Решение № 26 от 19.04.2023, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Тетевен, 19.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марио Д. Стоянов при участието на секретаря Катя М. Христова като разгледа докладваното от Марио Д. Стоянов Административно наказателно дело № 20234330200008 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0451-000873 от 18.10.2022г на началник-група при РУ на МВР-Ябланица.

Жабодателят твърди,че наказателното постановление е незаконосъобразно.Фактологически е наложено наказание за системно превишаване на разрешената скорост извън населено място от 31 до 40 км/ч,като се твърди,че са нарушени разпоредбите на чл.21,ал.1 от ЗДвП,както и чл.182,ал.5,в-ка с ал.2,т.4 от същия закон.Твърди на първо място,че АУА е съставен след изтичане на 3-месечния срок,съгласно чл.34,ал.1 от ЗАНН.Налице е незаконосъобразност и поради неправилна квалификация на нарушението.Наказанието е наложено на основание чл.182,ал.5 от ЗДвП,като наказващият орган се е позовал на 9 ел.фиша.Част от тях са за нарушения,извършени в населени места,,а в наказателното постановление е посочено,че се санкционират нарушения,извършени извън населено мзясто.Налице е и липса на системност по смисъла на параграф 6,т.62 от ДР на ЗДвП.В два от приложените ел.фиша,в които е отразено нарушение-превишенвие на скоростта наз 30 км/ч не е посочен толеранс от 3км/ч при измерването с техническото средство.Налице е и липса на изискуеми реквизити на протокола по чл.10 от Нар.№8121з532-Липсва отбелязване на номера на служебния автомобил,в който е било позиционирано техническото средство,както и началото и края на контролния участък.Не е посочено в наказателното постановление на нормата на чл.188,ал.2 от ЗДвП,тъй като собственик на управлявания от жалбодателя автомобил е лицингово дружество.Леипсват доказателства за законосъобразно разполагане на знак В26,липсва технически преглед на мобилната система 1 за видеоконтрол.Липсва сигнализация за поетапно намаляване на скоростта.

Моли да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.

Жалбодателят, редовно призован, се явява в съдебно заседание, поддържа жалбата и по същество молят да бъде отменено изцяло обжалваното постановление.

Ответникът по жалбата-Началник-група при РУ на МВР-Ябланица не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.В съпроводителното писмо,с което жалбата е изпратена на съда,моли да бъде оставена същата без последствия и се потвърди наказателното постановление.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становището на жалбоподателят и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 63 ЗАНН, в предвид момента на връчване на натказателното постановление и входиране на жалбата пред наказващия орган,като в този смисъл се явява допустима и следва да бъде разгледана.

По основателността на жалбата съдът съобрази следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган,в предвид и приложената заповед №812з-1632/02.12.2021г на Министъра на Вътрешните работи на Република България и удостоверение от 28.06.2021г.,издадено от Директор на ОД на МВР-Ловеч.

От писмените и гласни доказателства-показанията на св. В. Г. Г. и Ц. Г. Ц., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Приложена е ежедневна форма на отчет за извършена дейност от наряд при РУ на МВР-Ябланица и утвърден от Началника на РУ на МВР-Ябланица план за работа с технически средства,съгласно чл.88 от Инструкция №8121з-749/2014г,през м.юни 2022г от служители на „Пътна полиция“ при РУ МВР-Ябланица,съгласно който на 10.06.2022г ,в периода от 09.45ч до 11.30ч в землище на град Ябланица,Лов.обл.,на АМ „Хемус“,км 87.220,в посока за двиэжение град Варна ,било използвано техническо средство за видеоконтрол на скоростта TFR1-M №607,заснемаща и записваща дата,точен час на нарушение/превишение на скорост/ и регистрационен номер на лек автомобил/видно и от протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система/стр.73 от делото/.

В ежедневната форма за отчет на извършената дейност,в позиция 7-мао,е отразено заснето нарушение,извършено с автомобил с рег.№х.От приложения снимков материал от техническото средство/стр.35 от делото/ е видно,че нарушението е извършено в 10:37 часа,като превишението на разрешената скорост от 50 км/ч/ограничението/ е с 40 км/ч.

От приложените данни за регистрацията/първоначална/ на МПС с рег.№х се установява,че жалбодателят е вписан като порзвател на същото,а от приложени декларации по чл.188 от ЗДвП се установява,че на дата 10.06.2022г ,в 10:37ч автомобилът е бил 2 управляван именно от жалбодателя М..

От писмените материали по делото се установява,че на 17.06.2021г/вероятно се касае за техническа грешка при посочване на номера на годината на образуване/ е била образувана преписка №451р-8556,във връзка с извършеното нарушение на дата 10.06.2022г.

По делото е приложено писмо от свидетеля Г.,от дата 25.08.2022 година,до началника на 05 СУ СДВР,с искане за оказване на съдействие за установяване на лицето Т.

С. М.,ЕГН:**********,с адрес х/или адрес по данните от информационната система на МВР за регистрация на МПС/в качеството му на ползвател на лек автомобил с рег.№х,с който е извършено нарушение на 10.06.2022г,в 10,37ч на изход АМ „Хемус“ 87.220 и във връзка с чл.188 от ЗДвП да попълни и подпише приложена към писмото декларация.

На 10.10.2022г е съставен акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ бл.№114072,от свидетеля Г.,в който като свидетели при съставяне на акта са вписани и свидетелите Ц. и К.,в който е вписано извършено от жалбодателя на дата 10.06.2022г нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП,като текстово е отразено превишение на максимално разрешена скорост от 50км/ч,,въведена с пътен знак В26,отразено е превишение с 40 км/ч,констатирано и заснето с мобилна система за видеоконтрол TFR1-M №607,извършено в Община-Ябланица,изход от АМ „Хемус“ 87.220,в посока за движение към град Варна.В акта жалбодателя е вписал възражение,че не е налице системност при извършване на закононарушението.

Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление №220451-000873 на дата 18.10.2022 година,с което за цитираното нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП и на основание чл.182,ал.5,във в-ка с ал.2,т.4 от ЗДвП,на жалбодателя е наложена глоба в размер на 600.00п лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.Постановлението е връчено на жалбодателя на дата 21.12.2022 година.

По делото са приложени от наказващия орган 10 броя електронни фиша за установени нарушения/превишение на въведени ограничения на скоростта,извършени както в населени места,така и извън населени места,с МПС с рег.№х и вписан собственик/ползвател жалбодателя М..

По искане на жалбодателя по делото са приложени материали оп адм.преписка №451р-8556/17.06.2021г,данни за пътния участък,за който е посочено,че е извършено вмененото във вина на жалбодателя нарушение,протокол за извършено обучение на полицейски служители при РУ на МВР-Ябланица със радарен скоростомер,указания относно изпълнение на пътен контрол от автопатрул в обслужван район от РУЯбланица,удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835 от 24.02.2010г и приложения/указания за работа със същото,писмо от АПИ с приложения-протокол за установяване на годността за ползване на строеж,разрешение за ползване №1209/11.10.2019г,касаещи пътния участък в района на нарушението,схеми.

При така описаната фактическа обстановка съдът намира жалбата за основателна,поради следните съображения:

3 частично

Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

При извършена служебна проверка се констатират допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при съставяне на акта за установяване на административно нарушение/АУАН/ и издаване на наказателното постановление, ограничаващи правото на защита на привлеченото към отговорност лице и водещи до отмяна на наказателното постановление и прекратяване на образуваното срещу жалбодателя административно-наказателно производство.

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник-група към РУ към ОДМВР Ловеч , РУ Ябланица , видно от приложената заповед на министъра на вътрешните работи,както и удостоверение ,издадено на от директора на ОДМВР-Ловеч. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице ,което по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП,в предвид и т.13.3 от цитираната заповед на Министъра на вътрешните работи.

Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Съдът намира за неоснователно възражението на жалбодателя за неспазен давностенсрок по чл.34 от ЗАНН,в предвид обстоятелството,че нарушението е установено с техническо средство за видеоконтрол,нарушителят не е спиран в момента на извършване на нарушението,същият не е и собственик на МПС,с което е извършено нарушението.Очевидно,че нарушителят е открит/установен впоследствие,независимо от образуваната на същата дата преписка,като от докладната записка на св.Г. може да се формира извода,че най-ранния момент на установяване/откриване на нарушителя е на дата 25.08.2022 година,когато е изготвено писмото до началника на 05 РУ СДВР.Данни за по-ранен момент на откриване на нарушителя не се съдържат в административната преписка.АУАН е съставен на 10.10.2022г.,като считано от дата 25.08.2022г не е изтекъл срока по чл.34 от ЗАНН.

Съдът намира за неоснователни и възраженията за липсата на доказателства за законосъобразно разполагане на знак В26,въвеждащ ограничение на скоростта при движение на МПС в района на нарушението,за липсата на данни за технически преглед на мобилната система за видеоконтрол и за липса на сигнализация за поетапно намаляване на скоростта,в предвид изпратените доказателства от АПИ и от Български институт по 4 метрология.

Съдът намира за основателни възраженията на жалбодателя за неправилна квалификация на извършеното нарушение,респ. за липсата на системност по дефиницията на параграф 6,т.62 от ДР на ЗДвП.

Жалбодателят М. е санкциониран на основание чл.182,ал.5,във в-ка с ал.2,т.4 от ЗДвП,съгласно който: когато нарушението по ал.1,т.4-6,ал.2,т.4-6 и ал.3,т.4-6 е системно,водачът се наказва с предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 6 месеца.

Съгласно параграф 6,т.62 от ДР на ЗДвП, „системно“ е нарушението,извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизане в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш,с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.

За обосноваване на извода си за системност на извършеното от жалбодателя нарушение на дата 10.06.2022 година,наказващият орган се позовава и прилага 10 броя електронни фиша,като в наказателното постановление всъщност се е позовал на 9 от тях.В същото време се сочи за нарушена норма на чл.182,ал.2,т.4,като основание за системността,т.е. превишаване на разрешена скорост ИЗВЪН НАСЕЛЕНО МЯСТО ,като превишението е от 31 до 40 км/ч.