Решение № 31 от 16.01.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Велико Търново, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Цариградска при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Радка Цариградска Гражданско дело № 20254100100758 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 5 от ЗЛС.

Производството е образувано по искова молба от Б. П. К. и С.П. К., чрез адв. Х.

Хараламбиева – ВТАК, срещу А. Й. К. от гр. Велико Търново от с.гр. за поставянето на последната под запрещение. В исковата молба се излагат твърдения, че ответницата е баба на ищците, че страда от психично заболяване – развива симптоми на деменция. Твърди се, че ответницата говори поС.но за миналото и е развила параноя, изразяваща се в поС.ен страх от посегателства срещу нея и имуществото й, в резултат на което подава поС.но неоснователни сигнали до органите на МВР. Излагат, че същата живее в гр. Велико Търново с дъщеря си и тяхна леля – З. С. К., която страда от психично заболяване, към 28.07.2025г. е настанена за лечение в психиатрично заведение. Твърдят, че имат имоти в съсобственост с ответницата, към които имат „апетити“ лица от имотната мафия и изпитват притеснения за въвеждане в заблуждение на ответницата от тези лица, като това вече се е случило с деля на леля им и за измамата има образувано наказателно производство. Като поддържат, че в резултат на психичното й и умствено съС.ие съществува реална опасност за живота и здравето на ответницата, молят да бъде поставена под пълно запрещение. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуалния представител на ищците. По същество моли ответницата да бъде поставена под ограничено запрещение, като се вземат предвид понижените когнитивни способности, диагнозата „гранично съС.ие между нормата и патологията“, което поставя в опасност резултатите от нейните решения.

Ответницата в с.з. лично и чрез процесуалния си представител оспорва твърденията в исковата молба. Отрича да има деменция, да има проблеми с паметта и счита, че причина за подаване на исковата молба е желанието на майката на ищците да й вземе имота. По същество моли да бъде отхвърлен изцяло иска като неоснователен, тъй като че не е налице нито медицинския нито юридическият критерий за поставяне на ответника под запрещение, а именно да страда от душевна болест или слабоумие, поради които да не може да си грижи за совите работи.

Представителят на ВТОП изразява становище за неоснователност на иска за поставяне на ответницата под запрещение. Излага, че заключението на вещото лица е в смисъл, че съС.ието на ответницата е гранично и не се предлага поставяне под запрещение, а 1 противното би ограничило в неоправдана степен правата на ответницата.

От така събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори по делото, че ищците са внуци на ответницата, поради което и същите се явяват легитимирани лица да предявят иск с правно основание чл. 5 от ЗЛС.

Както се установява от представените по делото документи за собственост, ответницата притежава ид. части от апартамент в гр. Велико Търново, бул . „България“ №66, в който живее с дъщеря си З. С.ова К.. Другите съсобственици в имота са ищците, а дела на З. С.ова К. е прехвърлен чрез дарение и продажба на външно за семейството лице – Пламен Маринов Маринов на 16.08.2024г.

По жалба на ответницата е образувано досъдебно производство за извършена измама на лицето З. С.ова К., за да се разпореди с ид.ч. от имота. По делото настоящите ищци и майка им – св. Латинка К. са дали обяснения, че са търсени по телефона от купувача на идеални части изнудвани да му прехвърлят и своите, под угрозата да отговарят за задължения на З.

К..

Видно от медицинско удостоверение от 2024 г. по досъдебното производство, ответницата не се води на диспансерен учет, няма данни да е приемана за стационарно или амбулаторно лечение в психиатрично заведение или във връзка с психично заболяване.

Според свидетелските показания по делото се установява, че ответницата има здравословни проблеми от около 10 години, а от шест-седем години ищците и майка им като са поели изплащане на консумативите за ток и вода в съсобствения апартамент, тъй като ответницата заявила, че пенсията й е малка и това продължило допреди влошаване на отношенията им допреди 2 години. Отношенията между другите съсобственици и ответницата се влошили, когато дъщерята З. К. загубила собствения си апартаменти и се преместила при ответницата, започнали обвинения към съпругата на сина й –св. Латинка К. и децата му – ищците, че искат да й вземат имота. Обвинявала свидетелката, че е причина за смъртта на сина й, обиждала я с думите „влашка циганка“ и др. Почти ежедневно звъняла на ищцата Б. К. и се оплаквала, че св. К. и ищецът искат да й вземат апартамента, че някой й е откраднал парите. Разказвала истории от миналото, но събитията изобщо не се били случвали или не по разказания от ответницата начин. Свидетелката споделя, че ответницата посещава редовно лекари, грижи се за здравето си.

Видно от заключението по съдебно-психиатричната експертиза на вещото лице д-р М. К.

- психиатър се установява, че ответницата К. е личност с дисхармонична характерова структура и изразена кверулантни поведенчески тенденции, която проявява недоверие и подозрителност към съседите в това число и тълкува действията на околните като враждебни и ощетяващи нейните лични интереси. Себеотносни нагласи включват свръхангажираност с неоснователни „конспиративни" обяснения на събитията от непосредственото обкръжение. Тези кверулантни идеи за преследване имат определено личен, а не субкултурен характер. Касае се за акцентирана личност с елементи на мнителност и подозрителност. Мисловният процес е подреден, обстоятелствен. От психиатричното изследване се установява възрастово обусловено леко снижение на когнитивните функции. Данни за личностова структура характеризираща се изразена мнителност, подозрителност, ригидност на мисленето и афекта, с леко снижени когнитивни функции. К. страда от Акцентирана личност, което е гранично съС.ие между нормата и патологията. Налице е лек когнитивен спад, лицето се характеризира с потребност на самоцелно отстояване на субективната истина, наблюдава се мнителност и подозрителност в междуличностовите взаимоотношения, но К. може да разбира естеството и значението на своите действия, да ръководи постъпките си, да се грижи за себе си и да управлява имуществото си разумно и законосъобразно.

От извършеното изслушване на ответницата по реда на чл. 337 от ГПК се установява, че същата отговаря адекватно на зададените му въпроси, ориентирана е за време и място.

Подробно разказва за живота си, грижите за здравето си. Констатира се фиксация в събития и личности – съпругата на починалия й син, което е обяснено от изводите на СПЕ.

С оглед на така събраните по делото доказателства, съдът намира предявения иск за допустим. Ищците са от кръга лица, които съгласно разпоредбата на чл. 336 от ГПК са 2 легитимирани да предявят иска за поставяне на едно лице под пълно или ограничено запрещение.

Правното основание на иска е чл. 5 от ЗЛС, съгласно който непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно или ограничено запрещение и стават недееспособни, а пълнолетните с такива страдания, чието съС.ие не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение.

С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира иска за неоснователен и недоказан предвид следните съображения:

Предмет на иска по чл. 5 от ЗЛС за поставянето на едно лице под пълно или ограничено запрещение е неговата дееспособност, а основанието му е наличието на душевна болест или слабоумие и невъзможността на страдащия от такава болест да се грижи за своите работи.

Двете изисквания следва да са налице кумулативно, за да се постанови ограничаване на дееспособността или обявяване на пълната му недееспособност.

В тежест на ищците беше да докажат, че са налице предпоставките на чл. 5 от ЗЛС тоест, че ответницата страда от душевна болест, както и че не може да се грижи за совите си работи. По делото не се установи наличието на нито една от предпоставките – нито на медицинския, нито на юридическия критерий за поставяне под запрещение. Не бе установено наличието на душевна болест или слабоумие у ответницата. Не се констатира деменция, както твърдят ищците. Конгнитивният спад е нормален за възрастта – 88 години.

Граничното съС.ие, изразяващо се в мнителност, подозрителност, не може да се подобри, дори с напредване на възрастта се заострят тези характеровите черти, наблюдава се по-силна проява на себеотностност и неправилно тълкуване на сигнали, вследствие обеднелите интереси и контакти, свързани с възрастта. Това обаче не обосновава извод за наличие на душевна болест или слабоумие по смисъла на чл. 5 от ЗЛС. Втората кумулативно изискваща се предпоставка - в резултат на такова заболяване ответницата да не е в съС.ие да се грижи за совите дела, също не се установи от събраните доказателства. Напротив, както от назначената експертиза, така и от гласните доказателства по безспорен начин се установи че ответницата е адекватна, грижи се за здравето и имуществото си, вкл. и към момента на изготвяне на заключението е съС.ие, позволяващо й да се грижи за своите работи.

Оплакванията на ищците, че често им звъни, обижда майка им, изразява съмнения за техните намерения, за увреждащи действия на други лица спрямо нея, се дължат на характеровите й особености, задълбочили се с възрастта и вероятно след случая, в който дъщеря й е пострадала от имотна измама. Това поведение обаче не покрива признаците на чл. 5 ЗЛС за поставяне под пълно или ограничено запрещение.

От разпита на ответницата при условията на чл. 337 от ГПК се установи, че същата е адекватна, със съхранена памет и интелект за възрастта, което й дават възможност да разбира свойството и значението на всеки поставен въпрос, както и да дава адекватни и смислени отговори, а също така и да излага мисловната си дейност относно определени случки от живота му в правилен порядък. Горните установени по безспорен начин обстоятелства налагат извод, че в случая не са налице предпоставките за поставянето на ответницата под пълно или под ограничено запрещение, тъй като същата не страда от психично заболяване и е в съС.ие да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, тоест е в съС.ие да се грижи за своите работи.

С оглед гореизложеното, настоящият състав намира, че така предявения иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Водим от горните съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения Б. П. К. с ЕГН ********** и С. П. К. с ЕГН **********, двамата от ..., против А. Й. К. с ЕГН — **********, адрес: ..., чрез адвокат Х. Хараламбиева-Й. ВТАК, иск с правно основание чл. 5 от ЗЛС за поставянето на ответницата под запрещение, като неоснователен и недоказан.

3

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд гр. Велико Търново.

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 4