Решение № 447 от 19.12.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 447 гр. София, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър Желязков

Членове:

Атанаска Китипова

Десислав Любомиров при участието на секретаря Ирена М. Дянкова в присъствието на прокурора Емил В. Петров и като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000601395 по описа за 2024 година Производството е по чл.313 и сл. от НПК.

Постъпила е въззивна жалба и допълнителни съображения към нея от адв.П. Д. от ВТАК, защитник на подс.М. Г. А., срещу присъда от 12.09.2024г. постановена по НОХД№321/2024г по описа на ОС Кюстендил, с която подсъдимият е признат за виновен в това, че за времето от 18:42 часа на 15.07.2023 г. до 06:55 часа на 17.07.2023 г. в гр. Дупница, обл. Кюстендил, в условията на продължавано престъпление, на осем пъти, е използвал платежен инструмент - дебитна карта „Visa Debit pay Wave“, издадена от „Банка ДСК“ ЕАД, без съгласието на титуляра й Л. М. Д. от гр. Дупница и е получил сумата от общо 2850,00 лева, като деянието не съставляват по-тежко престъпление, поради което и на основание чл. 249, ал.1 НК във вр. с чл. 26, ал.1 НК и във вр. с чл. 373, ал.2 НПК и във вр. с чл. 371, т.2 НПК и във вр. чл.58а, ал.4 НК и във вр. с чл. 55, ал.1 т.1 НК му е наложено наказание на „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, като на основание чл. 55, ал.3 НК не му наложил предвиденото кумулативно наказание „глоба“ в полза на държавата. На основание чл. 57, ал.3 ЗИНЗС съдът определил първоначален 1

„общ“ режим за изтърпяване на наказанието.

В жалбата на подсъдимия са изложени твърдения за явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че определеното наказание лишаване от свобода е прекалено тежко и несъобразено с характеристичните данни на подс.А.. Съгласно процедурата, по която било разгледано делото и събраните данни за установената фактическа обстановка, наказанието следвало да се определи на шест месеца лишаване от свобода.

Иска се изменение на постановената присъда в обжалваната част, като се намали размера на наложеното наказание „лишаване от свобода” о т една година на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се изтърпи при първоначален ОБЩ РЕЖИМ.

В съдебно заседание жалбата се поддържа. Защитникът твърди, ч е ако и наказанието да е определено при условията на чл. 58а, ал. 4, във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, поради размерът му постановената присъда съдържа излишък от държавна репресия, с което нямало да се спомогне за постигане целите на наказанието по отношение на индивидуалната и генералната превенция. Деянието било извършено с един нетипичен за престъпленията по чл. 249, ал. 1 НК мотив. Същественото за защитата било онова външно проявление на искреното му разкаяние, намерило отговор не само в процесуалното му поведение на досъдебното производство и дори не в нетипичния факт на възстановяване на вредите, отнесен към масовия случай на тези престъпления, а най-вече заради дълбоките му психологически негативни изживявания във връзка с деянието - срама и притеснението, които той търпи до степен да се самоизолира в социалната и професионалната си среда, макар че според показанията на неговия работодател, на кмета на населеното място и на районния полицейски инспектор, обслужващ територията на това населено място, той бил напълно вписан в нормите на обществото като личност, като човек. Споделяйки фактическите и правни изводи на съда, защитникът моли, наказанието да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, присъдата да бъде ревизирана единствено относно размера на наказанието, тъй като индивидуалната превенция по отношение на него била постигната, а по отношение на генералната превенция предлаганото от защитата наказание като размер също намирало баланса и в съотношението генерална-индивидуална превенция, тъй като демонстрирало 2 пред третите лица онази адекватност на държавната репресия, в случаите, когато бъдат възстановени вредите, ако наказанието бъде ревизирано в желания от подсъдимия смисъл.

Прокурорът счита, че определеното наказание е законосъобразно и правилно и моля присъдата да бъде потвърдена. Както било видно от мотивите на присъдата, подсъдимият е осъждан 3 пъти и то две от престъпленията, за които е осъден, били тежки по смисъла на закова. Налагани са му минимални наказания от по 6 и 5 месеца, имало кумулация на две от присъдите и въпреки това лицето не се е поправило, а върши ново престъпление и то в срок, в който още не е настъпила реабилитация по предишните му осъждания. Твърди, че така определеното му наказание е правилно и законосъобразно и в тази връзка моли присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена.

Подс.А. ска наказанието да е по-малко. Заявява, че си е подредил вече живота, има хубава работа, иска по-скоро да излезе от затвора, защото ще си загуби работата.

Въззивният съдебен състав като прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на първоинстанционния съд, след като провери служебно изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Пред първоинстанционния съд подсъдимият М. Г. А. и неговият защитник са направили искане за разглеждане на делото по реда на чл. 371, т.

2 от НПК, като подсъдимият е заявил, че признава изложената в обвинителния акт фактическа обстановка и е съгласен за фактите, посочени в обвинителния акт да не бъдат събирани доказателства в съдебното производство.

С определение по реда на чл. 372, ал. 4, вр. чл. 372, т. 2, т. 2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва направеното от подсъдимия самопризнание, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и разгледал делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК.

Въз основа на събраните в хода на производството доказателства се установява от фактическа страна, че подсъдимият М. Г. А. е роден на ******** г. в гр. Левски, българин, с българско гражданство, с постоянен адрес: с. ***, общ. ***, обл. ***, ул. „***” №**, с основно образование, неженен, работещ, осъждан, както следва: по НОХД № 17/2018г. на РС- Свищов за деяние по чл.194, ал.1 НК, извършено на 15.10.2017 г., осъден на ЛС за срок от 5 месеца, отложено за срок от 3 години, в сила от 09.02.2018 г.; по НОХД № 478/2017г. на РС - Свищов за деяние по чл.195, ал.1, т.3, пр.2 НК, извършено на 3

02.10.2017 г., осъден на ЛС за срок от 6 месеца, отложено за срок от 3 години, в сила от 27.02.2018 г.; по НОХД № 189/2020г. на РС - Свищов за деяние по чл.345, ал.1 НК и по чл.343в, ал.2 НК, извършено на 26.05.2020 г., осъден общо на ЛС за срок от 4 месеца ефективно, в сила от 09.02.2018 г.

По НОХД № 17/18 г. и по № 478/17 г. е било определено общо найтежко наказание- ЛС в размер на 6 месеца, което е приведено в изпълнение по реда на чл.68, ал.1 НК при първоначален режим „Общ“. Това наказание е изтърпяно на 14.12.2020 г.Наказанието по НОХД № 189/20 г. е изтърпяно на 23.03.2021 г.

През месец декември 2022 г. подс.М. А. заживял на съпружески начала със св.Г. Д. В. в апартамента й в гр.*** - ап.* на ет.* в бл.** на кв. „***“. В същия апартамент живеел и сина на св. В.- св. Д. Д.. В апартамент находящ се в блок **, ет.*, ап.* в същия квартал живеела св. Л. М.- майка на св. В.. Ключ от нейния апартамент имал св. Д.. Подс.А. живял в апартамента на св.В. до 17.07.2023 г. На 15.07.2023 г. св.Д. Д. забелязал, че от връзката му с ключове липсва ключът от апартамента на баба му - св.Л. М.. Ключът бил взет от подс.

А. и с него той влязъл в апартамента на св.Л. М.. Без нейно знание и съгласие взел дебитната й карта „Visa Debit pay Wave“, издадена от „Банка ДСК“ ЕАД и обслужваща сметка с IBAN*. ********** в същата банка.

През периода 15-17.07.2023г. подс. А. изтеглил от сметката, обслужвана от същата дебитна карта, от различни банкомати, на различни места в гр.Дупница, парични суми в общ размер 2850лв., както следва:

1. На 15.07.2023г. в 18:42 часа - изтеглил сумата от 1000 лева от ATM банкомата на „Банка ДСК” ЕАД, разположен в гр.Дупница, жж.

„Бистрица“, бл. 58;

2. На 16.07.2023г. в 08:37 часа- изтеглил сумата от 300 лева от ATM банкомата на „Юробанк България“ АД, разположен в гр.Дупница, ул.“Св.

Иван Рилски“ № 22;

3. На 16.07.2023г. в 08:38 часа- изтеглил сумата от 400 лева от ATM банкомата на „Юробанк България“ АД, разположен в гр.Дупница, ул.“Св.

Иван Рилски“ № 22;

4. На 16.07.2023г. в 18:56 часа- изтеглил сумата от 300 лева от ATM банкомата на „Юробанк България“ АД, разположен в гр.Дупница, ул.

„Княз Борис I“, ГУМ Дупница; 5.

5. На 17.07.2023г. в 06:29 часа - изтеглил сумата от 100 лева от ATM банкомата на „ОББ“ АД, разположен в гр.Дупница, жж.“Бистрица“, Търговски център „ЦБА Дупница 2“;

6. На 17.07.2023г. в 06:31 часа- изтеглил сумата от 400 лева от ATM банкомата на „ОББ“ АД, разположен в гр.Дупница, ж.к.“Бистрица“, Търговски център „ЦБА Дупница 2“

7. На 17.07.2023г. в 06:54 часа е изтеглил сумата от 300 лева от ATM банкомата на „ЦКБ“ АД, разположен в гр.Дупница, ул.“Христо Ботев“ №5;

4

8. На 17.07.2023г. в 06:55 часа е изтеглил сумата от 50 лева от ATM банкомата на „ЦКБ“ АД, разположен в гр.Дупница, ул.“Христо Ботев“ №5.

На 17.07.2023 г. подс.А. и св.В. се разделили, като А. напуснал апартамента й.

Св.Д. констатирала липсата на дебитната си карта и на пари от нея и на 26.07.2023 г. сигнализирала компетентните органи.

След установяване на местонахождението на подс.А. от страна на разследващите органи, същият признал, че той е теглил парите от сметката на св.Д. и заявил желание да й възстанови парите. В разпоредително заседание по НОХД № 158/2024 г. по описа на КОС, подсъдимия възстановил на св. Д. сумата от 2 850 лева.

Така приетата от съда фактическа обстановка е приета и от първоинстанциовнния съд и се подкрепя от събраните по делото доказателства, съдържащи се в направеното от подс. М. Г. А. самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и подкрепящите го доказателства от досъдебното производство: извлечение от Банка „ДСК“ на името на титуляра на сметката Л. Д. за периода от 07.07.2023 г. - 26.07.2023 г.- л.14 от ДП, писмо от 16.08.2023 г. от Банка „ДСК“, придружено с 1 бр. CD, съдържащ снимков материеал от 15.7.2023 г. от АТМ на Банка ДСК в ж.к. „Бистрица“- л.18- 19 ДП, от протоколите за разпит на св. Л. Д.- л.33 и л.37 от ДП, св. Г. В.- л.34 от ДП, св. Д. Д.- л.35 от ДП, от съдебната видео-техническа експертиза по протокол № 110/19.09.2023 г. на вещото лице Я. Я., договор за издаване на дебитни карти, сключен между Банка „ДСК“ и св.Д. и банкови документил.60- 69 от ДП от делото, кореспонденция с Банка „ДСК“, Банка „ЦКБ“, „ОББ“ и „Пощенска банка“ относно точен адрес на ползвани АТМ; справка за съдимост- л.30-32 от ДП.

С жалбата не се възразява срещу установените фактически обстоятелства и не се оспорва приетия механизъм за извършване на престъплението, като въззивният съд намира, че той е установен по категоричен начин.

Съдът приема, че от обективна и субективна страна подс.А. е осъществил състава на престъпление по чл.249 ал.1 НК. Същият за времето от 18:42 часа на 15.07.2023 г. до 06:55 часа на 17.07.2023 г. в гр. Дупница, обл.

Кюстендил, в условията на продължавано престъпление е извършил осем отделни деяния, осъществяващи поотделно един и същ състав, на едно и също престъпление. Отделните деяния са осъществени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, и са се изразили в използване на платежен инструмент - дебитна карта „Visa Debit pay Wave“, издадена от „Банка ДСК“ ЕАД, без съгласието на титуляра й Л. М. Д. от гр. Дупница. По този начин подсъдимият е получил сумата от общо 2850,00 лева, като деянието не съставлява по-тежко престъпление. Подс.А. обективно е използвал данните, 5

/придобити след неправомерното проникване в жилището на пострадалата/ от дебитната й карта „Visa Debit pay Wave“, издадена от „Банка ДСК“ ЕАД и обслужваща сметка с IBAN*. ********** в същата банка и ПИН кода за същата, без съгласието на титуляра. Подсъдимият е извършил теглене на парична сума в размер на 2850,00 лева от различни АТМ устройства. Сторил е това на осем пъти, поради което действията му са били реализирани в условията на продължавано престъпление. На 15.07.2023г. в 18:42 часа изтеглил сумата от 1000 лева от AT M банкомата на „Банка ДСК” ЕАД, разположен в гр.Дупница, жж. „Бистрица“, бл. 58; На 16.07.2023г. в 08:37 часа- изтеглил сумата от 300 лева от ATM банкомата на „Юробанк България“ АД, разположен в гр.Дупница, ул.“Св. Иван Рилски“ № 22; На 16.07.2023г. в 08:38 часа- изтеглил сумата от 400 лева от AT M банкомата на „Юробанк България“ АД, разположен в гр.Дупница, ул.“Св. Иван Рилски“ № 22; На 16.07.2023г. в 18:56 часа- изтеглил сумата от 300 лева от ATM банкомата на „Юробанк България“ АД, разположен в гр.Дупница, ул. „Княз Борис I“, ГУМ Дупница; На 17.07.2023г. в 06:29 часа - изтеглил сумата от 100 лева от ATM банкомата на „ОББ“ АД, разположен в гр.Дупница, жж.“Бистрица“, Търговски център „ЦБА Дупница 2“; На 17.07.2023г. в 06:31 часа- изтеглил сумата от 400 лева от A T M банкомата на „ОББ“ АД, разположен в гр.Дупница, ж.к.“Бистрица“, Търговски център „ЦБА Дупница 2“; На 17.07.2023г. в 06:54 часа е изтеглил сумата от 300 лева от AT M банкомата на „ЦКБ“ АД, разположен в гр.Дупница, ул.“Христо Ботев“ №5; На 17.07.2023г. в 06:55 часа е изтеглил сумата от 50 лева от ATM банкомата на „ЦКБ“ АД, разположен в гр.Дупница, ул.“Христо Ботев“ №5.