Разпореждане № 100389 от 14.08.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 100389 гр. София, 14.08.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д.Б.А. като разгледа докладваното от Д.Б.А. Частно гражданско дело № 20231110143036 по описа за 2023 година

Производството по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление от /фирма/ с ЕИК: ******** срещу П. Ц. Д. с ЕГН: **********, с което се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите 800,00 лева (осемстотин лева), представляваща главница по Договор за паричен заем Номер:

732670/07.09.2022 г., ведно със законна лихва за период от 31.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 53,98 лева (петдесет и три лева и 98 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 07.09.2022 г. до 07.12.2022 г., сумата 89,31 лева (осемдесет и девет лева и 31 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.12.2022 г. до 01.07.2023 г., 331,02 лева (триста тридесет и един лева и 02 стотинки), представляваща договорна неустойка за период от 07.09.2022 г. до 07.12.2022 г., 118,50 лева (сто и осемнадесет лева и 50 стотинки), представляваща неустойка за забава за период от 05.01.2023 г. , 135,00лева (сто тридесет и пет лева), представляваща разходи за събиране на вземането поради забава в плащането за период от 01.07.2023 г. , както и държавна такса в размер на 30,56 лева (тридесет лева и 56 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 260,00 лева (двеста и шестдесет лева).

Заповед за изпълнение е издадена за вземанията за главница, договорна и законна лихва, обезщетение за забава, както и за част от претендираните разноски съобразно уважената част от вземанията.

Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. На основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК при констатация за наличие на неравноправна клауза или обоснована вероятност за наличие на такава клауза, от която произтича претендирано вземане, както и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК при противоречие на искането с императивни материалноправни норми, съдът е длъжен да откаже издаване на заповед за незабавно изпълнение за това 1 вземане. Ако съдът констатира, че тази клауза противоречи на закона, не отговаря на изискването за добросъвестност или води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, следва да направи извод за нейната евентуална неравноправност.

Съгласно описаното в заявлението, страните са договорили задължение за кредитополучателя в 3- дневен срок от подписване на договора за кредит да предостави обезпечение чрез поръчителство. При неизпълнение на задължението да предостави обезпечение в описания срок, заемателят дължи неустойка като на длъжника е начислена такава в размер на 331,02 лева. Такава уговорка се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Същата излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост.

На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства т.е. кредитополучателят увеличава дълга на длъжника под формата на неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на „последващо“ - след сключване и отпускане на заема обезпечение.

Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта й нищожна. В този смисъл са и задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3.

Заявителят претендира и заплащане на 118,5 лева (двеста лева), представляваща неустойка за забава в размер на 10 % от размера на главницата, съгласно предвидена клауза за заплащане на такси, съгласно приложена Тарифа към Общите условия на договора за кредит, както и еднократно е начислена такса за събиране на вземането порадси забава на плащането в размер на 135 лева. Съдът намира, че уговарянето на допълнителни такси във връзка с усвояването и управлението на кредита също е в противоречие със закона - чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. В случая се касае за разпоредби, които не целят предоставянето на конкретна услуга, като съдът намира, че събирането на вземането не представлява такава, а разходите във връзка с него могат единствено да се обезпечават с неустоечно съглашение, каквото законът допуска единствено за обезпечаване забавата в размер на законната лихва - съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Неустойки, извън и над размера на законната лихва за забава като противоречащи на закона са нищожни, поради противоречие с горната разпоредба. Същевременно и по отношение на тези клаузи съдът намира, че са в пряко противоречие на забраната за неоснователно обогатяване и излизат извън присъщите функции на неустойката, поради което се явяват и противоречащи на добрите нрави.

2

По отношение на разноските, съдът счита, че на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, доколкото производството е по реда на чл. 410 ГПК и отчитайки предмета на дейност на дружеството заявител, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер на 50 лв., като съобразно уважената част от претенцията, на заявителя са присъдени разноски за държавна такса в размер на 18,87 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 30,87 лева.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на /фирма/ срещу П. Ц. Д. с ЕГН: ********** в частта за 331,02 лева, представляваща договорна неустойка за период от 07.09.2022 г. до 07.12.2022 г., 118,50 лева, представляваща неустойка за забава за период от 05.01.2023 г. и 135,00лева, представляваща разходи за събиране на вземането поради забава в плащането за период от 01.07.2023 г..

Разпореждането полежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от получаване на препис от него от заявителя.

Препис от разпореждането да се изпрати на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3