Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 424 от 05.08.2021, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Административно наказателно дело 536/2021
Вид
Решение № 424
Подписан
05.08.2021
В сила
09.09.2021
Състав
МИЛЕНА АЛЕКСИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 18 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 118, ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 185, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност

РЕШЕНИЕ

№ 424 гр. Велико Търново , 05.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIII СЪСТАВ в публично заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

МИЛЕНА АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ПАПАЗОВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА АЛЕКСИЕВА Административно наказателно дело № 20214110200536 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН

Производството е образувано по жалба на "***" ЕООД, ЕИК *****, представляван от управителя ***** депозирана чрез адв. М.Б. от ВТАК, който не е съгласен с Наказателно постановление № 552996-F555399 от 23.12.2020 г. на Началник Отдел „Оперативни дейности” – Велико Търново в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 1 - 4 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.

118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, му е наложена "Имуществена санкция" в размер на 500,00 лева. В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, основание за неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника адв. М.Б. от ВТАК, поддържа жалбата с изложени подробни съображения за незаконосъобразността на издаденото наказателно постановление.

Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт И.К., изразява становище, че атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, съобразено с материалните и процесуалните правила при 1 издаването му и моли същото да бъде потвърдено.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 23.06.2020 г. на жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административно нарушение № F555399 за това, че при извършена проверка на 13.06.2020 г., 13,10 часа, в търговски обект – ********, находящ се в гр. **********, стопанисван от „***” ЕООД, е установено, че търговското дружество със стационарен търговски обект не съхранява в търговския обект свидетелство за регистрация на ФУ и паспорт на ФУ към монтираното в обекта фискално устройство - квалифицирано като административно нарушение на разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 1 - 4 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. За извършената проверка и установеното нарушение е съставен Протокол за извършена проверка в обект № 0068346/13.06.2020 г.

Процесният АУАН е подписан и връчен на управителя и представляващ дружеството – жалбоподател на 23.06.2020 г., като в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от последния са депозирани писмени възражения срещу издадения АУАН.

Въз основа на посочения АУАН срещу жалбоподателя е издадено атакуваното НП № 552996-F555399 от 23.12.2020 г. на Началник Отдел „Оперативни дейности” – Велико Търново в Централно управление на НАП, връчено на управителя на търговското дружество на 25.03.2021 г., с което на основание чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС , за нарушение разпоредбите на чл. 42, ал. 1, ал. 1 - 4 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на "***" ЕООД е наложена “Имуществена санкция” в размер на 500,00 /петстотин/ лева.

Съгласно приетата по делото Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, НП е издадено от компетентен орган.

Актосъставителят М.К. поддържа в съдебно заседание отразените в акта констатации, като дава обяснения относно обстоятелствата на проверката и констатираното нарушение.

С оглед на така установените фактически констатации, съдът намира следното от правна страна:

Депозираната жалба е подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

В АУАН, респективно НП, в обстоятелствените им части е описано, че при извършената от контролния орган проверка е установено, че „проверяваното лице не съхранява в стационарния търговски обект свидетелство за регистрация на ФУ и паспорт на 2

ФУ към монтираното в обекта фискално устройство“. Така описаното нарушение е квалифицирано в АУАН и НП като такова по чл. 42, ал. 1, т. 1 - т. 4 от Наредба № Н18/13.12.2006 г. на МФ /Наредбата/ . Съгласно нормата на чл. 42, ал. 1 от Наредбата, действаща към датата на проверката, лицето по чл. 3 със стационарен търговски обект съхранява в търговския обект: 1. свидетелството за регистрация на ФУ/ИАСУТД; 2. паспорта на ФУ, с изключение на случаите по чл. 14, ал. 3 и чл. 50, ал. 6; 3. КЛЕН - в тримесечен срок от датата на демонтажа на КЛЕН, с изключение на случая по чл. 14, ал. 3;

4. книгата за дневните финансови отчети за текущата година – за лицата, използващи ЕСФП, с изключение на случаите по чл. 11, ал. 3, чл. 14, ал. 3 и чл. 39, ал. 3 и 5. регистъра за касовите бележки от кочан. При така въведените фактически твърдения и липса на единство в словесното описание на изпълнителното деяние на административното нарушение в АУАН и НП и посочените за нарушени разпоредби на т. 1 до т. 4 от чл. 42, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ /без фактическо описание на нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 3 и т.

4 от Наредбата/, за наказаното лице остава неясно срещу какво вменено му административно нарушение следва да се защитава, респективно съдът е възпрепятстван да провери осъществяването на същото от обективна страна. В издадените АУАН и НП трябва да съществува единство в словесното описание на нарушението и посочените като нарушени законови разпоредби, като по този начин се осигурява правото на защита на нарушителя към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършено от него, за да може да организира защитата си в пълен обем. Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото наказателно постановление, тъй като представлява съществено процесуално нарушение и е самостоятелно основание за отмяната му.

На следващо място, съгласно чл. 18 от ЗАНН, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.

Разпоредбата е императивна и е недопустимо наказващият орган да преценява дали да я приложи или не. В настоящия случай при констатирано несъхраняване в проверявания търговски обект на свидетелство за регистрация на ФУ /т. 1 от чл. 42, ал. 1 от Наредбата/ и на паспорт на ФУ към монтираното в обекта фискално устройство /т. 2 от чл. 42, ал. 1 от Наредбата/ е допуснато съществено нарушение на чл. 18 от ЗАН, налагайки на жалбоподателя едно административно наказание – имуществена санкция от 500,00 лева на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, което нарушение е неотстранимо в съдебната фаза на производството и отново води до нарушаване правото на защита на наказаното лице.

Неприлагането на чл. 18 от ЗАНН прави невъзможно да се прецени за кое от нарушенията е наложено конкретното наказание и обуславя незаконосъобразността на наказателното постановление, съответно неговата отмяна.

При този изход на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 1 от АПК, с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски, съдът 3 следва да постанови осъждане на ЦУ на НАП – София да заплати на жалбоподателя сумата от 300,00 лева – платено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 552996-F555399 от 23.12.2020 г. на Началник Отдел „Оперативни дейности” – Велико Търново в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на "***" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ************, представляван от управителя ***** на основание чл. 185, ал.

2, вр. ал. 1 от ЗДДС е наложена "Имуществена санкция" в размер на 500,00 /петстотин/ лева за извършено нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 1 - 4 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

ОСЪЖДА ЦУ на НАП – София да заплати на "***" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ************, представляван от управителя ***** сумата от 300,00 /триста/ лева, представляваща направени разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4