Присъда № 3 от 29.10.2024, Военно-апелативен съд

Личните данни в текста са заличени.

Мотиви към Присъда № 3/29.10.2024 г по ВНОХД № 42/2024 г по описа на Военно-апелативен съд

Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.

С Присъда № 1/09.02.2024 г. по НОХД № 144/2023 г. по описа на Военен съд-Пловдив подсъдимият старшина Н. С. Н. е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по 195, ал.1, т.4, вр.чл.194, ал.1 от НК. Със същия съдебен акт е отхвърлен предявения от военно формирование .....-С.з. против подсъдимия граждански иск в размер на 1 130.16 лв като неоснователен. Постановено е след влизане на присъдата в сила вещественото доказателство лек автомобил „Л.“ модел „Ф.“ с рег.№.Т .. ..

.К, оставен на съхранение на паркинга на В. п.-С.з., да се върне на собственика Н. С. Н.; иззетите от лек автомобил „Г.ч.“ с рег.№ .Н .... .С вещи, собственост на младши сержант И. Б., да се унищожат като такива без стойност; на подсъдимия Н. да се върнат предадените с протокол за доброволно съхранение в склад ГСМ при военно формирование .....-С.з. 287.600 литра дизелово горИ. в пластмасови съдове, както и иззети проби за нуждите на експертизата-23 броя, от които 16 бр. по 0.750 л.-12 литра, 30 бр. по 1.000 л.30,000 л. или общо 329,00 л. дизелово горИ., в пластмасови съдове, оставени на съхранение в склад ГСМ при военно формирование .....-С.з.. Съдът е постановил също на подсъдимия да се върнат и предадените с протокол за доброволно съхранение в склад ГСМ при военно формирование .....С.з.:181,500 л. автомобилен бензин А-95Н; иззети проби в пластмасови съдове за нуждите на експертизата-34 броя по 0,750 л-общо 25,500 л или общо 207,00 л. количество автомобилен бензин А-95Н, оставени на съхранение в склад ГСМ при военно формирование .....-С.з..

Срещу така постановената присъда е подаден въззивен протест от прокурор при Военно-окръжна прокуратура-Пловдив, в който е изложено искане за отмяна на оправдателната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.194, ал.1, т.4, пр.1 вр.чл.194, ал.1 от НК.

В протеста се твърди, че в хода на досъдебното производство и на съдебното следствие по безспорен и категоричен начин са доказани мястото, времето и начина на извършване на престъплението. На следващо място се сочи, че категорично чрез назначената в хода на досъдебното производство експертиза се установява, че иззетото от подсъдимия горИ. е собственост на МО и същото не се разпространява в търговската мрежа на страната. Акцент е поставен и върху показанията на полицейските служители, задържали подсъдимия, както и на свидетелите-членове на комисията за проверка на военното формирование, според които подсъдимото лице е признало за извършената кражба. Според прокурора релевантните за делото доказателства поотделно и в съвкупност са достоверни, обективни и установяват напълно относимите към предмета на делото обстоятелства. Заявява се, че 1 обвинението няма как да конкретизира точното местонахождение на пластмасовите съдове с горИ. в учебния център, доколкото последният представлявал огромно пространство и единствено подсъдимият би могъл да посочи точното място, но полицейските служители, задържали подс.Н., заявили с категоричност, че горИ.то е изнесено именно от учебния център. В обобщение прокурорът намира присъдата за неправилна е незаконосъобразна и като такава предлага на въззивния съд да я отмени и вместо нея да постанови нова, с която подс.Н. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

Въззивна жалба е подадена от пълномощника на командира на военно формирование .....-С.з., процесуален представител на ощетеното юридическо лице и граждански ищец. С нея се атакува присъдата на първостепенния съд в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявения граждански иск и е постановено веществените доказателства 287,00 литра дизелово горИ. и 181,500 литра автомобилен бензин А-95Н да се върнат на подсъдимия.

Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърдението за незаконосъобразност на присъдата в атакуваната й част. Според жалбоподателя нанесената имуществена щета на военното формирование представлява предварително отпуснато и зачислено горИ. за нуждите на военното формирование през 2019 г., което липсва в патримониума му. Дори и да се приеме тезата, че не се касае за липси, а за излишък /икономия/ на ГСМ, то този излишък е собственост на военното формирование, а не на подсъдимия и само то може да се разпорежда с него. Жалбоподателят счита, че излишъкът е следвало да бъде заприходен по съответния ред и да се води да отчет по аргумент от чл.176, ал.13 от Счетоводен документооборот. В жалбата е заявено, че контролът на качеството на ГСМ и СТ, изискванията и работните процедури при транспортиране, приемане, съхранение и раздаване на ГСМ, както и задълженията на длъжностните лица, имащи отношение към работата с ГСМ, са регламентирани в Ръководството за осигуряване с ГСМ, специални течности, техническо имущество за ГСМ във въоръжените сили, въведено със Заповед № ..4/03....201. г, издадена от Министъра на отбраната.

Доколкото инкриминираното горИ. не се съхранява в цистерна или в ГЗС, то не може да се опреснява, обновява, не може да се изследва периодично, заедно с останалото горИ., нормативният срок за съхранение е изтекъл съгласно т.2 и т.4 от Приложение №19, към което препраща разпоредбата на т.1.1.16 от Ръководството относно иззетия автомобилен бензин. Относно инкриминираното дизелово горИ. се твърди, че в посоченото приложение № 19 не се предвижда съхраняване на дизелово горИ. в туби, от което се прави извод, че и вторият вид горИ. е съхраняван неправилно. Жалбоподателят се позовава на заключението по назначената физико-химична експертиза, според което иззетото от подсъдимия горИ. е негодно за употреба и използването му създава предпоставка за повреждане на двигателите.Настоява да се приеме, че причина за влошаване качеството на горИ.то до степен на негодност за употреба е виновното поведение на подсъдимия, тъй като последният не е 2 отразявал своевременно в документите настъпилите икономии, съответно не са осъществени своевременно регламентираните периодични анализи.

Позовавайки се на разпоредбите на чл.163, ал.1 и чл.164, ал.1 от Счетоводен документооборот в Министерството на отбраната, жалбоподателят счита, че подсъдимият умишлено не е описвал в пътните книжки/пътните листи/ на числящите му се автомобили съответната икономия на горИ., която собственост на военното формирование и само то може да се разпорежда с нея. Счита се, че първоинстанционният съд е бил длъжен да разгледа гражданския иск на плоскостта на деликта, след като е преценил, че не е налице престъпление. Намира, че е безспорно доказано наличието на протИ.правно деяние от подсъдимия, както и причинна връзка между поведението му и настъпилите отрицателни последици за военното формирование.

В допълнителната въззивна жалба се изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, че показанията на свидетелите, участвали в комисията за извършване на служебната проверка, са практически без значение и не са отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Настоява се същите да бъдат съобразени от въззивната инстанция. Чрез тях се възпроизвеждало признанието на подсъдимия пред комисията за извършеното от него дисциплинарно нарушение на чл.242, т.5 от ЗОВСРБ, за което му е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Споделя се становището на ВОП в протеста за значимост на показанията на свидетелите – полицейски служители, задържали подсъдимия и на членовете на комисията, извършила служебната проверка като относими към предмета на делото и и установяващи осъществяването на изпълнителното деяние, а именно кражбата на горИ.. В заключение искането на жалбоподателя е да бъдат упражнени правомощията на въззивната инстанция по чл.337, ал.3, предл.последно вр.чл.334, т.3 от НПК като присъдата бъде отменена в частта, с която е отхвърлен предявения граждански иск, да бъде осъден подсъдимия да заплати на военното формирование обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 1130,16 лв ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. Направено е алтернативно искане, ако въззивният съд не уважи въззивната жалба в горепосочения смисъл, то присъдата да бъде отменена в частта относно разпореждането за част от веществените доказателства, предадени с протокол за доброволно съхранение, а именно 287,600 литра дизелово горИ. и 181,500 литра автомобилен бензин А-95Н да се върнат на подсъдимия като вместо това бъде постановено посочените веществени доказателства, предадени за доброволно съхранение да се върнат на военно формирование .....-С.з.. Изрично се сочи, че инкриминираното горИ., макар и изцяло негодно, може да се използва за други технически нужди във военното формирование.

По делото не са постъпили възражения от подсъдимия по повод въззивния протест и въззивната жалба, обсъдени по-горе.

3

В с.з. представителят на Военно-апелативна прокуратура поддържа протеста на изложените в него основания.

Процесуалният представител на гражданския ищец поддържа подадената първоначална и допълнителна жалба.Предлага на съда да отмени атакуваната присъда в гражданската й част и да се постанови акт, с който да бъде уважен гражданския иск в пълен размер.

Защитникът на подсъдимото лице предлага на въззивната инстанция да потвърди присъдата като правилна и законосъобразна. Поддържа се тезата, че по делото не е установено със степен на категоричност, че горИ.то е собственост на военното формирование. В тази връзка настоява съдът да вземе предвид, че не са констатирани финансови липси или излишъци.

Относно претенцията на гражданския ищец счита, че доколкото горИ.то е оставено на съхранение във военното формирование, то същото отговаря за количественото и качественото му съхранение. Настоява съдът да отчете обстоятелството, че в самия обвинителен акт прокурорът е посочил, че щетите са възстановени. В този смисъл намира, че правилно гражданският иск е отхвърлен и предлага на въззивната инстанция да потвърди атакуваната присъда като законосъобразна.

Подсъдимият, упражнявайки правото си на лична защита и последна дума се присъединява към становището на защитника си и иска от съда да бъде потвърдена присъдата на ВС-Пловдив.

Въззивният съд, след като се запозна с направените оплаквания, изслуша становищата на страните, изразени в съдебно заседание, прецени събрания доказателствен материал и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваната присъда, независимо от посочените в протеста и жалбата основания, намери следното:

Въззивната жалба на процесуалния представител на военно формирование .....-С.з. е процесуално допустима – подадена от страна с правен интерес от обжалване на първоинстанционния съдебен акт в законния срок. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Въззивният протест на ВОП-Пловдив също е подаден в законоустановения срок и е основателен.

От приобщените по делото доказателства и доказателствени средства, в това число и събраните такива в хода на проведено въззивно следствие, се установява от фактическа страна следното:

Подсъдимият старшина Н. С. Н., е бил на военна служба в БА от 02.05.1995 г. Завършил е средно специално образование. Във военно звание „старшина“ е произведен на 10.10.2003 г. Участвал е в мисии извън страната в А., Б. и Х. през 2005 г. и през 2012 г. На заеманата длъжност „Началник на п. к.“, в щабна рота при военно формирование ...... – С.з., е назначен със заповед на Командир на щабен батальон. Общата оценка от последната атестация е: възможност за повишаване във военно звание и развитие в длъжност (т.3, л.28 от досъдебното производство). По време на службата си е изпълнявал 4 успешно поставените му задачи. Умеел е да работи в екип. Постигнал е много добри резултати при изпълнение на задачите, които реализирал своевременно и в пълен обем. Познавал е функционалните си задължения. Вземал е самостоятелни решения в екстремни ситуации и притежавал висока лична дисциплина. Физически здрав и психически устойчив (т.3, л.29 д.п.).