Решение № 1038 от 25.03.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1038 гр. Варна, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20243110111151 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М.

Е. М., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника си адвокат П. Н., срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова долина, ул. „Рачо Петков - Казанджията“ № 4-6. Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът не разполага с право на принудително изпълнение поради погасяването му вследствие на настъпила погасителна давност по отношение на сумата от 23 759,52 лв. (двадесет и три хиляди седемстотин петдесет и девет лева и 0,52 ст.), представляваща главница по договор за банков кредит № 400523/10.09.2010 г., изменен с Анекс 1/29.10.2009 г., Анекс 2/21.12.2009 г., Анекс 3/10.03.2010 г. и Анекс 4/23.11.2010 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 02.03.2012 г., до окончателното изплащане на задължението. Срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 07.03.2012 г. по описа на Районен съд – Варна, въз основа на заповед за изпълнение вх. № 1400/07.03.2012 г. по ч. гр. дело № 2897/2012 г., и е образувано изпълнително дело № 235/2012 г. по описа на ЧСИ Илиана Станчева, с рег. № 712, с район на действие Окръжен съд – Варна.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва като недопустим и неоснователен. Възражението за недопустимост се основава на твърдението, че към момента на предявяване на иска не е налице висящо изпълнително производство, което според ответника изключва правния интерес на ищеца. По неоснователността ответникът твърди, че не може да се установи, че длъжникът не дължи сумите, тъй като изтичането на 1 давностния срок погасява само възможността за принудително събиране, а не самото вземане.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Доколкото не се твърди, а и от представените доказателства не се установява да е налице висящо изпълнително дело, предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 110 от ЗЗД, което предпоставя неговата основателност от установяване в условията на главно и пълно доказване от страна на ищеца на предпоставките за прилагане на института на погасителната давност – датата на настъпване на изискуемостта на задълженията и изтичане на законоустановения давностен срок.

Предявеният иск е допустим с оглед наличието на изпълнителен титул в полза на ответника, което обуславя правния интерес на ищеца да иска установяване на липсата на право на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност. Съгласно съдебната практика, обективирана например в Определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. на ВКС, IV ГО, при действието на стария ГПК отрицателен установителен иск за несъществуване на претендирано вземане е допустим само когато кредиторът разполага с изпълнителен титул или с други средства за извънпроцесуална принуда. Без тези предпоставки искът е недопустим поради липса на правен интерес. Новият ГПК обаче защитава в по-голяма степен интереса на страните да получат съдебно установяване на правното положение със сила на пресъдено нещо. Длъжникът има интерес от предявяване на иск за несъществуване на вземането дори при липса на непосредствена заплаха от принуда, тъй като може да поиска решение при признание на иска. В настоящия случай изпълнителният лист от 07.03.2012 г. представлява изпълнителен титул, с който ответникът може да инициира принудително изпълнение по всяко време, което обуславя правния интерес на ищеца да иска установяване, че вземането е погасено по давност. Следователно искът е допустим.

От представените доказателства се установява, че изпълнителният лист е издаден на 07.03.2012 г. въз основа на заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 2897/2012 г. По молба на „Райфайзенбанк България“ ЕАД с вх. № 1621/15.03.2012 г. е образувано изпълнително дело № 235/2012 г. при ЧСИ Илиана Станчева. Последното изпълнително действие е извършено на 26.11.2015 г., а с постановление от 04.05.2022 г. изпълнителното дело е прекратено поради настъпила перемпция. На 08.11.2013 г. вземането е прехвърлено чрез цесия от „Райфайзенбанк България“ ЕАД на „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

Съгласно чл. 110 от ЗЗД вземанията се погасяват по давност с изтичане на предвидените в закона срокове, освен ако не са спрени или прекъснати. По силата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД вземания, установени с изпълнителен титул, се 2 погасяват с петгодишна давност. Според Тълкувателно решение № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, т. 10, след 26.06.2015 г. давността се прекъсва с всяко валидно изпълнително действие, а нова давност започва да тече от датата на последното такова действие. В настоящия случай последното изпълнително действие е от 26.11.2015 г. С оглед на § 13 от ПЗР към ЗИД на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.), давността е спряна за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г., което удължава срока с около два месеца и една седмица. Така от 26.11.2015 г. до датата на подаване на исковата молба на 02.03.2023 г. е изтекъл период, надвишаващ пет години, през който не са извършвани изпълнителни действия, прекъсващи давността. Следователно вземането е изгубило своя притезателен характер и се е превърнало в естествено задължение, което не подлежи на принудително изпълнение.

По отношение на разноските. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати разноските на ищеца, тъй като делото е решено в негова полза. Ищецът претендира възстановяване на адвокатско възнаграждение в полза на адв. П. Н. в размер на 1500 лв., както и държавна такса за образуване на делото в размер на 950,38 лв. и такса за съдебно удостоверение в размер на 5 лв.

Относно адвокатското възнаграждение: Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК ответникът дължи разноски, когато е дал повод за завеждане на делото или е оспорил основателен иск. В настоящия случай ответникът не е станал повод за предявяване на иска чрез извънсъдебни действия, като например многократни покани за плащане след позоваване на давност от ищеца. Извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със заплаха за съдебни мерки, не е повод за предявяване на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при признание на иска до изтичане на срока за отговор на исковата молба. В настоящия случай обаче ответникът не е признал иска в срока за отговор, а го е оспорил, включително освен като недопустим, така и като неоснователен – по съображения, че с изтичане на погасителната давност не се погасявало самото право, което е обусловило необходимостта от съдебна защита на правния интерес на ищеца. Липсата на извършено изрично признаване на допустимостта и основателността на иска, по начин, който би могъл да обуслови постановяване на решение по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК, обосновава извод, че ищецът е следвало да извърши разноски, а неговият процесуален представител да осъществи действия по защита на законните му интереси в рамките на настоящото производство.

Размерът на адвокатското възнаграждение се определя с оглед фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес и обема на извършената работа. В настоящия случай делото не се отличава с висока фактическа и правна сложност, предвид очевидния извод за изтичане на давностния срок.. Съдът приема, че присъждането на адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. е обосновано и отговаря на извършените процесуални действия от адвоката, осъществил безплатната правна защита.

В този смисъл съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C438/22, чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, параграф 3 ДЕС се 3 тълкува в смисъл, че национална правна уредба, която предвижда минимални адвокатски възнаграждения и забранява съдът да присъжда по-ниски разноски, ограничава конкуренцията. Националният съд не е обвързан от минималните размери, предвидени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (изм. и доп. ДВ, бр. 14 от 18.02.2025 г.), а ги използва като ориентир, в какъвто смисъл е и актуалната редакция на разпоредба на чл. 2 от наредбата. С оглед на извършената работа и липсата на висока фактическа и правно сложност сложност, съдът счита, че обосновано се явява възнаграждение в размер на 1500 лв., което на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА следва да бъде присъдено на адв. П. Н..

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на ищеца 950,38 лв. за внесена държавна такса за образуване на делото и 5 лв. за съдебно удостоверение, което е допуснато и издадено по делото.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК

131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова долина, ул. „Рачо Петков - Казанджията“ № 4-6, не разполага с право на принудително изпълнение срещу М. Е. М., ЕГН **********, с адрес:

***, по отношение на сумата от 23 759,52 лв. (двадесет и три хиляди седемстотин петдесет и девет лева и 0,52 ст.), представляваща главница по договор за банков кредит № 400523/10.09.2010 г., изменен с Анекс 1/29.10.2009 г., Анекс 2/21.12.2009 г., Анекс 3/10.03.2010 г. и Анекс 4/23.11.2010 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 02.03.2012 г., до окончателното изплащане на задължението, поради погасяването му вследствие на настъпила погасителна давност, на основание чл. 124 от ГПК.

ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова долина, ул.

„Рачо Петков - Казанджията“ № 4-6, да заплати на адвокат П. Й. Н., Варненска адвокатска колегия, рег. № 100140490, сумата от 1500 лв. (хиляда и петстотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна защита, на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 38, ал. 2 от ЗА.

ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова долина, ул.

„Рачо Петков - Казанджията“ № 4-6, да заплати на М. Е. М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 955,38 лв. (деветстотин петдесет и пет лева и 0,38 ст.), представляваща държавна такса за образуване на делото в размер на 950,38 лв. и държавна такса за съдебно удостоверение в размер на 5 лв., на основание чл.

78, ал. 1 от ГПК.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5