Решение № 398 от 22.06.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 398 гр. **********, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – **********, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИН ИВАНОВ при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело № 20251630102644 по описа за 2025 година

Разглежда се установителен иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1во и 3-то от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл. 19, ал.4 от ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.9-11 от ЗПК. Насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 211 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240 от ЗЗД, под евентуалност- чл. 55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД.

Ищцата Н. Д. С., ЕГН ********** с адрес: гр.**********, ул.,,********** е предявила срещу ответника ,,С***********‘АД, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление:гр.*********, пл.,,********** установителен за:

ПРОГЛАСЯВАНЕ НИЩОЖНОСТТА на сключения между страните договор за к********** № 1162173/12.09.2024 г., като противоречащ на принципите на добрите нрави, заобикалящ материално-правните изисквания на чл. 19, ал.4 от ЗПК, накърняващ договорното равноправие между страните и нарушаващ предпоставките на чл. 11, т.9 и т.10 от ЗПК, относно същественото съдържание на потребителските договори за к**********, за което в исковата молба се излагат пространни съображения.

Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК. В законния едномесечен срок е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответната страна. Искът се оспорва, като процесуално допустим, но неоснователен.

Ответникът отрича да са налице сочените в исковата молба основания за 1 нищожност на процесния договор, в подкрепа на което излага пространни съображения. Претендира деловодни разноски по чл. 78, ал.3 от ГПК

В срока за отговор на исковата молба по реда на чл. 211 от ГПК ответникът е подал насрещна искова молба срещу първоначалната ищца, в която са документирани насрещни осъдителни искове, както следва:

-Ищцата да бъде осъдена да заплати на ответното дружество ,,С***********‘‘АД сумата от 1 671,92 евро/3 270лв./- неизплатено задължение за главница по процесния Договор за заем в общ размер от 3 933,29 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането;

- Под евентуалност, в случай, че съдът приеме, че процесният договор е недействителен, на осн. неоснователно обогатяване ищцата да бъде осъдена да заплати същата сума- чистата стойност на к**********а.

В законния едномесечен срок Н. С. е подала писмен отговор на насрещния иск, в който оспорва насрещните искове, като неоснователни и недоказани, за което излага съображения.

Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. с чл.12 от ГПК, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Исковете са процесуално допустими.

Първоначалният установителен иск е основателен. Главният осъдителен насрещен иск е неоснователен, а предявеният под евентуалност насрещен осъдителен иск е изцяло основателен.

По делото са приети писмени доказателства, както и ССЧЕ.

Не е спорно, че между страните е бил сключен договор за к********** № 1162173/12.09.2024 г.при следните параметри на к**********а:

-Сума по к**********а-4000лв.;

-Брой вноски-19 бр.-срок на к**********а- 19 месеца;

- Лихвен процент- 36%‘;

- Годишен процент на разходите- 42,57%;

-Дата на плащане- 12-то число на месеца;

-Начална дата на плащане- 12.10.2024 г., крайна дата- 12.04.2026 г.

-Общ размер на всички плащания- 5330,95 лв.

- Обезпечение на к**********а- да-поръчител или банкова гаранция.

- Размер на месечната фиксирана вноска без обезпечение- 525,91лв.;

Съгласно заключението на вещото лице М. по приетата съдебно-счетоводна експертиза по делото, което съдът изцяло к**********ира, като обективно, компетентно и обосновано дадено, се установявам безспорно следното:

2

Посоченият в Договора размер на ГПР от 42,57 % е неточен, като реалният размер на ГПР по к**********а, в който са включени всички разходи по него е 149,81%;

Ищцата е извършила общо 3 бр. плащания по к**********а, с които е платила сума по к**********а в общ размер от 730 лв./ 373,24 евро/, като с тях са покрити: 66,71 лв. главница/ 34,11 евро/; 102 лв. лихва възнаградителна/52,15 евро/; 400,12 лв. неустойка/ 204,57 евро/; други пера- 161,17 лв./82,71 евро/.

Съгласно чл. 19 от ЗПК: Годишният процент на разходите по к**********а изразява общите разходи по к**********а за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения к**********. Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република България. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни, вкл. и договор, чиито ГПР е по-висок от пет пъти размера на законната лихва е недействителен по чл.22 от ЗПК.

В процесния случай реалният размер на ГПР по к**********а с включени всички разходи по к**********а е в размер от 149,81 %, поради което и на осн. чл. 19, ал.4 от ГПК целият договор за к********** следва да бъде прогласен за недействителен. Освен това, поради посоченото спрямо длъжника е нарушена разпоредбата на чл. 10, ал.1 от ЗПК, а именно ясно и коректно посочени параметри по к**********а.

Предвид горното, процесният договор за потребителски к********** е недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК.

Така мотивиран съдът намира, че установителният иск, като основателен и доказан, следва да се уважи.

По насрещните искове: очевидно е, че тъй като главният установителен иск се уважава, то главният насрещен иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан, тъй като едно от условията за да бъде уважен е, ако установителният иск бъде отхвърлен.Предвид посоченото, следва да бъде рагледан съединеният под евентуалност осъдителен насрещен иск:

Както вече се посочи по-горе, ищцата е платила по к**********а само сума в общ размер от 730лв. Респективно останалата главница от 3270 лв. е изцяло дължима и изискуема, тъй като съгласно чл. 23 от ЗПК, по недействителен договор за к********** потребителят дължи само т.нар.,,чиста стойност‘‘ по к**********а, което е главницата.

Предвид горното, евентуалният насрещен осъдителен иск, като изцяло 3 основателен и доказан, следва да се уважи от съда.

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал.6 от ГПК/тъй като ищцата е била освободена по реда на чл. 83, ал.2 от ГПК от заплащане на държавни такси и разноски по делото/, ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата такса и разноски по сметка на РС-********** в пълен размер25,56 евро държавна такса и 120 евро- депозит за вещо лице- сума в общ размер от 145,56 евро.

На следващо място и съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК,вр. чл. 38, ал.2 от 4ЗАДв., в полза на пълномощника на ищцата- ЕАД Е. И., БУЛСТАТ:

************ с адрес: гр********** следва да бъде платено адвокатско възнаграждение от 520лв./265,87 евро/.

На следващо място, тъй като насрещната искова претенция се уважава в цялост, ищцата следва да заплати на ответното дружество в пълен размер сторените деловодни разноски, съгласно списък на разноските по чл. 80 от ГПК- държавна такса и адв. възнаграждение.

Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр. чл.

26, ал.1, предл. 1-во и 3-то от ЗЗД, вр. чл. 19, ал.4 и ал.5 от ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.9-11 от ЗПК, вр. чл. 55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между: Н. Д. С., ЕГН ********** с адрес: гр.**********, ул.,,********** и ,,С***********‘АД, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление: гр.*********, пл.,,**********, че сключеният между тях договор за потребителски к********** № 1162173/12.09.2024 г., като противоречащ на принципите на добрите нрави, заобикалящ материално-правните изисквания на чл. 19, ал.4 от ЗПК, накърняващ договорното равноправие между страните и нарушаващ предпоставките на чл. 11, т.9 и т.10 от ЗПК, относно същественото съдържание на потребителските договори за к**********, е недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПК.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан главният насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240 от ЗЗД.

ОСЪЖДА на осн. чл. 55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД Н. Д. С., ЕГН ********** с адрес: гр.**********, ул.,,********** ДА

ЗАПЛАТИ на

,,С***********‘АД, ЕИК: ************, със седалище и адрес на 4 управление: гр.*********, пл.,,********** сумата от 1 671,92 евро/3 270лв./неизплатено задължение за главница по процесния Договор за к********** № 1162173/12.09.2024 г., в общ размер от 3 933,29 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането;

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.6 от ГПК ,,С***********‘АД, ЕИК:

************, със седалище и адрес на управление: гр.*********, пл.,,********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-********** сумата от 145,56 евро- държавна такса и депозит за вещо лице, от чието заплащане ищцата е била освободена.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.2 от ЗАДв. ,,С****** К**********‘‘АД, ЕИК: ************, ДА ЗАПЛАТИ на ЕАД Е. И., БУЛСТАТ: ************ с адрес: гр.********** сумата от 265,87 евро – адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство на ищцата.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК Н. Д. С., ЕГН ********** с адрес: гр.**********, ул.,,********** ДА ЗАПЛАТИ на

,,С***********‘АД,

ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление: гр.*********, пл.,,********** сторени деловодни разноски в общ размер от 253,45 евро- за държавна такса и адвокатско възнаграждение, съгласно приложен на л. 68 от делото списък на разноските.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд********** в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – **********: _______________________ 5