Решение № 279 от 23.03.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 279 гр. Бургас, 23.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АНДОН В. ВЪЛКОВ при участието на секретаря МАРИЕТА Б. ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно наказателно дело № 20212120205355 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод на подадена жалба от ЗК "З.Т.", ЕИК ********, представлявана от Хр.Н., чрез адв. Ив.Ч. от БАК, против Наказателно постановление № К21_90А-F591594/14.07.2021 г., издадено от директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Бургас, с което за нарушение на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, на основание чл. 182, ал. 2 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 250 лева.

Жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Ив.Ч. от БАК, който поддържа жалбата и прави искане за присъждане на разноските по делото.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юк. М.

Карабелева, която оспорва жалбата и претендира разноски по делото.

Анализът на събраните по делото доказателства налага извод за установеност на следната фактическа обстановка:

На 17.02.2021 г., на жалбоподателя ЗК "З.Т." е съставен акт за установяване на административно нарушение, за това, че не е издал и отразил в срок, в отчетните регистри, Протокол № 36/02.10.2020 г. /по фактура № 0040002486/02.10.2020 г./ за получена доставка семена от „Агр.“ ООД. Жалбоподателят издал Протокол № 36/02.10.2020 г. /с данъчна основа 4671.84 лв. и данък 934.36 лв./ на 02.10.2020 г. и бил отразен в СД и в дневника с покупките и продажбите за м. 11.2020 г. С оглед на което актосъставителят е приел, че жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС.

Препис от акта бил връчен на представител на жалбоподателя.

1

При тази фактическа обстановка на 14.07.2021 г. е издадено обжалваното наказателно постановление, с което за извършено от жалбоподателя нарушение му е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 250 лв.

Така изложеното се установява от приложените по делото писмени и гласни доказателства.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган - директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Бургас, а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице - инспектор по приходите в ТД на НАП - Бургас.

При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Както в акта за установяване на административното нарушение, така и в наказателното постановление, актосъставителят и наказващият орган не са посочили датата на извършване на нарушението и крайния срок, в който привлеченото към отговорност лице е следвало да изпълни задължението си, което влиза в противоречие с императивните правила на чл. 42, т. 3 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Видно е от съдържанието на АУАН и НП, че в същите е посочена само датата на съставяне на фактурата и месеца на отразяването й в дневника за покупки и продажби, но не и датата на извършване на нарушението. Посочването на датата на нарушението е основен елемент от състава на твърдяното нарушение и е абсолютно необходим задължителен реквизит на акта и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Непосочване на датата на извършване на нарушението е процесуално нарушение от категорията на съществените и води до ограничаване правото на санкционираното лице. Същото не може да бъде отстранявано в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление. С оглед на горното, при наличието на съществено процесуално нарушение наказателното постановление следва да бъде отменено само на това основание.

На следващо място, жалбоподателят е бил санкциониран за нарушение на разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период; 3.

2 посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Видно е, че са налице три хипотези на нарушение, но нито в АУАН, нито в НП е конкретизирано коя от трите хипотезите на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС е налице в случая. Наказателното постановление е издадено за нарушаване на разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, вр. чл.

182, ал. 2 от ЗДДС, без да e направeна задължителната връзка с ал. 1 от ЗДДС. В конкретния случай в АУАН и в НП въобще не е посочено и че неотразяването на протокола в съответния дневник е довело до определяне на данъка в по-малък размер, т. е. липсват твърдения за съставомерен признак от обективния състав на нарушението, който признак да е вменен на нарушителя и срещу който той да може да организира защитата си.

Недопустимо е това обстоятелство да се извлича по тълкувателен път, а следва да се приеме, че в конкретния случай АНО не е изпълнил задължението си да направи пълно и ясно описание на извършеното от жалбоподателя нарушение, с което е ограничил правото му на защита. Това по мнение на съда също е самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт.

С оглед на изложеното обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Предвид извода на съда за основателност на жалбата и за отмяна на обжалваното НП, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН на жалбоподателя следва да се заплатят направените разноски за платено адвокатско възнаграждение. Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Следователно претенцията за присъждане на разноски в размер на 300 лв. в полза на жалбоподателя, е основателна.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № К21_90А-F591594/14.07.2021 г., издадено от директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Бургас, с което за нарушение на чл.

86, ал. 1 от ЗДДС, на основание чл. 182, ал. 2 от ЗДДС, на жалбоподателя ЗК "З.Т.", ЕИК ********, е наложена имуществена санкция в размер на 250 лева.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати в полза на ЗК "З.Т.", ЕИК ********, разноските по делото в размер на 300 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

Вярно с оригинала!

МП

3

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4