Определение № 2086 от 21.08.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2086 гр. Бургас, 20.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. И.ова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно частно гражданско дело № 20242100501128 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 413, ал.2 от ГПК, образувано по частната жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД (АСВ-ЕАД)ЕИК 203670940 със седалище и адрес на управление гр.София, Столична община, район Люлин, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ №25, Офис сграда Лабиринт ет.2, оф.№4, представлявано от изпълнителен директор Зорница Сергеева Банкина чрез ю.к. Н. Атанасова, подадена против Разпореждане №733/03.0.24г. по ч.гр.д.

№272/2024 по описа на РС-Царево, с което заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл.410 от ГПК срещу Г. Й. М..

В жалбата горният акт се сочи за неправилен и незаконосъобразен.Конкретно се поддържа, че самият длъжник е избрал да осъществи обезпечението на кредита чрез сключването на договора за поръчителство с „Ай Тръст“ООД, а не чрез друго трето лице, което да поеме солидарна отговорност ведно с кредитополучателя за връщането на заетата сума. Оспорва се изводът на съда, че клаузата на чл.4 от договора за кредит е недействителна като неравноправна. Сочи се, че размерът на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е уговорен между страните и се дължи при евентуално длъжниково неизпълнение. Затова клаузата за заплащането на такова възнаграждение отговаряла на изискванията за добросъвестност и не водела до неравновесие между правата на потребителя и поръчителя.Договорът за поръчителство се сочи за валидно сключен, а и за налични в случая -всички предпоставки за издаването на поисканата заповед по чл.410 от ГПК.

За неправилен се сочи изводът на първата инстанция, че в ГПР следва да бъде включено възнаграждението за поръчителство.

Страната заявява, че в ГПР не следва да се включват такива разходи, клаузите за които са обявени от съда за недействителни на друго основание. Освен това тяхната недействителност не е основание за нищожност на целия договор за кредит в хипотезата на чл.22 от ЗПК.Не счита, че уговарянето на поръчителството представлява заобикаляне на закона, увеличаващо по непозволен начин възнаграждението на кредитодателя. Неспазване на изискванията на закона би имало според страната, ако в договора не бяха посочени изобщо съответните величини.Поддържа се, че 1 обратното разбиране е contra legem на нормите на чл.26,ал.4 и чл.87,ал.1 и 2 от ЗЗД и противно на съблюдавания последователно в практиката на ВКС принцип за запазване действието на договорите, изразен в цитираните разпоредби.

В обобщение се моли за отмяна на обжалваното разпореждане и за произнасяне от БОС по същество, при уважаване на заявлението.

На основание чл.413,ал.2 от ГПК препис от частната жалба не е връчен на насрещната страна.

Проверката на съда по чл.275 от ГПК сочи жалбата за редовна и допустима, като подадена от надлежна страна, в рамките на визирания в закона процесуален преклузивен срок, против акт, подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол и пред компетентния да се произнесе по нея съд.

Разгледана по същество тя е частично основателна, като съображенията за това са следните:

Производството по ч.гр.д.№272 по описа на Царевски РС за 2024г. е образувано по заявлението на АСВ-ЕАД против длъжника Г. Й. М. с ЕГН: ********** и адрес: **** за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.410 от ГПК за вземане по договор за предоставяне на поръчителство, сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и физическото лице, което има и качеството на кредитополучател по договор за потребителски кредит(ДПК) № 2436155, сключен с „Кредисимо“ЕАД.Вземането на заявителя е обосновано с качеството му на цесионер на поръчителя, изпълнил вместо длъжника всички плащания по горецитирания ДПК спрямо кредитодателя.

Претенцията е за присъждане на сумата от 1000лв.- платена от предоставилото поръчителство ЮЛ главница за заем на „Кредисимо“ ЕАД във връзка с ДПК 2436155; за сумата от 192,30лв. платена от поръчителя на кредитодателя възнаградителна лихва по горния ДПК за периода 11.10.21г.-10.07.22г. и за сумата 355,31лв. обезщетение за забава, начислено в полза на кредитодателя за периода 11.10.21г.- до датата на подаването на заявлението в съда и също платено от поръчителя. Претендира се и законна лихва за забава върху главниците от подаването на заявлението в РС до окончателното изплащане на задължението.

Заявителят е цесионер на „Ай Тръст“ ЕООД, прехвърлил му вземането си по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания/ цесия/ от дата 01.02.22г. и Приложение №1 към него от дата 13.09.22г.

На 27.08.21г. между „Кредисимо“ ЕАД като кредитодател и Г. Й. М. като кредитополучател е сключен ДПК №2436155 за отпускане на заем(от 1000лв.) срещу възнаградителна лихва при уговорени условия за връщането й( ГПР 48,20% и ГЛП 40%, на десет равни месечни вноски от по 119,23лв.) с краен срок на договора- 10.07.22г.

Същевременно между М. и „Ай Тръст“ бил сключен договор за предоставяне на поръчителство срещу възнаграждение, във връзка със сключения ДПК. На същата дата бил сключен и договор между „Ай Тръст“ и „Кредисимо“за поръчителство, по силата на който дружеството се съгласило да отговаря солидарно за дълга на кредитополучателката към кредитодателя по ДПК №2436155.

Поради неизпълнение на задълженията на М. по ДПК, те били погасени от солидарно отговорния за връщането на кредита длъжник „Ай Тръст“ ЕООД. Кредитополучателят не бил 2 възстановил сумите на предоставилия поръчителство солидарен длъжник, поради което за неговия цесионер е възникнало правото да поиска прехвърлените му вземания от М. по съдебен ред.

Първоинстанционният съд е постановил обжалваното разпореждане на база тези твърдения и представените в тяхна подкрепа договори: за кредит, за предоставяне на поръчителство на кредитополучателя и за поръчителство в полза на кредитодателя по ДПК, като е приел договора между ищеца и „Ай Тръст“ЕООД за нищожен, защото е сключен в противоречие с добрите нрави, поради което намира, че плащане по него не се дължи. По тези съображения е отхвърлил подаденото от АСВ-ЕАД заявление срещу М. изцяло.

Бургаски окръжен съд, като извърши служебно пълна въззивна проверка на атакувания съдебен акт, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона, намери разпореждането за валидно и допустимо, но по същество за частично неправилно, поради следното:

Сезираният със заявление по чл.410 от ГПК заповеден съд следва да извърши според закона служебната проверка, залегнала в чл.411 от ГПК за това: дали искането противоречи на закона или добрите нрави, а в случаите, когато договорите са сключени с потребители-дали вземането не се основава на неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това, като прецени дали договорът от който произтича заявеното вземане е валиден и поражда обичайните си последици.

В тази връзка БОС съобразява, че в чл.4 от конкретния ДПК е изрично предвидено кредитът да може да бъде договорен при предоставяне на насрещно обезпечение от заемателя на заемодателя, както и без представянето на такова. В случай на кредитиране при дадено обезпечение за връщането на дълга, кредитополучателят има две възможности: да предостави банкова парична гаранция на кредитодателя „Кредисимо“ в десетдневен срок от подаването на заявлението или в срок от 48 часа от подаването на заявлението да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от заемодателя юридическо лице – поръчител по занятие, т.е. срещу заплащане на тази услуга.

В случая длъжник М. е избрала втория вариант, като в датата на подписване на кредитното правоотношение е сключила и договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ЕООД, чийто срок на валидност е с 6 месеца по –дълъг от този на ДПК. Цената на услугата е по 75,50лв. месечно и се заплаща също на 10 месечни вноски, както се връща заемът. Така сумата, която заемателката дължи на кредитора си ежемесечно става 194,73лв. или общо 1947,30лв. за срока на договора.

Поради необслужване на ДПК, задълженията на М. по него са поети от поръчителя, понастоящем претендиращ от нея горните суми, представляващи :заплатената на кредитора главница, възнаградителна лихва, законната лихва за забава върху главниците и мораторната лихва за забава върху тях до подаването на заявлението в съда.

В конкретния ДПК заемополучателят е физическо лице, за което няма данни да е било кредитирано за търговски цели или професионална дейност, поради което би следвало то да се ползва от защитата на потребителя(последният дефиниран като такъв по смисъла на чл.9, ал.3 от Закона за потребителския кредит(ЗПК) и §13,т.1 от Закона за защита на потребителите(ЗЗП).

Цялостната практика на СЕС е трайно и последователно ориентирана към защитата на потребителите, поставяйки изискване за смислова яснота на клаузите от договорите, за икономическа прозрачност на предвижданията, касаещи обема на дълга и условията на неговото изпълнение, като не се допуска неоснователното му увеличение и натоварване на длъжника с 3 плащания, които при създаването на правоотношението са били непредвидими.

В тази връзка чл.22 от ЗПК изрично предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, а санкционната за недобросъвестния търговец последица от това е, че вземанията му се ограничават до визираните в чл.23 от ЗПК такива, т.е. само до чистата стойност на кредита.

С решението на СЕС от 21.03.24г.по дело С-714/22г. по повод поставени въпроси за тълкуване на чл.3б.“ж“,чл.10, параграф 2, буква „ж“ и чл. 23 от Директива 2008/48 бе възприето разрешението, че съдът дължи цялостна проверка на договора, от който произтича вземането, като първата разпоредба следва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, уговорени към ДПК и даващи на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла на посочения член 3, буква „и“, тогава когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит(вж. т. 46).

Другите две разпоредби от Директивата се тълкуват според съображенията по т.56 от решението в смисъл, че когато в ДПК не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

Нормата на чл.11,т.10 от ЗПК(транспонираща в националното ни право част от горната директива), налага в защита правата на потребителя вписване на годишния процент на разходите(ГПР) по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. Тя е първата от визираните в чл.22 от ЗПК хипотези, чието неспазване води до недействителност на цялостното правоотношение и лишава кредитора от получаването на уговорените с него вземания извън това за чистата стойност на кредита, на основание чл.23 от ЗПК.

Преценена при правоприлагане през задължителното според чл.633 от ГПК за съдилищата тълкуване, дадено с цитираното решение на СЕС, посочената хипотеза на чл.22 от ЗПК приравнява неясно формулирания откъм елементи ГПР към липсващ такъв, което прави договора нищожен.