Акт от 12.12.2019, Районен съд - Сливен

Р Е

Ш Е Н

И Е № 1455 гр.Сливен, 12.12.2019г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Сливенски районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 6158 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

Предявени са положителни установителни искове за установяване съществуване на вземане на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК- правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК,вр.чл.79 и 86 ЗЗД, вр.чл.432 ТЗ.

Ищецът твърди, че депозирал заявление по чл.417 ГПК пред съда, като било образувано ч.гр.д. №241/2018г. на СлРС и издадена заповед за незабавно изпълнение за исковите суми. Заповедта обаче била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, и по указания на съда ищецът предявил настоящите искове.

Твърди, че на 17.04.2015г. между него, като кредитор и ответницата, като кредитополучател бил сключен договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица. По силата на този договор ищеца отпуснал на ответницата револвиращ кредит в размер на 1000 лв. под формата на кредитен лимит, достъпът, до който се осигурявал, чрез кредитна карта. Сочи, че съгласно чл.1, т.2 от сключения договор, за предоставения кредит се заплащала лихва, която представлявала променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора бил в размер на 21,95 % годишно или 0,06% на ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR /1,181 %/ и надбавка в размер на 20,769 процентни пункта. Съгласно чл.28 от ОУ към договора за кредитна карта, които ответницата подписала и приела, на определена месечна падежна дата/или в определен срок след нея-гратисен период/, в случая 20-то число на месеца, кредитополучателят бил длъжен да внесе минимална сума за револвиране, посочена в месечното извлечение. В случай, че четири поредни месеца, считано от месечната падежна дата, клиентът не револвирал кредита или револвира със суми по-малки от минималните суми за револвиране на съответния период, правото на ползване на кредита се спирал и целия използван кредитен лимит, независимо от начина, по който бил формиран, ставал изискуем, както и банката имала право да пристъпи към принудително събиране на вземанията си по съдебен ред.

Твърди, че към датата на подаване на Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК 12.01.2018г., кредитополучателят бил в забава 356 дни, и имал 4 броя невнесени, непогасени минимални суми за револвиране, описани в Извлечение от сметка, а именно: 20.10.2016г.- 91,36 лв.; 21.11.2016г.- 121,66 лв.; 20.12.2016г.- 151,89 лв. и 20.01.2017г. - 182,10 лв.

Твърди, че с подписването на договора за кредитна карта, кредитополучателя декларирал, че взел информирано решение за неговото сключване, след предоставяне на необходимата преддоговорна информация, както и че бил запознат с Общите условия към него и Тарифата за лихвите, таксите и комисионите, които банката ищец прилагала при извършване на услуги на клиента.

Сочи, че на ответницата била изпратена нотариална покана за уведомяване за предсрочната изискуемост на целия кредит, връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК на 08.12.2017г. Така към датата на подаване на Заявлението по чл.417 ГПК-16.01.2018г. кумулативно били налице следните предпоставки: отнасяне на кредита в просрочие, поради невнасяне изцяло или частично на минимална сума за револвиране четири поредни месеца и обявяване на предсрочната изискуемост на длъжника. По издадената заповед за незабавно изпълнение било образувано изп.дело№ 938/2018г. на ЧСИ

Гергана Грозева, вписан под № 915 на КЧСИ и с район на действие СлОС, което било спряно от съда поради връчването на заповедта на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК.

Иска се от съда признаване за установено в отношенията между страните, че ищеца има съществуващо вземане от ответницата за следните суми:

- 736,92 лв., главница за неиздължена сума по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица сключен на 17.04.2015г., ведно със законната лихва върху нея от 15.01.2018г. до окончателно изплащане на вземането; 340,45 лв., представляваща договорна/възнаградителна/лихва за периода

22.08.2016г. до 11.01.2018г.; 2,90 лв., представляваща лихвена надбавка за забава за периода от 13.12.2017г. до 11.01.2018г. вкл. 232,65 лв., дължими такси.

Претендират се разноски в заповедното производство в размер на 126,26 лв. и сторените в исковото производство, вкл. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв.

В срока по чл.131 ГПК отговор от ответника е постъпил, чрез назначен от съда особен представител. С него се оспорват претенциите като неоснователни. Прави изрично възражение за нищожност на сключения договор поради противоречието му с разпоредбите на ЗПК,ЗЗП и ЗЗД. Твърди, че чл.7 от договора била нищожна клауза, противоречаща на правилата от чл.143 ал.1 т.2,т.9,т.14 и т.18 ЗЗП, тъй като не отговаряла на изискването за добросъвестност и водела до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като изключва или ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон, по отношение на търговеца или доставчика или на друго лице при пълно или частично неизпълнение или неточно изпълнение на договорни задължения, налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора, налагала на потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Твърди, че съгл. чл.5 ал.2 и чл.8 ал.2 - приложение 2 и 3 ЗПК нужните сведения, относно договор за овърдрафт, какъвто бил и този с револвиращия кредит, се предоставяли със стандартен европейски формуляр за информация, предварително преди сключването му и с цел кредитополучателят да има възможност за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение дали за него е подходящ конкретния договор за потребителски кредит. Сочи, че такива сведения ответницата не е получила и била лишена от възможността да сравни предложенията на другите банки и да направи преценка кои предлагат най-благоприятни условия, а така също и да влияе относно параметрите, при които се сключва договора за кредит, тъй като те били определени предварително от ищцовата банка. На ответницата не била предоставена нужната информация, относно използвания бенчмарк при формиране на лихвения процент и неговия администратор, както и относно последиците за нея в отделен нарочен документ- чл.5 ал.7 ЗПК. Не са й били дадени дължимите разяснения, за да може да направи преценка относно предложения кредит -дали отговаря на възможностите и нуждите й . въздействието им, последиците за нея при просрочие - чл.6 ЗПК. В чл.3 от договора било посочено, че ответницата била запозната с посочените в чл.1 документи, които получила, но в чл.1 били посочени само ОУ, а не и останалите изброени по-горе изискуеми документи.

Сочи, че в резултат на липсата на информираиост и неравноправните клаузи, съдържащи се в договора, ответницата била поставена в крайно неизгодната позиция да бъде задължена да заплаща непосилна по размер възнаградителна лихва, такси при просрочие, добавка към лихвата при забава.

Твърди, че сумата на претендираната главница не била правилно изчислена, тъй като погасяващите вноски, които ответницата направила значително надхвърляли посочения остатък.

Клаузата за възнаградителна лихва била неравноправна, прекомерна по размер и поради това нищожна, като накърняваща добрите нрави. Според уговореното лихвата била в размер на 21.95 % годишно или 0,06 % на ден. Формирана от стойността на индекса SOFIBOR в размер на 1.181 % и надбавка в размер на 20.769%. Обичайните лихви по банковите кредити в този период от време били неколкократно по­-ниски. Драстичното завишаване на лихвения процент над обичайното правела клаузата- чл.1 ал.2 нищожна.

Годишният процент на разходите възлизал на 24,30 % и не било посочено как е изчислен и какви плащания включва. Въз наградителната лихва била променяна в хода на погасяване на кредита, но ответницата не била уведомявана за това, съгл. чл.15, ал.2 ЗПК.

В общите условия чл.42 ал.3 било предвидено уведомяването да става чрез съобщение поставено на видно място в поделенията на Банката и интернет страницата й, което било неравноправна и противоречаща на закона клауза, доколкото известяването следвало да е лично. Освен това не била предвидена възможност за ответницата да прекрати незабавно договора. Излагат се аргументи в посока на това, че не било ясно по какъв начин начисляваните от банката такси нараствали до претендирания размер.

Сочи още, че в случай на забава в раздел III на приложение 1 към договора била предвидена допълнителна надбавка за забава + 5 процентни пункта, без да се укаже за какъв период от време се отнасял този процент. Липсвало предупреждение за последиците при просрочие на вноските съгласно чл.11 ал.1 т.

16 ЗПК. Тази надбавка имала характер на мораторна неустойка и когато се претендира такава било недопустимо да се претендира и мораторна лихва и такса от 15 лв., каквито претенции имала банката. Така се начислявали натрупани лихви и такса върху главницата, което водело до анотицизъм. Неустойка за забава можело да се дължи само за онази част от сделката, чието действие се запазвало - за времето преди прекратяването му и обявяването на предсрочна изискуемост на задължението. Увеличението от още 5% в случай на забава било прекомерно и по тази причина нищожно, поради противоречие с добрите нрави - чл.26 ал.1 алт.3 ЗЗД и чл.143 ал.1 т.5 ЗЗП.

В исковата молба било посочено, че с нотариална покана, връчена на 08.12.2017г. била обявена предсрочната изискуемост на кредита. Претенциите за всички тези плащания били в противоречие с TP № 3/27.03.2019г. по т.д. № 3/2017г.

ОСГТК - т.2, според която размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следвало да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащане.

Невъзможно било да се установи от какво произтичала сумата 2.90 лв. лихвена надбавка и такава не била уговорена в договора. Уведомлението за настъпилата изискуемост и забава било връчено при условията на чл.47 ал.5 ГПК, но не на адреса посочен в исковата молба и в договора.

В заключение се счита, че иска е неоснователен поради нищожност на сключения договор. В случай, че не се приеме становището за нищожност на договора изцяло, а са нищожни само отделни негови клаузи, то се иска да се присъди неиздължената главница и законната лихва от датата на предсрочна изискуемост, а всички останали претенции да бъдат отхвърлени.

Съдът, като съобрази доводите на страните и след преценка на събраната в хода на процеса доказателствена съвкупност прие за установено от фактическа страна следното:

На 17.04.2015г. между ищецът банка и ответницата Р.А. бил сключен договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица. По силата на този кредит на ответницата бил отпуснат револвиращ кредит под формата на кредитен лимит в размер на 1 000 лв., достъпът до който банката осигурила, чрез кредитна карта.

Лихвеният процент бил променлив, а към датата на сключване на договора в размер на 21,95 % годишно или 0,06% на ден, формиран от стойността на шест месечен СОФИБОР, годишен процент на разходите 24,30% или общо дължима сума 1 122,84 лв. Съобразно чл.3 от договора, с подписването му, клиентът декларирал, че е запознат и получил документите посочени в чл.1 от договора, а именно с условията за издаване на кредитна карта и общите условия по договор за кредитна карта и револвиращ кредит, които били неразделна част от договора. Съобразно чл.7 от договора с подписването му клиентът декларирал, че му била предоставена своевременно преддоговорна информация по чл.5 ЗПК, с оглед вземане на информирано решение за сключване на договор за кредит. В чл.9 от договора е посочено, че клиента заплаща такси за издаването и ползването на кредитна карта по Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага по извършени услуги на клиенти към датата на събиране на съответното плащане.