Определение № 50797 от 11.12.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 50797 гр. София, 11.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20251110117044 по описа за 2025 година

„Т. С.” ЕАД е предявило в условията на обективно кумулативно съединяване против Л. Д. В. искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 214,19 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 31.12.2019 г. ведно със законна лихва от 29.09.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 86,64 лв. за периода от 01.10.2019г. до 15.09.2022 г., цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 1,66 лв. за периода от м.08.2019 г. до м.12.2019 г., ведно със законна лихва от 29.09.2022 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва в размер на 0,48 лв. за периода от 01.10.2019 г. до 15.09.2022 г, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 52668/2022 г. по описа на СРС, 49-ти състав.

Ищецът поддържа, че ответникът в качеството му на собственик на процесния имот е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Сочи, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т. С.“ АД на клиенти за битови нужди, които се изготвят от „Т. С.“ ЕАД и се одобряват от КЕВР, като същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ. Изтъква, че съгласно чл. 33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Заявява, че ответникът е използвал доставяната ТЕ в рамките на процесния период, като към настоящия момент не е заплатил задължението си. Поддържа, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Сочи, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „Т. сървисис“ ЕООД за предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е представил отговор на исковата молба.

Съдът в изпълнение на задължението си по чл.146, ал.1, т.5 от ГПК УКАЗВА на ищеца, че носи тежестта да докаже, че с ответника се е намирал в облигационни отношения, по силата на които е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия до 1 топлоснабдения имот в твърдения обем през процесния период, извършване на услуга за дялово разпределение, стойността на същите, началния период на изискуемост на сумите, изпадането на ответника в забава, както и размера на претендираните мораторни лихви.

Ответникът е длъжен в случай, че ищецът установи посочените по–горе обстоятелства, да докаже точното във времево и количествено изпълнение на задължението си за плащане на потребената топлинна енергия.

Съдът приема, че ангажираните от ищеца с исковата молба писмени доказателства се явяват относими към установяване на обстоятелства, включени в предмета на доказване по предявените искове, поради което следва да бъде допуснато събирането им.

По отношение на искането за конституиране на трето лице-помагач на страната на ищеца съдът съобрази, че същото е направено своевременно по смисъла на чл.219, ал.1 от ГПК, в надлежната форма и от активно легитимирано лице, поради което предвид изложените твърдения за сключен между ищеца и „Т. сървисис“ ЕООД договор за извършване на дялово разпределение за процесния имот през релевирания период, намира, че са налице предпоставките за положително произнасяне по молбата. Искането по чл. 190 ГПК следва да бъде уважено.

По исканията за СТЕ и ССЕ съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание с оглед липсата на депозиран отговор на исковата молба от ответника.

Съдът намира, че следва да бъде указано на ответника, че при неподаване на отговор на исковата молба и неявяване в първото по делото съдебно заседание без да е направено искане за гледане на делото в тяхно отсъствие, съдът може да постанови неприсъствено решение по чл.238 от ГПК по искане на ищеца.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА на основание чл.219, ал.1 от ГПК „Т. сървисис“ ЕООД като трето лице - помагач на страната на ищеца.

ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на третото лице помагач преписи от исковата молба, приложенията към нея и настоящото определение, като му се укаже възможността в срок до първото по делото съдебно заседание да вземе становище по предявените искове, по направените доказателствени искания, възраженията на страните, както и да ангажира доказателства по делото.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице–помагач в срок до първото по делото съдебно заседание да представи намиращите се у него документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия в процесния имот, с абонатен номер 33565, включително изравнителните сметки и документите за главен отчет на уредите за дялово разпределение и на водомерите за топла вода, както и протоколи за неосигурен достъп (ако такива са съставяни).

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.02.2026 г., 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ПРИЕМА като доказателства по делото приложените към исковата молба документи.

ОТЛАГА произнасянето по доказателствените искания на ищеца за допускане на ССЕ и СТЕ.

УКАЗВА на ответника, че при неподаване на отговор на исковата молба и неявяване в първото по делото съдебно заседание без да е направено искане за гледане на делото в тяхно 2 отсъствие, съдът може да постанови неприсъствено решение по чл.238 от ГПК по искане на ищеца.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер.

УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

Препис от определението да се изпрати на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3