Решение № 3252 от 11.08.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3252 гр. Варна, 11.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда М. Александрова при участието на секретаря Теодора К. Кирякова като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 20253110111834 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.

Образувано е по молба от Г. Н. Н., ЕГН **********, действаща лично и в качеството си на майка и законен представител на детето Н. В. Г., ЕГН **********, за постановяване на мерки за защита срещу В. Г. В., ЕГН ********** и Д. Ц. Г., ЕГН **********- баща и баба на детето.

Молителят твърди, че на 24.10.2025 г. около 14:20 часа ответникът, заедно с майка си и баща си, дошли в дома й да видят детето. До едно време всичко било нормално, но след това ответникът и майка му Д. започнали да проявяват агресия, като се заяждали с Н. и майка й. Д. попитала дали майката на Н. е циганка. Тя поискала извинение за обидата на етническа основа, но такава нямало, напротив- ответниците започнали да се държат още поагресивно. В един момент Д. взела детето от кошарата, като искала да го отведе, но майката успяла да го вземе от ръцете й. В. защитил майка си, като двамата повишили тон. Н. също повишила тон и тогава те я нарекли „психично болна". Започнали да я обиждат, да я наричат „луда, психично болна", упреквали я, че не може да се грижи за детето. Поискали да вземат детето с тях. Майката отказала, тъй като детето е бебе и го кърми.

Молителят твърди, че към 16.00 ч. отново помолила ответниците да 1 напуснат жилището на родителите й. Те отказали и извикали полиция, като отново обяснили, че майката е „неуравновесена и психично болна" и заради това ще й отнемат детето. Когато полицаите дошли, В. отказал да предаде детето, като правел опити да излезе с него. Майка му продължила да се намесва, като искала да вземат детето, тъй като в дома нямало условия за отглеждането му. В крайна сметка, след като били убедени от полицаите, в 16:40 часа напуснали дома без детето.

В молбата се излагат данни и за други актове на домашно насилие- на 28.07.2025 год. в деня на раждане на детето ответникът тормозил родилката часове наред, след като се бил напил. Пострадалата сочи, че той не пие всеки ден, но всеки месец се напивал зверски, след което бил неадекватен още два дни. В такива моменти започвал да буйства, ако има хора покрай него. В първия ден след изписването на майката и детето от родилния дом казал, че детето е много досадно, тъй като плачело много и му пречело да се наспива.

Една вечер изгонил майката и детето в другата стая, тъй като то много плачело. Ответникът осъществявал непрекъснат психически тормоз над Н., не помагал в грижите за детето. На 28.08.2025г. след пореден скандал с В., Н. се обадила на приятелката си Е. И. да дойде да я вземе от дома на ответника.

Съпругът й И. И. се е обадил в полицията и пуснал сигнал за домашно насилие. На 29.08.2025 г. родителите на Н. дошли сутринта и я взели с детето.

В. се разплакал и тръгнал с тях. Един месец живели във Варна в апартамента на родителите й, но В. се държал агресивно и поради това се разделили.

При тези съображения молителят сезира съда с искане за налагане на посочени в молбата мерки за защита по реда на чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН.

Ответниците в открито съдебно заседание вземат становище чрез процесуалния си представител, като отричат да са извършили всичките твърдени актове на домашно насилие.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното:

Страните не спорят, че са имали връзка, живели във фактическо съпружеско съжителство до края на месец септември 2025 год., по време на което на 28.07.2025 год. се родило детето им Н. В. Г., ЕГН **********.

По образуваното по предявен от В. В. срещу Г. Н. и Н. Г. иск с правно основание чл. 67, пр. 3 от СК е образувано гр.д. № **** г. по описа на ВОС за 2 унищожаване на извършеното от ищеца припознаване на детето Н.. Приетата ДНК експертиза установява, че ищецът е биологичен баща на детето и с Решение № **** год. искът е отхвърлен.

Между страните е висящо гр.д. *** год., образувано въ основа на искова молба на Г. Н. Н. против В. Г. В. с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК.

Не е спорно между страните, че на 24.10.2025 год. по предварителна говорка между Г. и В., той заедно с родителите си, дошли в дома на Г., в който живее, заедно със своите родители, за да видят детето.

Свидетелят Н. Н. посрещнал семейството. Г. била в стаята с бебето и В. влязъл при нея. Родителите на двамата останали в хола. Свидетелят Г. В. сподели, че донесли подаръци и памперси за детето. Свидетелят Н. предложил да почерпи гостите. После В. излязъл от стаята и повикал родителите си да видят бебето. Дядото по бащина линия го подържал на ръце, после повикал съпругата си. След като тя влязла, избухнал скандал между нея и Г.. Г. настоявала ответникът Д. Г. да й се извини за думи, които е казала в миналото. Г., по думи на съпруга си, се извинила, въпреки че нямало за какво.

Г. отказала да даде детето на Д. Г.. Взел го В., а Г. продължила да крещи и обижда бабата на детето. Качила се на масата в хола и продължила да крещи срещу Д., като я заплюла. Настояла гостите да си тръгват, но те отказали, като заявили, че ще вземат детето със себе си, защото бащата имал същите права като майката, както и притеснени от поведението на Г.. Г. изхвърлила пред вратата на апартамента подаръците и памперсите, които бащата и неговите родители донесли за бебето. Служителите на полицията потвърдиха, че пред вратата е имало вещи. Свидетелят Н. не си спомня Г. да е избухвала и да е извършила твърдяните действия, но показанията му са колебливи и в голяма степен несигурни.

Афектирани, ответниците позвънили на телефон 112 и повикали полиция, като споделили за психичен проблем на майката на детето. Когато полицаите дошли, Г. и родителите й били спокойни, а майката на В.- Д. Г. продължавала да настоява да си тръгнат с детето, което синът й държал.

Наложило се да бъде респектирана от свидетеля А. Б. А.- патрулен полицай в Трето РУ, който се отзовал на сигнала с колегата си- свидетеля К. Ц. Д..

Полицай А. посочи, че помолил Д. Г. да напусне апартамента и да изчака в коридора, но тя отказала. След няколко разпореждания и заплахи за арест, 3 излязла. Свидетелят А. също така заяви, че бащата на детето първоначално бил в детската стая с полицай Д.. Там водили разговор, след което отворил вратата и искал да напусне жилището, с детето но полицаите не му позволили.

В крайна сметка успели да убедят ответниците да напуснат жилището.

Свидетелят Д. заяви, че детето не е плакало във времето, в което са били в жилището. Г. Н. била разстроена, но без данни за психически или психиатрични проблеми.

Видно от приложения чат от „***“, на 28.10.2025 г.- няколко дни след случилото се, молителката Г. Н. е изпратила на ответника В. В. снимка на детето. В съдебно заседание тя заяви, че в този ден детето навършило три месеца.

Според чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, като акт на домашно насилие може да бъде извършен както чрез действие, така и чрез бездействие.

За да може да се прецени дали дадено действие или бездействие, осъществено в контекста на развиващ се конфликт, има характеристиките на домашно насилие, е необходимо да се прецени дали въпросното деяние е представлявало целенасочен волеви акт, имащ за своя основна цел да засегне по неблагоприятен начин физическата, психическата, емоционална и/или икономическа стабилност на този, срещу когото е насочено. Това е така, тъй като домашно насилие ще има тогава, когато то е резултат на съзнателно поставена от извършителя цел да се предизвика съответно накърняване на физиката, психиката или икономическата сфера на пострадалото лице. В случая не се установява ответниците да са преследвали съзнателно такава цел по отношение на молителката и детето.

Разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗЗДН предвижда, че за психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

В случая детето е било на три месеца и обективно не е възприело случващото си. Свидетелят Д. посочи, че детето е било спокойно, когато са влезли в апартамента.

Целта на ЗЗДН е да се защитят лица, пострадали действително от домашно насилие, а не да урежда спорове между родителите относно 4 родителски права, режима на лични контакти с децата им, нито да се използва за уреждането на други отношения между родителите, свързани с упражняването на родителските права и задължения (арг. от чл. 123 СК).

Следва да се посочи и това, че целта и социалното предназначение на Закона за защита от домашното насилие е да даде защита на живота и здравето на лица, който действително се намират в риск и в ситуации, когато интензитетът на въздействие излиза от рамките на житейския конфликт и причинява сериозно страдание.

Въз основа на гореизложените съображения съдът намира молбата за налагане на мерки по ЗЗДН за неоснователна.

Съгласно чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, при отказ за издаване на заповед или при отмяна на заповедта, държавната такса и разноските по делото се заплащат от молителя, освен когато молбата е за защита на лица, които не са навършили 18-годишна възраст, както и на лица, които са в безпомощно състояние вследствие на тежко увреждане, заболяване или старост или са поставени под запрещение. Доколкото молбата е подадена за защита на малолетно, не се дължат разноски и държавна такса.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата на Г. Н. Н., ЕГН **********, действаща лично и в качеството си на майка и законен представител на детето Н. В. Г., ЕГН **********, двамата с адрес в гр. В., с.о. П. ***, вх. *, ет. *, ап.**, да бъде признато за установено, че ответниците са извършили акт на домашно насилие на 24.10.2025 г., както и за постановяване на мерки за защита по ЗЗДН срещу В. Г. В., ЕГН ********** и Д. Ц. Г., ЕГН **********- баща и баба на детето, двамата с адрес в с. Г., обл. С., ул. Д. № *.

ОТМЕНЯ издадената заповед за незабавна защита № 2**** год.

Решението може да се обжалва в 7- дневен срок от връчването му пред Окръжен съд Варна.

Обжалването не спира изпълнението на заповедта.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5

6