЧСИ Д.К по изп.дело 894/2018г. ищцата М.Р. е поканена да изпълни доброволно задълженията по изп.дело. Ищците твърдят, че претендираните вземания по изп.дело 894/2018г. по описа на ЧСИ Д.К са изцяло погасени по давност и извършени плащания по изп.дело №532/2011г. на ЧСИ С.К. Сочи се, че погасителната давност тече от издаване на изпълнителния лист от 30.05.2011г. по частно гр.дело 2233/2011г. по описа на ВТРС и е изтекла на 30.05.2016г. Сочи се, че през горепосочения период не са предприемани изпълнителни действия, поради което изп.дело е следвало да бъде прекратено. Излагат се твърдения, че ответникът е поискал връщане на изпълнителния лист след прекратяване на първото изпълнително дело и е образувано ново изпълнително дело, при друг ЧСИ- изп.дело 894/2018г. по описа на ЧСИ Д.К. Ищците заявяват, че към момента на отправяне на ПДИ по образуваното изп.дело, давността за вземанията е била изтекла. Отправят искане за постановяване на решение, с което да бъде признато по отношение на ответното дружество, че ищците не му дължат сумата 11 118,49лв., претендирани по изп.идело №894/2018г. по описа на ЧСИ Д К. Претендират разноски.
Ответникът, в отговора си по чл. 131 от ГПК, оспорва основателността на предявения иск. Излага твърдения, че давността е била прекъсвана, като се сочи, че по изп.дело 532/2011г. по описа на ЧСИ С.К са предприемани изпълнителни действия, извършвани са плащания в периода 2011г.-11.03.2015г., отбелязани на гърба на изпълнителния лист. Заявява, че всяко плащане прекъсва давността. Излагат се твърдения, че по изп.дело 894/2018г. по описа на Д.К е приспаднато извършеното плащане на сумите по изп.лист. Ответникът заявява, че молбата за образуване на изп.дело е прекъснала давността, защото с нея са поискани извършване на изпълнителни действия. Отправя искане за отхвърляне на исковата претенция. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
По заявление по чл.417 от ГПК, подадено от „П и б"АД пред ВТРС е образувано частно гр.дело 2233/2011г, по което е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 30.05.2011г., с който длъжниците Е С Д, М.П.Р. и Д С Д са осъдени да заплатят солидарно на заявителя „***” сумата от 10 704.03 лева, от която 8 233.28 лева – главница и 2 470.75 лева - лихва за периода 21.08.2009 г. до 26.05.2011г., дължими съгласно извлечение от сметка по Договор за кредит от 31.07.2007г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението 26.05.2011г. до окончателното изплащане, както и сумата от 678.16 лева, представляваща направените съдебни разноски за ДТ и адвокатско/юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на издадения изпълнителен лист на 15.06.2011г.е образувано изп.д. №532/2011г. по описа на ЧСИ С К, с район на действие ВТОС, като взискател е „***” АД. С молбата за образуване на изпълнителното производство съдебният изпълнител е бил упълномощен от взискателя с правата по чл.18 ЗЧСИ.
Видно от представеното по делото в препис изп.дело 532/2011г., заповедта за изпълнение и покана за доброволно изпълнение са връчени в хода на изпълнителното производство на длъжниците М.П.Р., лично на 20.06.2011г. и на длъжника Д С Д, лично на 20.06.2011г., което се установява и от направеното на гърба на изп.лист, удостоверяване от съдебния изпълнител. Върху гърба на изпълнителния лист има отбелязване от ЧСИ С.К, че ПДИ до длъжника Е С Д е изправена с обратна разписка и пратката е върната като непотърсена от получателя.
На 16.06.2011г. съдебният изпълнител е изпратил до АВ запорни съобщения за наложени от него запор върху дяловете, притежавани от М.П.Р. и Д С Р във „Д***”ООД и върху дяловете на Е С Д в „Д****”ЕООД и в „Д г”ЕООД.
Видно от представения по делото в заверен препис изп.дело №532/2011г. съдебният изпълнител е извършвал справки по проучване на имущественото състояние на длъжниците.
С постановление от 28.06.2011г. е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника Д С **.
По делото е представен протокол за опис на недвижими имущества от 05.07.2011г., който не е извършен поради липса на достъп до имота.
Видно от уведомление от
29.11.2011г. по изпълнителното дело е наложен запор върху МПС-та, собственост на длъжника Е С Д, посочени в уведомлението до ОДП П-Пътна Полиция.
На 23.11.2011г. е насрочен опис на движими вещи, който не се състоял по молба на длъжниците М.Р. и Д. Д. Описът е пренасрочен.
На 01.11.2013г. е насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжниците М.Р. и Д Д, който видно от протокола за изп.действие, не се е състоял, тъй като не бил осигурен достъп до имота.
Съдебният изпълнител е удостоверил, че е разговарял по телефона с длъжника Д Д, който заявил, че до 06.11.2013г ще внесе сумата 500лв.
На 29.01.2014г. , по искане на взискателя, ЧСИ С.К е наложила запор върху трудовото възнаграждение на длъжника М.П.Р.. Изпратено е запорно съобщение до работодателя на 03.02.2014г, получено на 06.02.2014г.
Видно от приложения препис от изп. дело №532/2011г., през периода 2013г.-2015г са извършвани плащания от длъжниците М.Р. и Д Д, за което има приложени платежни документи, както и за събрани суми по наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника М.Р..
С постановление от 16.05.2017г. на ПЧСИ, изп. дело №532/2011г е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, поради това, че взискателят не е изискал изпълнителни действия в период повече от две години и е прието, че изпълнителното дело следва да бъде прекратено поради перемпция.
С молба от 06.06.2018г. до ЧСИ Д
К, ответното дружество „Е М” е изложило, че на 14.11.2016г. е сключен с „ПИБ” договор за цесия на вземанията по договор за кредит от 31.07.2007г., сключен между Е С Д и „ПИБ”. Направено е искане за образуване на изп.дело, като е представен изпълнителен лист от 30.05.2011г., с направени на гърба му отбелязвания за извършени плащания по него.
На 07.06.2018г. е образувано пред ЧСИ Д.К изпълнително дело №894/2018г, като взискател е „ПИБ” АД. С молбата за образуване на изпълнителното производство съдебният изпълнител е бил упълномощен от взискателя с правата по чл.18 ЗЧСИ. Взискателят е уведомен за образуваното изп.дело, като ЧСИ е посочил, че е извършено приспадане на платените на взикателя суми в размер на 7 140,50лв., съгласно отбелязването направено на гърба на изпълнителния лист.
По изпълнителното дело е проучвано имущественото състояние на длъжниците, до които са изпратени покани за доброволно изпълнение На 22.10.2018г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника М.Р., като е изпратено запорно съобщение до работодателя.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предмет на настоящото производство е иск по чл.439, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По своето естество искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е настъпила.
В настоящото производство ищците навеждат твърдения, че не дължат процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства, а именно погасяване на вземанията поради изтекла погасителна давност и плащания на част от сумата.
По отношение възражението за недължимост на процесната сума поради плащане съдът намира същото за неоснователно. По делото има данни, че по изп.дело 532/2011г. ищците са извършвали частични плащания, но същите са съобразени от ЧСИ и отразени върху изпълнителния лист, поради което предмет на вземането по второто изпълнително дело остава неплатената част от задълженията, която възлиза на исковата претенция.
По твърденията на ищците за недължимост поради изтекла погасителна давност.
В конкретния случай вземанията на ответното дружество се претендират по заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. Съгласно практиката на ВКС, влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражение. Стабилизираната заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК има последиците на съдебно решение за установяване съществуването на вземането по смисъла на чл.117 ал.2 от ЗЗД, и срокът на новата давност по чл.117 ал.1 от ЗЗД следва да бъде съблюдаван с оглед разпоредбата на чл.117 ал.2 от ЗЗД.
Съгласно ТР №2 от
26.06.2015г. на ВКС по т.д. №2/2013г. на ОСГТК, заповедното производство се урежда като част от изпълнителния процес и затова самото заявление за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с иск за установяване съществуването на вземането. Давността следва да се счита прекъсната и със стабилизиране на заповедта да изпълнение, т.е. с нейното влизане в сила, след което започва да тече нова давност.
В конкретния случай, първото изпълнително дело е образувано на 15.06.2011г. Давността за вземанията на кредитора по издадената заповед за изпълнение е започнала да тече от тяхната изискуемост, а не от издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, по допуснатото предварително изпълнение.
Видно от приложеното по делото в заверен препис изпълнително дело 532/2011г. по описа на ЧСИ С.К, на длъжниците по изпълнителното дело М.Р. и Д Д са връчени ПДИ и заповед за изпълнение на 20.06.2011г. С изтичане на срока за възражение по чл.414 от ГПК и при положение, че длъжниците не са депозирали възражения в двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение, то тя е влязла в сила по отношение на двамата невъзразили длъжници и от момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение започва да тече нова давност.
По силата на чл. 116, б.
"в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно даденото в т. 10 от ТР №2/2013 от
26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС задължително тълкуване, погасителната давност не спира докато трае изпълнителният процес. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Същинско изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б.
Разпечатката съдържа 47 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/eac14c68-54f5-457d-b351-613dc84f1945