Решение № 132 от 18.11.2021, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. гр. Лом, 18.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ при участието на секретаря Мартина Здр. Здравкова като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Гражданско дело № 20211620102102 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 97, ал. 1 и сл. от Закона за социалните услуги.

Съдебното производство е образувано по искане от Дирекция „Социално подпомагане“ – Лом, за настаняване на лицето АН. ИВ. М. с ЕГН:

**********, в ДОМ ЗА ПЪЛНОЛЕТНИ ЛИЦА С ДЕМЕНЦИЯ – с. Добри дол, общ. Лом, обл. Монтана, ул. „Първа“ № 45, за срок от ТРИ ГОДИНИ.

Излага се в молбата, че г-н М. с ЕГН: ********** и настоящ адрес: с.

Добри дол, общ. Лом, обл. Монтана, ул. „Първа“ № 45 е лице с увреждане, което страда от „параноидна шизофрения“.

Със съдебно решение от 15.05.1998 год., по гр.д. № 13/1998 год. на ОС – Монтана, АН. ИВ. М. е поставен под пълно запрещение.

С Протокол № 20/04.09.2012 год. на органа по настойничество и попечителство при Община Лом, за негов настойник е определена М. И. Т. с ЕГН **********, от гр. Монтана, негова сестра.

С Решение №150 от 19.07.2018 г. по описа на РС – Лом, АН. ИВ. М. е настанен в ДОМ ЗА ПЪЛНОЛЕТНИ ЛИЦА С ДЕМЕНЦИЯ – с. Добри дол, общ. Лом, обл. Монтана, ул. „Първа“ № 45, за срок от ТРИ ГОДИНИ, който срок към момента на депозиране на искането по чл. 95 от ЗСУ е изтекъл.

На 04.10.2021 г., настойникът е подал заявление за настаняване на запретеното лице в ДОМ ЗА ПЪЛНОЛЕТНИ ЛИЦА С ДЕМЕНЦИЯ – с.

Добри дол, обл. Монтана, ул. „Първа“ № 45, където лицето пребивава от 1985 год. като потребител на социална услуга.

1

При социалното обследване на случая е установено, че г-н М. е на 65 години, неженен, няма деца. Разговорът е затруднен, неинформативен, но лицето е ориентирано за собствената си личност и е критичен към себе си.

Няма близки, които биха имали възможност да се грижат за него.

Затова е настанен временно в ДПЛД – с. Добри дол, общ. Лом, обл.

Монтана, ул. „Първа“ № 45 със Заповед №СУ/Д-М-Л/227-1/15.10.2021 г. на Директора на ДСП – Лом.

В съдебно заседание, ДСП – Лом, редовно призовани, не изпращат процесуален представител. В Становище от 09.11.2021 г. на Директора на ДСП – Лом се поддържа внесеното искане за настаняване на АН. ИВ. М. в ДОМ ЗА ПЪЛНОЛЕТНИ ЛИЦА С ДЕМЕНЦИЯ – с. Добри дол, общ. Лом, обл. Монтана, ул. „Първа“ № 45.

Районна Прокуратура гр. Лом, представлявана от прокурор Георги Цветанов, изразява становище, че направеното искане е допустимо и основателно и следва да бъде уважено – с оглед най-добрия интерес на лицето.

Заинтересованата страна М. Т., настойник на поставеният под пълно запрещение А.М. се явява лично и моли искането да бъде уважено, тъй като няма възможност да полага пълноценни и адекватни грижи за него, няма друга алтернатива, а в това социално заведение се полагат адекватни социални, хигиенни и медицински грижи за брат й.

Управителят на ДПЛД – с. Добри дол изразява становище, че направеното искане е допустимо и основателно и като такова следва да бъде уважено.

Доказателствата са писмени и гласни.

СЪДЪТ, след като изслуша становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

АН. ИВ. М., ЕГН **********, е неженен, няма деца.

С решение на ТЕЛК № 44/16.01.1985 год. му е призната 80% нетрудоспособност, с водещо заболяване „Шизофрения – параноидна форма“.

С Решение от 15.05.1998 год., по гр.д. № 13/1998 год. на ОС Монтана поставен под пълно запрещение.

С Решение №150 от 19.07.2018 г. по описа на РС – Лом, АН. ИВ. М. е настанен в ДОМ ЗА ПЪЛНОЛЕТНИ ЛИЦА С ДЕМЕНЦИЯ – с. Добри дол, общ. Лом, обл. Монтана, ул. „Първа“ № 45, за срок от ТРИ ГОДИНИ.

Пенсионер по болест е. Доходите му са формирани от пенсия в размер на 163,58 лв. месечно, които не са достатъчни, за да гарантират оцеляване без да ползва социална услуга.

Изслушан в съдебно заседание при условията на чл. 97, ал. 3 от ЗСУ, запретеният А.М. разбира целта на производството. Заявява, че в социалното заведение се чувства добре, нормално, грижат се за него, настанените си 2 помагат един на друг, социалните, битовите и медицинските условия са много добри. Заявява, че е пенсионер по болест и от 20 години живее в това социално заведение. Няма къде другаде да отиде.

Изслушана в съдебно заседание, настойникът М.Т. заявява, че е подала молбата за настаняването му, тъй като в социалното заведение поставеният по запрещение неин брат получава адекватни грижи и се чувства добре.

Персоналът е отговорен. Тя го посещава редовно, изпраща пари за лекарства и лични разходи, но няма възможност да полага непосредствените грижи за него.

Изслушан в съдебно заседание, Управителят на ДПЛД – с. Добри дол, общ. Лом, обл. Монтана, ул. „Първа“ № 45 заявява, че в центъра на г-н М. се предоставя благоприятна жизнена среда, както и адекватна медицинска и друга помощ, предвид необходимостта от индивидуална грижа от съответните специалисти. Това се подкрепя и от г-н М., който също бе изслушан в проведеното съдебно заседание.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Искането по чл. 95, ал. 2 от ЗСУ за настаняване на запретеното лице в социално заведение е процесуално допустимо, доколкото е подадено от законово овластен орган, а именно Дирекция „Социално подпомагане“ – Лом, орган имащ право да иска от съда настаняването в социална услуга и е предявено пред компетентния съд при съблюдаване на правилата за родова и местна подсъдност, който в случая е Районен съд – Лом, тъй като запретеното лице е с настоящ адрес: с. Добри дол, общ. Лом, обл. Монтана, ул. „Първа“ № 45.

Разгледано по същество при събраните доказателства в процеса искането с правно основание чл. 95, ал. 2 от ЗСУ се явява основателно и доказано, като следва да бъде уважено.

От писмените и гласни доказателства се установява, че по отношение на запретеното лице не са налице отрицателните предпоставки на чл. 98, ал. 2 от ЗСУ, тъй като не е установена възможност за полагане на грижи и осигуряване на подкрепа на пълно запретеното лице в домашна среда и в общността.

Тъй като липсват в случая възможности за полагане на грижи и осигуряване на подкрепа за лицето в домашна среда и в общността, съдът намира, че следва лицето да бъде настанено в с. Добри дол, общ. Лом, обл.

Монтана, ул. „Първа“ № 45. Грижи в благоприятна жизнена среда, както и адекватна медицинска и друга помощ, предвид необходимостта от индивидуална грижа от съответните специалисти се предоставя в ДПЛД – с.

Добри дол, която напълно задоволява нуждите на г-н М..

По отношение срока за настаняване, съдът намира, че с оглед спецификата на случая, настаняване в специализираната институция за максимално предвиденият в чл. 98, ал. 3 от ЗСУ срок от три години.

Водим от гореизложените съображения и на основание чл. 98, ал. 1 от 3

Закона за социалните услуги, съдът

РЕШИ:

НАСТАНЯВА АН. ИВ. М. с ЕГН: **********, поставен под пълно запрещение с Решение от 15.05.1998 год., по гр.д. № 13/1998 год. на ОС – Монтана, с настойник М. И. Т. с ЕГН: **********, от гр. Монтана, негова сестра, в ДОМ ЗА ПЪЛНОЛЕТНИ ЛИЦА С ДЕМЕНЦИЯ – с. Добри дол, общ. Лом, обл. Монтана, ул. „Първа“ № 45, за срок от ТРИ ГОДИНИ.

Решението подлежи на незабавно изпълнение.

Решението подлежи на обжалване или протест пред Окръжен съд Монтана в 7 дневен срок от получаването му.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 4