Решение № 207 от 22.06.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. София , 22.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Вера Цветкова

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева в присъствието на прокурора Веселин Стоянов Стоев (АП-София) като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000600263 по описа за 2021 година Производство по реда на глава XXI от НПК.

С присъда № 260005 от 15.01.2021 г. постановена по НОХД № 3867 / 2020 г. по описа на СГС, НО, 7-ми състав, подсъдимият Д. Зл. Д., ЕГН **********, български гражданин, със средно образование, женен, работи като ватман към „Столичен Електротранспорт“ АД, неосъждан, с адрес: гр.***, ул.„***“ № ** е признат за виновен в това, че на 19.08.2019 г. в гр.София, ж.к. „Бъкстон”, бул.”Цар Борис III“ в района на СМГТ № 0583 при управление на подвижен железопътен състав трамваен състав “TRAMWAI”, модел “Т6М-700” с инв. № TR701, а именно при извършването на маневра „потегляне“ нарушил правилата за движение по пътищата: чл.20, ал.1 от ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и чл.77, ал.1 от ППЗДвП „Водач, който има намерение да извърши маневра, е длъжен да се убеди, че няма забрана за маневрата, че няма да застраши останалите участници в движението и преди да започне маневрата - да подаде своевременно ясен и достатъчен за възприемане сигнал“ и причинил пътнотранспортно произшествие с намиращия се пред трамвайната мотриса - Г. С.

С., като придвижил напред мотрисата си, която притиснала Г. С. С. към аварирал подвижен трамваен състав марка “TRAMWAI”, модел “Т8М-700 М IT” с инв. № TR2406, в следствие на което по непредпазливост причинил неговата смърт - престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“, 1 вр. чл.342, ал.1, пр.1 от НК, поради което и на това основание и във връзка с чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, изтърпяването на която, на основание чл.66 от НК е отложено за срок от три години.

В тежест на подсъдимия са възложени и сторените на досъдебното производство разноски, възлизащи в размер на 636.80 лева в полза на държавата, по сметка на МВР, както и 5.00 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист по сметка на СГС.

Присъдата е обжалвана от поверениците на частните обвинители К. Г. С. и М. А.

К., в която са оспорили същата пред настоящата въззивана инстанция, в наказателноосъдителната част, като намират определеното на подсъдимия Д.Д. наказание за явно несправедливо и неотговарящо на визираните в закона цели, тъй като не било съответно на изключително тежките последици от деянието – загубата на човек в разцвета на силите си, както и причинените на близките му болки и страдания. Възразяват и срещу неналагането на кумулативно предвиденото наказание „лишаване от правоуправление“ за определен срок, тъй като подсъдимият извършил престъплението при управление на трамвайната мотриса.

Според частните обвинители, като приел съпричиняване от страна на пострадалия, съдът приел неправилна фактическа обстановка, а от там и неправилни фактически и правни изводи за принос от страна на пострадалия, за настъпването на произшествието и занижил размера на наказанието.

Молят за изменение на присъдата в обжалваната част относно вида и размера на наложеното на подсъдимия наказание, като същото бъде увеличено на 3 години лишаване от свобода. Молят и за налагане на подсъдимия на наказание „лишаване от право на управление“ за срок от 4 години.

Срещу жалбата на частните обвинители, в срока на по чл.322 от НПК, е подадено писмено възражение от Софийска градска прокуратура. Прокурорът възразява срещу изложените в жалбата аргументи за липса на съпричиняване от страна на пострадалия за настъпилото произшествие, както и по отношение на решението на съда да не приложи наказание по реда на чл.37, ал.1, т.7 НК, определяйки ги като несъстоятелни и почиващи върху превратен анализ на доказателствата по делото. В подкрепа на тези си доводи, прокурорът преразказва приетата от първоинстанционният съд фактическа обстановка и съдържанието на Инструкцията за безопасна работа при прикачване и придвижване на трамвайни мотриси в депо и на линия. Твърденията на прокурора са, че както пострадалият, така и подсъдимият са действали в нарушение на т.12.3 от Инструкцията, вследствие на което първият е поставил в опасност сам себе си.

В подкрепа на направеното пред съда предложение за неналагане на наказание по реда на чл.343г., вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК, прокурорът се позовава на съдебна практика /без да цитира такава/, че наказанието лишаване от правата по чл.37, ал.1, т.7 от НК се налага, 2 когато е налице несъвместимост между характера на извършеното престъпление и упражняването на определена професия или дейност, т.е. с поведението си, деецът да е демонстрирал липса на качества за упражняване на професията или дейността – настоящият случай категорично не бил такъв, защото подсъдимият към момента на деянието не е бил участник в движението и не превозвал пътници. Касаело се за необичайна специфична дейност на прикачване, която била регламентирана в специален нормативен акт, а не в Закона за движение по пътищата. В конкретния случай, с поведението си подсъдимият не бил демонстрирал липса на качества за упражняване на професията си, за му бъде налагано наказание по чл.343г., вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, се явява частният обвинител М.

А. К.. Частният обвинител К. Г. С. редовно призован, не се явява. Двамата частни обвинители се представляват от поверениците им – адв.Л. Г. и адв.Р. П., които поддържат жалбата на частните обвинители.

Адвокат Г. пледира за отмяна на първоинстанционната присъда в наказателноосъдителната част, касаеща наказанието „лишаване от свобода“, с искане то да бъде увеличено с още една година, както и налагане на наказание „лишаване от правоуправление“, аргументирайки се с изложените във въззивната жалба мотиви. Твърди липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия или наличието на незначителен такъв, както и явна заниженост на наложеното на подсъдимия наказание, с оглед тежкия вредоносен резултат, нанесен на частните обвинители. Частната обвинителка К., макар и бивша съпруга на пострадалия, живеела с последния в условията на съпружеска имуществена общност, след прекратяване на брака, а частният обвинител К.С. – загубил баща си, поради това юридически и житейски необосновано било решението на съда да не наложи наказание „лишаване от правоуправление“, още повече, че това право било свързано с професията на подсъдимия.

Адвокат П. намира първоинстанционната присъда за правилна в частта относно престъплението, правната му квалификация, вината на подсъдимия и определеното по вид наказание за това престъпление. Счита обаче, че отмерения срок на наложеното наказание е изключително занижен с оглед тежките последици, а именно смъртта на пострадалия, причинена от нарушение на ЗДвП, което не било извършено непредпазливо. Също застъпва тезата за липса на съпричиняване на злополуката от страна на пострадалия, като твърди, че фактът, че бил осъществявал дейност по прикачване между двете мотриси, бил известен на подсъдимия, както и, че бил и видим за него, при определени обстоятелства. Отделно от това, счита, че мотивите на съда относно съпричиняването, били относими както към обезщетението на пострадалите, така и към размера на наложеното наказание.

Повереникът възразява срещу приемането от въззивният съд на представения от защитника на подсъдимия, като писмено доказателство, документ - отказ за заплащане от страна на застрахователя, намирайки го за неотносим по делото. Възразява и срещу неналоженото от страна на първоинстанционният съд наказание „лишаване от 3 правоуправление“. Счита, че посочения в тази връзка мотив - интереса на подсъдимия и неговото семейство, тъй като „с това си вади хляба, ще бъде затруднен в издръжката на семейството си и неговото семейство също ще страда“, бил неправилен, защото страданието на семейството на подсъдимия от загубата на правоспособността му, както и на самия него и страданието на пострадалите, били несъизмерими. В тази връзка с приоритет бил обществения интерес, а не личния на семейството на подстрадалия, т.е.налице била опасност, при упражняване на тази дейност, подсъдимия, до изтичане на процесното наказание, да не се е поправил и превъзпитал и да отнеме още един човешки живот, със същата тази небрежност, с която постъпил в случая. Моли за увеличаване размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“, приемайки, че няма съпричиняване от страна на пострадалия и налагане на наказание „лишаване от правоуправление“ за определен срок.

Частният обвинител М.К. изцяло поддържа казаното от поверениците си.

Представителят на Софийска апелативна прокуратура поддържа неоснователност на въззивната жалба и моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена. Намира същата за достатъчно аргументирана, базирана на всички събрани по делото доказателства и справедлива.

С поискана реплика, повереникът на частните обвинители – адв.Г.а, недоумява „учудващата последователност, с която прокуратурата подкрепя сериозно подсъдимия по настоящото производство, първоначално откъм правна квалификация, впоследствие изменена“, защото представителят на САП не подкрепил жалбата. Отправя препоръка към въззивният съд да не „толерира такова поведение, защото доста последователно се оказва подкрепа на неизправната страна по делото“.

Възползвайки се от правото на дуплика, представителят на САП заявява, че от страна на прокуратурата не е подаден протест, поради което въззивната прокуратура няма право да иска утежняване положението на подсъдимия, каквото и да е мнението - законът я ограничава. Напомня, че по делото е постъпило възражение от първоинстанционния прокурор срещу жалбата на частните обвинители, което било негово право. Така обвързан от закона, каквото и да е вътрешното му убеждение, въззивният прокурор няма право да иска утежняване положението на подсъдимия, освен в конкретния случай, защото намира действително, че обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин, да поиска потвърждаване на присъдата.

Защитникът на подсъдимия, моли жалбата на частните обвинители да бъде оставена без уважение, респективно- първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

В своя лична защита, подсъдимият Д. поддържа изложеното от защитника му. В предоставеното му право на последна дума моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Съдът, като взе предвид жалбата и възражението срещу нея, доводите на 4 страните в съдебно заседание, и след извършена цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК, намери за установено следното:

Изпълнявайки задълженията си за цялостна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивният съд преди да се занимае по същество констатира, че са допуснати съществени процесуални нарушения, рефлектиращи върху законосъобразността на постановената присъда, както в хода на досъдебното производство, така и в хода на съдебното такова пред първоинстанционния съд.

На досъдебното производство Д. Зл. Д. двукратно е привличан в качеството на обвиняем, но при допуснати процесуални нарушения, свързани с правото на обвиняемия да разбере за какво деяние е привлечен към наказателна отговорност, а именно:

Досъдебното производство по процесното дело е образувано на 18.08.2019 г., на основание чл.212, ал.2 от НПК, с първото действие по разследването – Оглед на местопрестъпление, извършен на 18.08.2019 година. Всички събрани на досъдебното производство доказателства – писмени и гласни установяват, че инцидентът, при който Г. С.

С. е пострадал, се е случил именно на 18.08.2019 година.

На 19.05.2020 г., по досъдебно производство № ЗМ513 ЗМТ 11284/2019 г., с Постановление на Софийска градска прокуратура, за привличане на обвиняем, на Д. Зл. Д. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.123, ал.1 от НК, затова, че на 19.08.2019 г. в гр.София, ж.к. „Бъкстон“, бул. „Цар Борис III“, в района на СМГТ № 583 на длъжност – водач на трамвайна мотриса /ватман/, съгласно трудов договор № 12 от 04.09.2018 г., сключен с дружеството „Столичен електротранспорт“ ЕАД, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност – прикачване и придвижване на трамвайни мотриси на линия, представляваща източник на повишена опасност, допуснал дейност по прикачване с твърда връзка на подвижен трамваен състав „TRAMWAI”, модел “Т6М-700” с инв. № TR701, към аварирал подвижен трамваен състав марка “TRAMWAI”, модел “Т8М-700 М IT” с инв. № TR2406, с ватман Г. С. С., без да е осигурил безопасността на намиращия се между двете трамвайни мотриси ватман Г. С. С., в нарушение на т.12.3 от „Инструкция за безопасна работа при прикачване и придвижване на трамвайни мотриси в депо и на линия“ и придвижил напред мотрисата си, която притиснала Г. С. С. към авариралата мотриса и с което по непредпазливост причинил смъртта му, настъпила на 31.08.2019 г. вследствие причинената тежка гръдна травма.