Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2756 от 29.05.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 10418/2021
Вид
Решение № 2756
Подписан
29.05.2023
В сила
29.05.2023
Състав
Виолета Йовчева, Димитър Ковачев, Мариана Георгиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 153 · Закон за енергетиката
  • чл. 14 · Закон за местните данъци и такси

РЕШЕНИЕ

№ 2756 гр. София, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20211100510418 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от И.

И. С. и Ж. И. С., представлявани от особен представител - адв. Е. срещу Решение № 20128356/01.06.2021, постановено по гр. д. № 11464/2020г. по описа на Софийски районен съд, 162 с-в в частта с която са уважени, предявените от „Топлофикация София“ЕАД искове по чл. 422 ГПК вр. с чл. 153 от ЗЕ за заплащане на вземания за цена на доставена и неплатена ТЕ и цена на услугата дялово разпределение.

В жалбата са изложени оплаквания за липса на доказателства за право на собственост или ползване върху имота, за липса на доказателства за приемане на наследство.

С жалбата моли решението да се отмени като неправилно и немотивирано.

Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на решението.

При проверка по чл. 269 ГПК СГС констатира, че решението е валидно и допустимо. По отношение на неговата правилност въззивния съд е обвързан от оплакванията в жалбата и от императивните материални норми.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

1

Неоснователни са оплакванията за нарушено право на защита поради непредоставяне на възможност за писмени бележки по делото. Съдът не е задължен да дава такава възможност и никога факта, че е отказана тази възможност не може да е процесуално нарушение. Нарушение би имало ако е предоставена такава възможност но съдът постанови решение преди да изтече определения от него срок за представяне на писмена защита. Случаят не е такъв. Освен това в молбата която е подал на 12.05.2021г. по електронен път за заседанието на 13.05.2021г. адвокат Е. не е посочена причина за неговото неявяване в съдебно заседание и няма как да се приеме, че по вина на съда е лишен от възможност да участва в устни състезания.

Неоснователни са оплакванията за процесуални нарушения по чл. 183 ГПК.

Правилно СРС е оставил тези искания без уважение. Част от тях касаят документи, които ищецът не би могъл да притежава в оригинал, а друга част са документи, които са ирелевантни за възникване на облигационната връзка и за правилното решаване на делото. Оригинал на съдебното решение се намира по съответното дело, същото важи за декларациите по чл. 14 ЗМДТ-те се намират в съответната данъчна администрация.

Протокол от ОС на ЕС е без значение за делото. Съществуването или не на договор с лице по чл. 139 е ирелевантно за основателността на иска и събиране на доказателства в тази насока не е било необходимо. Документите за отчет в имота са представени по делото с молба от м.03.2021г. от ТЛП и са приети в ОСЗ на 06.04.2021г., на което адв.

Е. не се е явил и така е пропуснал възможностите за оспорването им. ОУ на ищеца няма как да имат „оригинал“ в общоприетият смисъл на понятието, защото са публикувани в печатно хартиено средство за масово осведомяване.

Оплакваното свързано с наличие или липса на приемане на наследство е направено за пръв път с въззивната жалба и е преклудирано.

Неоснователни са оплакванията по делото срещу представената от Столична община в заверен препис декларация по чл. 14 ЗМДТ подадена от наследодателя на ответниците.

Посочването, че декларацията била ксерокопие и нямало подпис на заверката за вярност с оригинала, а имало отбелязване „3/4“ са неправилно зрително възприемане и тълкуване на подписа на лицето З.В. (Нач. Отдел ОП „Възраждане“), подписало както процесната заверка за вярност върху декларацията, така и писмото с което тя е представена в съда. Заверката като извършена от длъжностно лице в кръга на службата му има официален характер по смисъла на чл. 183 ГПК.

От тази декларация се установява, че наследодателя на ответниците е декларирал имота като свой собствен. Декларацията удостоверява неизгодни за лицето (и съответно за неговите универсални правоприемници) факти-собствеността върху имота. Не се твърди наследодателя да се е разпоредил с имота преди процесния период.

2

Следователно правилен е изводът на СРС за възникнала и съществуваща за процесния период облигационна връзка между наследодателя на ответниците и ищеца, при което ответниците като негови универсални правоприемници носят отговорност до размера на наследствените си квоти за задълженията към ищеца. Ето защо решението следва да бъде потвърдено.

По разноските: при този изход на делото само въззиваемото дружество има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което СГС намира, че следва да се определи на 100,00 лева и за внесен депозит за особен представител на въззиваемите в размер на 400,00 лева

Водим от гореизложеното СГС, II-А въззивен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20128356/01.06.2021, постановено по гр. д. № 11464/2020г. по описа на Софийски районен съд, 162 с-в В ОБЖАЛВАНАТА МУ ОСЪДИТЕЛНА ЧАСТ.

ОСЪЖДА И. И. С. с ЕГН********** и Ж. И. С. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ всеки по 250,00 лева НА „Топлофикация София“ЕАД 100,00 лева разноски за въззивното дело за юрисконсултско възнаграждение и за внесено възнаграждение на особения представител.

Настоящото решение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3