Разпореждане № 142468 от 15.09.2025, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 142468 гр. София, 15.09.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. Д. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. Д. ПЕТКОВА Частно гражданско дело № 20251110100567 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 1 и т. 2 ГПК.

Делото е образувано по заявление на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД срещу Р. С. С., с което се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: 400,00 лв. – неплатена главница по Договор за потребителски кредит № 4849339 от 01.03.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 03.01.2025 г. до окончателното плащане, 21,80 лв. – възнаградителна лихва за периода от 30.07.2023 г. до 08.10.2023г., 77,71 лв. – законна лихва за забава върху главницата за периода от 31.07.2023г. до 03.01.2025г.

Заявителят претендира посочените суми въз основа на неизпълнение на договорни задължения от длъжника по Договор за потребителски кредит № 4849339, сключен на 01.03.2024г. между заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в качеството му на кредитор /заемодател/ и длъжника в качеството му кредитополучател /заемател/.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

С Разпореждане № 17961 от 28.01.2025г. и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2, вр. с чл. 410, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 127, ал. 1 и ал. 3 ГПК съдът е предоставил указания на заявителя в тридневен срок от връчване на разпореждането да посочи погасявани ли са суми от кредитополучателя по договора за кредит, респективно по договора за поръчителство и в какъв размер.

С молба с вх. № 44837/10.02.2025г. заявителят е изложил доводи, че уточнения досежно постъпилите плащания и начина на усвояване на отпуснатите суми не намират място в „текущото съкратено съдебно производство и определено излизат от описаните от законодателя рамки на служебното начало“.

С повторно Разпореждане № 55895 от 03.04.2025г. на заявителя е указано, че съдът дължи преценка на валидността на договора, сключен с потребител, или на отделни негови клаузи, и в случай на извършени плащания по недействително основание, съдът ще зачете това обстоятелство служебно, като на кредитора е предоставена последна възможност да изпълни разпореждане от 28.01.2025 г. На заявителя е указана и неблагоприятната последица при неизпълнение на горното в 1 срок – заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК ще бъде върнато, а производството по делото – прекратено.

Съобщението за последното разпореждане, заедно с препис от същото разпореждане, изпратени до заявителя, са връчени на 09.04.2025 г. чрез ССЕВ. В предоставения от съда и определен в закона тридневен срок заявителят не е отстранил констатираните от съда нередовности на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като в деловодството на съда отново е постъпила с идентично съдържание, а именно че в пределите на заповедното производство заявителят не дължи посочване на платените в погашение на процесния договор за кредит суми.

При това положение и на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК, вр. с чл. 410, ал.

2, вр. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът намира, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК следва да бъде върнато.

За прецизност на изложението и предвид двукратно наведените доводи от заявителя, че процесуалният закон не предписва в негова тежест задължение да посочва размера на извършените плащания в погашение на вземането, което се претендира с процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, съдът намира за необходимо да изложи следното:

Според чл. 7, § 1 Директива 93/13/ЕИО държавите членки осигуряват в интерес на потребителите и конкурентите подходящи и ефективни мерки за предотвратяване на употребата на неравноправни клаузи в договори, сключени между потребители и продавачи или доставчици. По този начин се предоставя защита на икономически по-слабата страна спрямо продавача или доставчика, който поради своето надмощно положение установява предварително условия, без възможност потребителят да повлияе на съдържанието им. За постигането на целите, залегнали в процесната директива, е необходима външна намеса, като съдилищата трябва да разполагат с адекватни и ефективни средства. За да е напълно ефективна предвидената потребителска защита, не е достатъчно съдът, който е констатирал служебно неравноправния характер на дадена уговорка, просто да прогласи нейната нищожност, а да може да изведе всички последици от това заключение – обявената за неравноправна договорна клауза трябва принципно да се счита, че никога не е съществувала, така че тя да не породи правни последици за потребителя. В тази връзка, установяване по съдебен ред на неравноправността на подобна уговорка поначало трябва да води до връщането на потребителя в правното и фактическо положение, в което той би се намирал при липсата на тази клауза. От тук следва задължението на националния съд да изключи действието на неравноправната договорна клауза, която налага плащането на суми, оказали се недължими, по принцип поражда съответния реституционен ефект по отношение на тези суми /в този смисъл Решение по съединени д. С-154/15, д. С-307-15, С-308/15 по описа на Съда на Европейския съюз/.

От гореизложените съображения може да се направи обоснован извод, че непосочването на извършените плащания в погашение на процесния договор за потребителски кредит, би осуетило възможността съдът да изпълни вменените му с Правото на Европейския съюз задължения и би накърнило потребителската защита, предоставена с Директива 93/13/ЕИО. При това положение, дори настоящият състав да осъществи служебен контрол и да обяви за неравноправни определени клаузи от договора, то поради липсата на данни за извършени плащания, които да приспадне от дължимите суми, не биха се постигнали целите на директивата. Не би могла 2 ефективно и адекватно да се приложи разпоредбата на чл. 23 ЗПКр, според която при недействителност на договора за кредит, потребителят връща единствено чистата стойност на кредита, и чрез която именно се гарантира, че ще бъде върнато това фактическо и правно положение за потребителя, в което той би се намирал при липсата на тази клауза. Възприемането на довода, че подобно задължение за кредитора заявител съществува едва в исковото производство би направило разпоредбите на чл.

7, ал. 3 ГПК и чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК в безпредметни и лишени от съдържание, тъй като би се стигнало до резултат, в който потребител, извършвал плащания по своето задължение и разпределени за погасяването на вземания, произтичащи от неравноправни клаузи, би бил осъден да заплати целия размер на заемната сума, вместо извършените плащания да бъдат приспаднати от чистата стойност на кредита.

Подобно тълкуване е в духа на целите на Директива 93/13/ЕИО и на принципа за ефективност. Отделно от това, служебното зачитане на заплатените суми не рефлектира и не накърнява правата и законните интереси на кредитора заявител, в частност на правото му да се снабди с изпълнително основание за претендираното вземане.

Мотивиран от гореизложеното, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 състав РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 1423/03.01.2025г., подадено от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК:

*********, въз основа на което е образувано ч.гр. д. № 567/2023г. по описа на СРС, 88 състав.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 567/2023г. по описа на СРС, 88 състав.

Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Препис да се връчи на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3