Решение № 70 от 19.05.2023, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Нови пазар, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Валентина Хр. Великова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Административно наказателно дело № 20233620200059 по описа за 2023 година

Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

В нея жалбоподателят Д. В. Д., заявява, че не е доволен от наложените му наказания с наказателно постановление №22-0280-000592/22.12.2022 г. на Началник РУ към ОДМВР Шумен, РУ Каолиново. Счита, че при издаването на наказателното постановление е бил нарушен материалния и процесуалния закон, както и че изложените обстоятелства не отговарят на обективната истина. Няколко дни преди деня на вмененото му нарушение той посетил автосервиз в с. Н., за смяна на летни със зимни гуми. При смяната монтьорът по невнимание скъсал датчика на системата за безопасност – „тракшън контрол“ на автомобила. Поръчан бил нов датчик, но до замяната автомобилът се движел нестабилно по пътното платно и при задействане на спирачната система при хлъзгав път автомобилът поднасял. В деня на нарушението, след спиране на знак „Стоп“ тръгнал малко по–рязко и автомобилът поднесъл леко, но жалбоподателят го овладял без проблем. Малко по-късно бил спрян от полицейски служители, които не приели обясненията му за повреда на датчика и му съставила акт за установяване на административно нарушение. Предвид така изложените обстоятелства, жалбоподателят моли наказателното постановление за бъде отменено.

Въззиваемата страна не изпраща представител на съдебното заседание.

В съпровождащото жалбата писмо се заявява, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения на материалния и процесуалния закон. Моли се да бъде постановено решение, с което наказателното постановление за бъде потвърдено. Претендира се присъждане на 1 разноски.

Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и се явява процесуално допустима.

На жалбоподателя Д. В. Д. е съставен акт за установяване на административно нарушение №763430/17.11.2022 г., с който актосъставителят Д. В. С. е констатирал нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 17.11.2022 г. в 12.20 часа в село Н., по улица „***“ до дом с №32 и до училището на селото, жалбоподателят се движи от ул. “***“, управлявайки лек автомобил “***“ с рег. №***, като оставя без контрол управлението на автомобила, при ляв завод от ул. “***“ към центъра на селото приплъзва задната част на автомобила по пътното платно и напречно по посоката си на движение, ненужно и демонстративно извършва поднасяне на автомобила от ляво на дясно по пътното платно губейки сцепление. Пояснено е, че в близост до автомобила са се намирали деца и ученици и е бил поставен в опасност животът и здравето им. Нарушението се изразява в използване на пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. За извършеното нарушение и на основание чл.175а, ал.1, предл.3 от ЗДВП, с наказателно постановление №22-0280-000592/22.12.2022 г. на ВПД Началник РУ към ОДМВР Шумен, РУ Каолиново, на жалбоподателя е наложено административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и глоба в размер на 3 000 лв.

Съдът счита, че актът за установяване на административното нарушение и съставеното въз основа на него наказателно постановление са издадени от съответните компетентни за това органи, предвид приложеното по делото заверено копие на заповед №8121з-1632/2021 г. на Министъра на МВР. Със същата са определени лицата, които могат да осъществяват контролна дейност по ЗдВП и да съставят актове за административни нарушения, както и тези които следва да издават наказателни постановления, и е видно, че както актосъставителят в случая, така и наказващият орган са сред определените за това лица.

Както актът, така и наказателното постановление съдържат изискуемите реквизити и е налице посочване на всички съществени обстоятелства, при които е извършено нарушението.

Установява се с категоричност от събраните писмени доказателства по делото, както и от свидетелските показания на свидетелите Д. В. С., Р. В. Т., И.В.Г. и М.В.Г., че на 17.11.2022 г., около обяд, свидетелите С. и Т. – служители на полицията, които по това време изпълнявали служебните си задължения, се намирали в централната част на с. Н., когато чули звук от силно форсиране на двигател на автомобил. Видели лек автомобил “***“ да излиза от ул. “***“ към центъра на селото, като при управлението, поради форсиране на двигателя, автомобилът загубил сцепление и поднесъл на ляво и дясно по пътното платно. Самото платно било с наклон надолу и нищо не налагало форсиране на двигателя. По това време в близост се намирали ученици от близкото училище. Свидетелят Т. дал знак с ръка на водача да спре, но този знак не би забелязан. Двамата свидетели 2 последвали автомобила и малко по-късно го спряли на ул. “***“ в селото, управляван от същия водач. Още в началото на проверката водачът и настоящ жалбоподател попитал свидетелите „Видяхте ме, нали?“, давайки да се разбере, че е наясно защо е спрян. На проверяващите жалбоподателят обяснил, че е повреден датчик на системата за стабилност на автомобила – т.нар. „тракшън контрол“ и поради това гумите нямат сцепление.

На база на така установените факти от събраните по делото доказателства съдът счита, че с достатъчна категоричност се установява, че жалбоподателят е използвал пътя, отворен за обществено ползване за други цели, а не в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари. Съдът счита, че жалбоподателят е осъществил горепосоченото административно нарушение и то е извършено умишлено. В случая жалбоподателят се е движил по път с наклон, което по никакъв начин не е налагало форсиране на двигателя при потегляне или движение Също така движението по такъв участък от пътя не би довело до загуба на сцепление на гумите с асфалта и приплъзване на задната част на автомобила в ляво и дясно по пътното платно. Съдът приема за достоверни показанията на свидетелите И.В.Г. и М.В.Г. относно наличието на повреден датчик при смяна на гуми, довело до нарушения в системата за стабилност и различен въртящ момент за двете колела на автомобила, но такава една повреда би означавала, че автомобилът ще се движи, като всички други обикновени автомобили, които нямат такава система и не би се стигнало до форсиране на двигателя и поднасяне на колата без намесата на водача. Също така наличието на този повреден датчик е било известно на жалбоподателя, както и липсата на обичайната стабилност на автомобила при движение в резултат на тази повреда. Предвид това той е следвало да съобрази поведението си при управление на автомобила, така че да не допуска загуба на сцепление и движение на задната част на автомобила по пътното платно в резултата от управлението си. Предвид това съдът счита, че законосъобразно против жалбоподателя е издадено наказателното постановление. Отчитайки вида на самото нарушение, начина на осъществяването му, както и предвид факта, че е осъществено в близост до учебна сграда и на място, до което са се намирали деца с което се създава опасност за тях, съдът счита, че може случаят да се квалифицира като маловажен.

За извършеното нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени две административно наказания, на основание чл.175а, ал.1, предл.3 от същия закон, а именно глоба в размер на 3 000 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца. Тези наказания са фиксирани точно в закона по вид и размер и липсва възможност за преценка в дадени граници.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че подадената от жалбоподателя жалба е неоснователна и следва да не се уважава, като обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати и направените по делото разноски за изпратени пътни разноски на свидетели, в размер на 28 лева, по сметка на НПРС.

От въззиваемата страна е заявена претенция за присъждане на разноски по делото за 3 юрисконсултско възнаграждение, което е отразено в съпровождащото жалбата писмо. По делото обаче не се явил представител на въззиваемата страна на откритите съдебни заседания, нито от страна на юрисконсулт е изразено писмено становище по делото.

Единствено е отправено искане от юрисконсулт за достъп до делото чрез ЕИСС, какъвто е предоставен, но това не е основание за присъждане на разноски, поради което и съдът счита, че такива не следва да присъжда.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №22-0280-000592/22.12.2022 г. на ВПД Началник РУ към ОДМВР Шумен, РУ Каолиново, с което на Д. В. Д., с ЕГН ********** от с. Н., обл. Шумен, ул. “***“ №4, на основание чл.175а, ал.1, предл.3 от Закона за движение по пътищата са наложени административни наказания глоба от 3000 лв. /три хиляди лева/ и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от дванадесет месеца за извършено административно нарушение по чл.104б, т.2 от същия закон.

ОСЪЖДА Д. В. Д., с ЕГН ********** от с. Н., обл. Шумен, ул.“***“ №4 да заплати по сметка на НПРС направени по делото пътни разноски от свидетелите, в размер на 28 лева (двадесет и осем лева).

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________

4