Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13289 от 03.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 20639/2025
Вид
Решение № 13289
Подписан
03.07.2026
Състав
СТОЙЧО ТОДОРОВ ПОПОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 25, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 13289 гр. София, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20251110120639 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Съдът е сезиран с предявени от „ЗЕАД „Булстрад Виена Инщурънс Груп““ АД, ЕИК 000694286 срещу „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК 030269049 кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 1708,91 евро (3342,34 лева), представляваща изплатеното застрахователно обезщетение по щета № 470423232362653 по застраховка „Булстрад Каско Стандарт“, за причинени вреди на лек автомобил „Ауди“, модел „Q3“, с рег. № ******** в резултат на ПТП настъпило на 08.11.2023 г. в гр. София в локално платно на „Околовръстен път“ при кръстовището с АДРЕС с лек автомобил марка „Хонда“, модел „ЦРВ“, с рег. № **********, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.04.2026 г., до окончателното изплащане на сумата; както и сумата от 103,75 евро (202,92 лева), представляваща мораторна лихва за периода от 21.10.2024 г. г. до 03.04.2025 г.

Ищецът твърди, че МПС марка „Ауди", модел „Q3" с ДК№ ******** е било застраховано в „ЗЕАД „Булстрад Виена Инщурънс Груп"" АД по застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ № 47042317225000093/16.06.2023г. с 1 валидност 22.06.2023г. до 21.06.2024г. за застрахователната сума от 85000 лв.

Сочи, че на 08.11.2023 г. е настъпило застрахователно събитие, при което МПС марка „Хонда“ с ДК № ********** потеглило от паркирало състояние, без да пропусне преминаващия с предимство покрай в ляво от него л.а. марка „Ауди“, модел „Q3“ с ДК№ ********, като го ударил в страничната част. В резултат на това предизвиква ПТП с материални щети. Твърди, че са били увредени следните части по автомобила: задна дясна врата, лайсна задна дясна врата, калника заден десен, облицовка задна броня и др. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие е била образувана щета при ищеца, като ремонтът на автомобила е бил възложен на доверен сервиз, като ищецът е заплатил на 12.12.2023 г. застрахователно обезщетение в размер на 3312,34 лв. с ДДС на доверения сервиз. Твърди, че към датата на настъпване на описаното застрахователно събитие, за управлявания от виновния водач на МПС с ДК № **********, е имало сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със срок на валидност от 17.06.2023г. до 16.06.2024г. Посочва, че отправил покана до ответника на 17.09.2024 г. за заплащане на сумата в размер на 3 342,34 лв., представляваща заплатеното застрахователно обезщетение, както и сторените ликвидационни разноски в размер на 25 лв., която покана е била получена на 20.09.2024 г. С писмо с изх.

№ 310008650/13.11,.2024г. ответникът е отказал да възстанови заплатеното застрахователно обезщетение. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва механизма на настъпилото ПТП. Твърди, че настъпилото ПТП е по вина на водача на МПС марка „Ауди", модел „Q3" с ДК№ ********, който извършил неправилно маневра пристрояване в съседна дясна лента ударил паркирания автомобил марка „Хонда“ с ДК № ********** в предната лява част. Оспорва водачът на застрахования при него автомобил да е извършил противоправно поведение. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване от страна на застрахования при ищеца водач при по-голям принос за настъпилото ПТП. Оспорва наличието на причинна връзка между твърдените от ищеца вреди и настъпилото ПТП. Оспорва размера на вредите, като счита същият за завишен. Моли за отхвърлянето на исковете и присъждането на сторените по делото разноски.

2

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

По отношение на иска по чл. 411 КЗ:

Основателността на исковата претенция е обусловена от установяване кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти), а именно: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца застраховател по имуществената застраховка; 2) деликт, който е застрахователно събитие по имуществената застраховка – за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.

В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е било да установи наличието на тези факти. Вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД), като в тежест на ответника е било при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител при условията на пълно обратно доказване.

В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, включително, че настъпилото ПТП е по вина на застрахования при ищеца водач.

От представената по делото застрахователна полица за застраховка „Каско Стандарт“ от 16.06.2023 г. се установи, че при ищеца по отношение на процесния лек автомобил „Ауди“, модел „Q3“, с рег. № ********, е сключен 3 договор за застраховка „Каско“, с включено в раздел „Каско“ основно покритие „Пълно Каско“, валидна към момента на настъпване на процесното ПТП, ведно с общите условия, приложими към тази застраховка, със застрахователна сума от 85000,00 лева и застрахователна премия от 3212,24 лв., валидна в периода от 00:00 часа на 22.06.2023 г. до 23:59 часа на 21.06.2024 г.

На следващо място, от приетите по делото писмени доказателства – двустранен констативен протокол за ПТП, гласни доказателства, събрани посредством разпитите на свидетелите З. С. С. и И. Р. К., както и заключението на вещото лице по назначената САТЕ се установи наличието и на всички елементи на деликта по чл. 45 от ЗЗД, а именно: на 08.11.2023 г., около 15:20 часа, в гр. София, на АДРЕС при кръстовището с АДРЕС, водачът на лек автомобил марка „Хонда“, модел „ЦРВ“, с рег. № ********** – свидетеля И. Р. К., предприема маневра за потегляне от паркирано състояние и включване в движението, като се е отклонил наляво, вследствие на което реализира ПТП с преминаващия отляво на него лек автомобил марка „Ауди“, модел „Q3“, с рег. № ********, управляван от свидетеля З. С. С., с посока към улица „Градина“, като по този начин с поведението си водачът на лек автомобил „Хонда ЦРВ“ е станал причина за настъпилите по лек автомобил „Ауди Кю 3“ материални щети – задна дясна врата, заден десен калник, задна броня.

Съдът намира, че водачът на лек автомобил „Хонда ЦРВ“ с поведението си, изразяващо се в това, че е предприел маневра за излизане от реда на паркираните автомобили, като се е отклонил наляво, без да се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, в конкретния случай за лек автомобил „Ауди Кю 3“, който е минавал покрай него от лявата му страна, и е извършил маневрата без се съобрази с положението, посока и скоростта на движение на лек автомобил „Ауди Кю 3“, е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП и е станал причина за реализирането на процесното ПТП. Ето защо описаното деяние се явява противоправно.

На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. От страна на ответника не се проведе пълно обратно доказване за оборване на посочената презумпция. Същевременно от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключението на вещото лице по 4

САТЕ се установи категорично, че ПТП е настъпило изключително вследствие поведението на водача на лекия автомобил, застрахован при ответното дружество.

По делото се установи и че всички описани щети са настъпили вследствие на процесното ПТП, респ. налице е причинно-следствена връзка между деянието и описаните материални щети по лек автомобил марка „Ауди“, модел „Q3“, с рег. № ********.

В отношенията между страните по делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установи, че във връзка с процесното ПТП при ищецът е заведена щета № 470423232362653 от 08.11.2023 г. относно материалните щети по процесния лек автомобил марка „Ауди“, модел „Q3“, с рег. № ********, както и че ищцовото застрахователно дружество е изплатило застрахователно обезщетение на сервиза, извършил ремонт на този автомобил в размер на 3312,34 лв. на 12.12.2023 г., а и това се установи от представеното платежно нареждане.

В отношенията между страните по делото не е спорно, а и се установи, че към датата на ПТП по отношение на процесния лек автомобил марка „Хонда“, модел „ЦРВ“, с рег. № ********** е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника.

От приетите по делото писмени доказателства и от заключението на назначената по делото САТЕ се установи действителният размер на вредите, настъпили вследствие на процесното ПТП, който съответства изцяло на претендирания размер. В отношенията между страните не е спорен размерът на ликвидационните разходи.

От заключението на САТЕ се установи, че стойността необходима за възстановяване на увредения л. а. е в размер на 3312,34 лв., а с вкл. и размера на ликвидационните разноски от 25,00 лв. възлиза общо на 3337,34 лева.

Доколкото претендираната сума възлиза на 3342,34 лв. исковата претенция по чл. 411 КЗ следва да се отхвърли за сумата от 2,56 евро (5,00 лева).

Ответникът нито твърди, нито представи доказателства, от които може да се установи, че е изплатил сумите по регресната претенция.

При това положение исковата претенция се явява установена както по своето основание, така и до размера от 1706,35 евро (3337,34 лева), като за 5 разликата до пълния предявен размер искът следва да се отхвърли.

Като законна последица от уважаване на исковата претенция следва да се присъди и законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти): 1. наличие на главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми забавено изпълнение. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът разполага с възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В тежест на ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.

Наличието на главен дълг се установи по делото.

От представената регресна покана изх. № 2128/17.09.2024 г. и приложената обратна разписка се установи, че ищецът е поканил ответника да плати сумата по регресната претенция на 20.09.2024 г., както и че ответното застрахователно дружество е отказало плащането с писмо от 13.11.2024 г.

Ответникът не представи доказателства, от които може да се установи безспорно, че е изпълнил в дадения срок.

Съдът определи размер на обезщетението за забава посредством лихвен калкулатор, публикуван на следната интернет страница https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, в размер на 103,59 евро (202,61 лева) върху главница от 1706,35 евро (3337,34 лева) за периода от 21.10.2024 г. до 03.04.2025 г.