Решение № 22634 от 10.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22634 гр. С, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20251110106098 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на П. С. Г., ЕГН ********** гр. С, ул.

МБ № 22, ет. 1, ап. 1, с която са предявени субективно съединени искове:

- срещу „ИАМ“ АД, ЕИК ******, със седалище в гр. С и адрес на управление: р-н Л, ж.к. Л 7, бул. „ДН" № 28, ет. 2, ап. 40-46, с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 146 ЗЗП за прогласяване недействителността на Договор за паричен заем № ******/31.05.2023 г. поради противоречие със закона и поради наличие на неправноправни клаузи. Под условие – за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4 от договора за заем предвиждаща предоставяне на обезпечение в 3-дневен срок и клаузата на чл. 2, т. 8 за годишен процент на разходите;

- срещу „ФБ" ЕООД, ЕИК ******, с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 във вр. чл.

143, ал. 1 ЗЗП за прогласяване недействителността на Договор за предоставяне на гаранция № ******/31.05.2023 г - поради накърняване на добрите нрави ЗЗД и с основание чл. 26,ал.

2, пр. 4 , ЗЗС – поради липса на основание. Под условие - прогласяване нищожността на клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция.

Ищецът твърди, че е сключил с „ИАМ“ АД, ЕИК ******, Договор за паричен заем № ******/31.05.2023 г., по силата на който му е предоставена сума в размер на 1000 лева, при годишен лихвен процент (ГЛП) от 35,00 % и годишен процент на разходите (ГПР) от 41,71 % за срок от 30 седмици. Уговорени били 15 двуседмични вноски от по 74,07 лева всяка с падежна първата вноска - 14.06.2023 г., а на последната - 27.12.2023 г. Посочва, че според чл.

2, т. 7 от Договора следвало да върне за срока на Договора сумата от 1111,05 лв. /заемната сума и размера на възнаградителната лихва за целия срока на договора/. Посочва, че с чл. 4 от Договора, се задължил в срок до три дни да предостави на Заемодателя едно от посочените обезпечения.

Посочва, че е подписал и Договор за предоставяне на гаранция № ******/31.05.2023 г, по който ответника „ФБ" ЕООД, ЕИК ****** в качеството „Гарант" съгласно чл. 1 се задължава да издаде гаранция за плащане (изпълнение на парични задължения) в полза на 1 дружество „ИАМ" АД, ЕИК ******. С чл. 3, ал. 1 от договора за гаранция, за ищеца било предвидено задължение са заплати на ответника „ФБ" ЕООД възнаграждение в размер от 553,95 лв. Посочва, че това възнаграждение е включено в погасителния план към Договор за паричен заем № ******/31.05.2023 г., в колона № 6 и разсрочено на 15 погасителни вноски, всяка от които в размер на 36,93 лева. По този начин общият размер на всяка една погасителна вноска се равнявала на 111,00 лева, съгласно посоченото в колона № 7 от Погасителния план, а общото задължение - 1665,00 лева.

Поддържа, че договорите са недействителни.

По отношение договора за кредит навежда твърдения за недействителност съгласно чл.

22 от ЗПК, тъй като не са спазени изискванията на чл. 11, т. 9 и т. 10 3ПК. Поддържа, че клаузата на чл. 4 от договора за кредит представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Сочи, че изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид сравнително ниския размер на кредита. Поради това поддържа, че поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, кредиторът цели да го „насочи" към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави - обезпечение от одобрено от заемодателя „ИАМ" АД дружество, което е и свързано с него лице. Поради това поддържа, че разходът за потребителя по договора за предоставяне на гаранция с "ФБ" ЕООД е сигурен, но не е отразен при изчисляване на ГПР, поради което посочения в договора ГПР е неверен и несъотвестващ на действително приложения в конкретното кредитно отношение. Поддържа , че при включването и на този разход размерът на ГПР би бил над допустимия максимум, поради което с невключването му се цели заобикаляне императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че на основание чл. 23 ЗПК следва да върне само чистата сума по кредита.

Релевира аргументи за нищожност и на договора за предоставяне на гаранция поради липса на основание, тъй като по процесната сделка липсва насрещна престация под формата на услуга, а обезпечението било предоставено единствено в полза на кредитодателя.

Навежда твърдения, че заемодателят и дружеството гарант са свързани лица, поради което възнаграждението за предоставяне представлява средство за генериране на допълнителна печалба и противоречи на добрите нрави.

Моли за уважаване на предявените искови претенции. Претендира разноски и отправя молба при отхвърляне на исковете да не бъдат възлагани разноските в негова тежест, доколкото в качеството си на потребител се позовава на неравноправни клаузи в договор за потребителски кредит.

Претендира се присъждане в полза на адв. М. Д. Д., ЕГН: ********** адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „ИАМ“ АД, с който излага становище за нередовност, недопустимост и неоснователност на исковите претенции. Релевира възражения, че договорът за потребителски кредит отговаря на изискванията на ЗПК и е действителен. Твърди се, че процесният договор съдържа ГПР и общата сума, изчислени към момента на сключване на договора, като при промяна на условията по договора не се изчислява и посочва нов ГПР. Сочи се, че надвишаването на ГПР над максималния законоустановен размер, не води до недействителност на цялото съглашение, а единствено на процесната клауза. Оспорва се възнаграждението за поръчителство да е част от общия разход по кредита и да следва да се включи в ГПР, тъй като сключването на договор за поръчителство не е условие за сключване на договора за кредит. Оспорва евентуалните искове, като претендира валидност на клаузите. Моли за отхвърляне на предявените искови претенции. Излага подробни съображения за 2 неприложимост на цитираната практика на СЕС. Претендира разноски. Отправя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от „ФБ“ ЕООД, с който излага становище за недопустимост на исковата молба и оспорва исковете като неоснователни. Релевира възражение, че уговореното възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция не противоречи на закона и на добрите нрави. Твърди, че задължението за заплащане на възнаграждение възниква след влизане в сила на договора за предоставяне на гаранция, а последният вляза в сила три дни след подписването на договора за кредит. Поради това претендира, че няма основание възнаграждението да се включва в ГПР. Счита, че разпоредбите на ЗПК не са относими към сключения договор за гаранция.

Твърди, че не е налице заобикаляне на закона от негова страна. Претендира за съответност на размера на възнаграждението на поетия риск. Твърди, че съдържанието на договора е ясно и разбираемо, така че потребителят е могъл свободно да прецени икономическите последици от сключването му. Оспорва основателността и доказаността на твърденията на ищеца. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски и възразява срещу размера на претендираните разноски от ищеца.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК във вр. чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

По делото не се спори и се установява от писмените доказателства, че ищецът е сключил с ответника „ИАМ“ АД, ЕИК ******, Договор за паричен заем № ******/31.05.2023 г., по силата на който му е получил в заем сума в размер на 1000 лева, която се задължил да върне на 15 двуседмични вноски с падежни дати в периода от 14.06.2023 г. до 27.12.2023 г. ведно с възнаградителна лихва при годишен лихвен процент (ГЛП) - 35,00 %. Видно от представения договор в същия е посочена обща дължима сума – 111,05 лева и годишен процент на разходите (ГПР) - 41,71 %.

Съгласно чл. 4 от договора за паричен заем заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на настоящия договор да предостави на Заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица - Поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „ИАМ" АД: да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; Поръчителят подписва договор за поръчителство. 2. банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл.2, т. 7, със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор. 3. Одобрено от Заемодателя Дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Не се спори и че между ищеца и ответника „ФБ“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на гаранция № ******/31.05.2023 г., по силата на който дружеството се задължава да издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парични задължения) в полза на „ИАМ“ АД, с която да гарантира изпълнение на всички задължения на ищеца по договора за паричен заем. Съгласно чл. 3 за задължението по чл. 1 ищецът се задължава да заплати възнаграждение на ответника в размер на 553,95 лева. Предвидено с чл. 2 е, че договорът влиза в сила в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 или чл. 4, т.

2 от договора за паричен заем. Съгласно чл. 3, ал. 2 и 3 от договора за предоставяне на гаранция, потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени в договора за заем, а „ИАМ“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора.

Съдържанието на договора за заем и договора за предоставяне на гаранция, преценени 3 с оглед предмета, страните и уговорените правата и задълженията, обуславя извод, че същите съставляват договори, сключени с потребител, следователно имат потребителски характер и попадат под обхвата на Закона за защита на потребителите.

Договорът за заем от своя страна е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.

9 ЗПК. Ищецът - заемополучател е физическо лице, на което е предоставен заем, който не се установява да е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради което има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а дружеството заемодател е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Доколкото не са налице изключенията по чл. 4 ЗПК, то за валидността на договора за заем приложение намират изискванията, закрепени в императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит.

В случая сключването на договора за предоставяне на гаранция се явява в изпълнение на предвиденото съгласно чл. 4, т. 3 от договора за паричен заем изискване за обезпечение на задълженията по договора за заем. Самият договор за предоставяне на гаранция не е договор за поръчителство, какъвто съгласно чл. 138 ЗЗД се сключва между кредитора и поръчителя. При съобразяване договорната свобода на страните в общия случай сключването на договор от вида и с предмета на процесния не е забранено от закона и не е в противоречие с него.

В случая обаче процесният договор за предоставяне на гаранция е сключен във връзка с нарочно предвидено задължение в договора за заем, като възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, при тълкуване на разпоредбите в договора за заем, касаещи „обезпечението“ се явява разход по договора за заем. Действително възнаграждението е предвидено да се дължи не по договора за заем и не в полза на заемодателя, а по свързания с него договор за предоставяне на гаранция. Посоченото обаче съдът намира за целяно заобикаляне на закона, конкретно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй видно от договора за заем годишния процент на разходите по кредита е 41,71 % и добавянето на разходи в размер на уговореното с договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение би формирало краен размер на ГПР, по-висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. С оглед механизма на действие на разпоредбите на договора за заем и този за предоставяне на гаранция и предвид свързаността на заемодателя и поръчителя /видно от справката от партидата на същия в ТР едноличен собственик на капитала му е именно заемодателят/ съдът намира, че на практика възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство увеличава разходите по кредита над допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК размер.