Разпореждане № 5126 от 09.08.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 5126 гр. Благоевград, 09.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Частно гражданско дело № 20261210101916 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.410 от ГПК.

Образувано е по подадено от „Бест Кепитъл България“ ЕАД, ЕИК:

202423225, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Н. Ж. А. с ЕГН: ********** от село С***, за сумите от 487,22 евро – главница; 11,19 евро – санкционна лихва за периода от 02.09.2025г. до 23.03.2026г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 10.07.2026г. до окончателното й погасяване, дължими по Договор за потребителски кредит № 6479628 от 02.11.2024г., сключен от длъжника с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, което вземане се твърди да е прехвърлено на заявителя „Бест Кепитъл България“ ЕАД /с предишно наименование „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД/ с Договор за цесия от 23.03.2026г., както и разноски за държавна такса /10,86 евро/ и юрисконсултско възнаграждение /92,03 евро/.

Съгласно посоченото в договора за стоков кредит от 02.11.2024г., размерът на отпуснатия кредит е 1549 лв. – цена на стоката. Към него е отпусната допълнителна сума от 168,04 лв. за застрахователна премия.

Въз основа на така посоченото от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира, че заявлението, с което се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Н. Ж. А. следва да бъде отхвърлено частично по следните съображения:

Претенциите на заявителя черпят основанието си от договор за стоков кредит № 6479628 от 02.11.2024г., сключен с кредитополучателя Н. Ж. А.. С оглед основанието за възникване и съдържанието на правоотношението по процесния договор, длъжникът в заповедното производство има качеството на потребител по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Поради това на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК в настоящото производство съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит /какъвто е настоящият/, както и като цяло за неговата действителност.

В този смисъл е и Решение по дело С-170/2021 на СЕС, в което се прие, че член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 1 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, трябва да се тълкува в смисъл, че националният съд, сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение - предвид обстоятелството, че длъжникът - потребител не участва в производството до издаването на тази заповед, е длъжен служебно да остави без приложение неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, сключен между този потребител и съответния продавач или доставчик, на която се основава предявеното вземане.

Процесният договор за кредит е недействителен, съгл. чл. 22 ЗПК, поради нарушение на изискванията на чл. 11, ал.1, т.10, т.11 ЗПК /липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР - кои компоненти са включени в него и как се формира същият от 00,00 %; ГПР не съответства на действителния, тъй като още при самото му сключване, е предвидено сумата по уговорена застраховка да се плаща разсрочено във времето, заедно с погасителните вноски като част от главницата, при което се постига единствено скрито оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване за кредитора. По този начин посоченият в договора ГПР не е действителният, т.к. при определянето му, застраховката като разход по кредита, съгл. §1, т.1 ДР ЗПК, не е била взета предвид, което е нарушение на ЗПК, в разрез с изискването за добросъвестност между страните и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя - чл. 143 ЗЗП.

Всички тези обстоятелства водят до извод, че застрахователната премия представлява разход по кредита и е следвало да бъде включена при изчисляването на ГПР, а не да се третира като част от общата стойност на кредита.

С Решение от 21.04.2024 г. по дело С-714/2022 на СЕС се даде задължително тълкуване във връзка с допълнителни плащания по договорите за кредит и включването им в ГПР. Според него - член 10, § 2, буква ж/ и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че, когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. В мотивите на решението е посочено, че предвид същественото значение, което посочването на ГПР в такъв договор има за потребителя, националният съд може служебно да прилага национална правна уредба, която предвижда, че при непосочване на ГПР предоставеният кредит се счита за освободен от лихви и разноски.

Предвид недействителността на договора за потребителски кредит и на основание чл. 23 от ЗПК, кредитополучателят дължи връщане на непогасената чиста стойност на кредита ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане, но не дължи договорна лихва и санкционна лихва. Предоставеният кредит /чиста стойност/ по договора е 1549 лв. – цена на стоката (с еврова равностойност от 791,99 евро). Заявителят признава за извършено плащане в размер на 690,58 лв. (353,09 евро), което следва да се отнесе за погасяване на главницата. Ето защо заповед за 2 изпълнение следва да бъде издадена за разликата от 438,90 евро - непогасен остатък от главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и разноски по съразмерност (съобразно уважената част на заявлението) за 9,56 евро - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК /Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017г./ вр. чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ /изм. - ДВ, бр. 53 от 2025г., в сила от 01.10.2025г./ в минимален размер от 40,90 евро предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, от който на присъждане подлежи сумата от 36,02 евро.

Заявлението следва да бъде отхвърлено в останалата част, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 48,32 евро, представляваща разликата над присъдената главница от 438,90 евро до пълния претендиран размер от 487,22 евро, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – 10.07.2026г. до окончателното погасяване; сумата от 11,19 евро – санкционна лихва за периода от 02.09.2025г. до 23.03.2026г., и за разноски НАД уважения размер от 45,58 евро ДО претендирания размер от 102,89 евро.

На заявителя следва да се укаже, че на основание чл.415, ал.3 вр. с ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск за вземането си, за което е отказано издаване на заповед за изпълнение, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе дължимата държавна такса.

Ако искът не бъде предявен в посочения едномесечен срок, страната губи възможността да приспадне внесената по настоящото дело държавна такса.

Водим от горното и на основание чл.410 и чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на заявителя „Бест Кепитъл България“ ЕАД, ЕИК: 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. С***, срещу длъжника Н. Ж. А. с ЕГН: ********** от село С***, за следните суми:

- сумата от 438,90 евро /четиристотин тридесет и осем евро и 90 евроцента/ – непогасен остатък от главница по Договор за потребителски кредит № 6479628 от 02.11.2024г., сключен от длъжника с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, което вземане се твърди да е прехвърлено на заявителя „Бест Кепитъл България“ ЕАД /с предишно наименование „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД/ с Договор за цесия от 23.03.2026г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението в съда 10.07.2026г. до окончателното й погасяване;

- сумата от 45,58 евро /четиридесет и пет евро и 58 евроцента/ направени по делото разноски, от които 9,56 евро - платена държавна такса и 36,02 евро - юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален размер, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК /Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017г./ вр. чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ /изм. - ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025г./.

ОТХВЪРЛЯ заявлението в останалата му част за следните суми:

3

- сумата от 48,32 евро, представляваща разликата над присъдената главница от 438,90 евро до пълния претендиран размер от 487,22 евро по Договор за потребителски кредит № 6479628 от 02.11.2024г., сключен от длъжника с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, което вземане се твърди да е прехвърлено на заявителя „Бест Кепитъл България“ ЕАД /с предишно наименование „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД/ с Договор за цесия от 23.03.2026г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението в съда - 10.07.2026г. до окончателното й погасяване;

- сумата от 11,19 евро – санкционна лихва за периода от 02.09.2025г. до 23.03.2026г.;

- разноските за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за разликата над уважения размер от 45,58 евро ДО претендирания размер от 102,89 евро.

УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане може да предяви срещу длъжника осъдителен иск за вземането си за сумите, за които заявлението е отхвърлено, като довнесе дължимата държавна такса. При непредявяване на иска в посочения срок, заявителят не би могъл да се ползва от внесената в настоящото производство държавна такса.

Разпореждането в отхвърлителната му част може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред Окръжен съд - Благоевград.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________ 4