Определение № 3174 от 29.07.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3174 гр. Варна, 26.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

И. Владова мл.с. Елица Н. Желязкова като разгледа докладваното от мл.с. Елица Н. Желязкова Въззивно гражданско дело № 20243100501469 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл., вр. чл. 317 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 51850/26.06.2024 г. при ВРС, подадена от И. С., чрез пълномощника адв. В. Д., срещу Решение № 2233/14.06.2024 г., постановено по гр.д. № 3547/2024 г. по описа на ВРС, с което са отхвърлени предявените обективно кумулативно съединени искове от ищцата И. С. с правна квалификация чл. 344, ал.1, т.1 и т. 2 КТ срещу ответното дружество „******“ АД, ЕИК ********, да бъде признато за незаконно и отменено уволнението й, обективирано в уволнителна Заповед № 05/09.01.2024 г., издадена от работодателя „********“ АД ЕИК ********, с която е прекратено трудовото правоотношение, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „технически организатор“ при „******“ АД, ЕИК ********, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на първоинстанционния акт. Жалбоподателката твърди, че съдът не е взел предвид основното й твърдение, че срочният трудов договор се е превърнал в безсрочен. Оспорва извода на съда, че същата дори не е заявила твърдение, че е работила от 09.01.2024 г. Излага, че противно на приетото, по време на изтичане на срочния договор тя е била в болничен поради временна неработоспособност. Твърди, че съдът не се е произнесъл по основния спорен въпрос, а именно дали времето, през което лицето е в болничен се зачита за трудов стаж с оглед преценката за трансформиране на срочния трудов договор в безсрочен. Оспорва възприетото от първата инстанция, че не попада сред кръга от лицата, ползващи се със закрилата по чл. 333, ал. 5 КТ, като счита, че уволнението е следвало да бъде признато за незаконно дори само на това 1 основание. Твърди, че времето през което е била в болничен поради бременност следва да се зачете за трудов стаж. Счита, че на основания чл. 87 ЗЗД и доколкото трудовият договор е сключен в писмена форма, същият може да се развали само с писмено предупреждение. Моли за отмяна на решението и за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

Становището на въззиваемата страна „******“ АД е за неоснователност на въззивната жалба. Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно, като моли същото да бъде потвърдено. Твърди, че правилно първоинстанционният съд е установил липсата на предпоставките по чл. 69, ал. 1 КТ за трансформиране на трудовия договор в безсрочен, доколкото ищцата не е работила след изтичане на срока му, а е била в болничен. Излага, че изводите на районния съд за липса на необходимост от уведомяване на работника за прекратяване на трудовото правоотношение при изтичане на срока на договора са правилни. Твърди, че срокът на правоотношението е до 09.01.2024 г., като изпращането на заповедта за прекратяване на ТПО има само констативен характер, доколкото същото е прекратено с изтичането на предвидения в договора срок. Споделя изводите на първоинстанционния съд, че в случая не намира приложение закрилата по чл. 333 КТ, доколкото правоотношението е прекратено на осн. чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ. Счита, че в случая разпоредбите на ЗЗД, на които се позовава жалбоподателят, са неприложими с оглед специалните правила на КТ, които уреждат изрично прекратяването на трудовите правоотношения. Моли за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски.

Съдът намира, че жалбата е редовна и допустима, депозирана е от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване акта на ВРС, поради което следва да бъде приета за разглеждане.

Не са отправени доказателствени искания.

Водим от горното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.№ 51850/26.06.2024 г. при ВРС, подадена от И. С., чрез пълномощника адв. В. Д., срещу Решение № 2233/14.06.2024 г., постановено по гр.д. № 3547/2024 г. по описа на ВРС, с което са отхвърлени предявените обективно кумулативно съединени искове от ищцата И. С. с правна квалификация чл. 344, ал.1, т.1 и т. 2 КТ срещу ответното дружество „******“ АД, ЕИК ********, да бъде признато за незаконно и отменено уволнението й, обективирано в уволнителна Заповед № 05/09.01.2024 г., издадена от работодателя - „********“ АД ЕИК ********, с която е прекратено трудовото правоотношение, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „технически организатор“ при „******“ АД, ЕИК ********, на осн. чл. 344, 2 ал. 1, т. 2 КТ.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.08.2024 г. от 11:00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящето определение.

На въззивника да се връчи препис от отговора на въззивната жалба.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3