Решение № 3891 от 28.06.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3891 гр. София, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20241100503589 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 12660 от 18.07.2023 г. поправено с Решение № 1012/18.01.2024 г. постановени по гр.д. № 10975/2022 г. по описа на СРС, 179 с-в са отхвърлени като неоснователни предявените от Д. А. Т., ЕГН **********, и адрес гр. София ,ж.к.

******* срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, с адрес: гр. София, бул. „*******, искове по чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл.

187, ал. 7 ЗМВР за заплащане на сумата от 2466,96 лв., представляваща възнаграждение за извънреден труд, положен от ищеца по служебно правоотношение на длъжността „Зам. началник на затвора“ в затвора в гр. София и „Началник на Затвора в гр. София“, включващ времето на инструктаж, надхвърлящо работното време за съответната смяна, както и времето за извършване на проверки на основание чл.330,ал.1,т.3 ППЗИНЗС за периода от 01.03.2019 г. до 01.03.2022 г.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца Д. А.

Т. с изложени доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че при постановяване на решението си съдът не е съобразил събраните доказателства, че за исковия период ищецът е заемал ръководна административна длъжност на ненормиран работен ден с работно време от 08.30 часа до 17.00 часа, 8 часа дневно и 40 часа седмично. Според събраните доказателства и констатациите на експерта по ССчЕ е 1 установено, че положения от ищеца извънреден труд не е бил компенсиран и заплатен, поради което исковете следва да бъдат уважени. При постановяване на решението съдът не е съобразил констатациите на експерта по ССчЕ и не е мотивирал в решението си причината, поради която не кредитира същата. Отправя искане за отмяна на решението като неправилно и уважаване на исковете. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието не е подал писмен отговор на въззивната жалба. В подадена молба от 23.05.2024 г. изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба и моли за потвърждаване на постановеното от първата инстанция решение.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал.2 ГПК и чл. 269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

С оглед изложените доводи, че постановеното решение е неправилно, съдът намира следното:

Производството е образувано по предявени от Д. А. Т. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието осъдителни искове по чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 7 ЗМВР, за осъждане на ответника да заплати сумата от 2466.96 лева, представляваща възнаграждение за положен труд извън нормативно определеното работно време за периода от 01.03.2019 г. до 01.03.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата на подаване на исковата молба - 02.03.2022 г. до окончателно изплащане.

Ищецът твърди, че за периода от 06.12.2000 г. до 23.08.2021 г. е бил държавен служител, като е заемал различни длъжности в затвора в гр. София и прилежащи му поделения. От 01.11.2017 г. до 10.09.2018 г. заемал длъжността „Началник на сектор“ в ЗООТ „Казичене“, от 10.09.2018 г. до 06.04.2020 г. заемал длъжността „Заместник началник по режимната и надзорно-охранителна дейност“ в затвора гр. София, от 2

06.04.2020 г. до 23.08.2021 г. заемал длъжността „Началник на затвора гр. София“.

Твърди, че статутът му като служител е регламентиран в ЗИНЗС, ППЗИНС и ЗМвР.

Сочи, че съгласно чл. 16а ППЗИНЗС, нормалната продължителност на работното му време е 8 часа дневно и 40 часа седмично при петдневна работна седмица. Излага, че съгласно чл. 307, ал.2 ППЗИНЗС началникът на затвора, началникът на поправителния дом, заместник-началникът по режимната и надзорно-охранителна дейност, началникът на затворническото общежитие извършват инструктаж на наряда не помалко от веднъж месечно. Сочи, че началникът на затвора, заместник-началникът по режимна и надзорно, началникът на затворническото общежитие на основание чл. 330, т.3 и т.4 от ППЗИНЗС извършват проверки на постовата и конвойна служба най-малко веднъж месечно. Поддържа, че съгласно длъжностните характеристики на заеманите от него длъжности за периода от 01.03.2019 г. до 01.03.2022 г., е бил длъжен да провежда инструктажи на наряда, както и да извършва системни проверки, като твърди, че за посочения период е извършвал по поне една проверка на месец и наймалко по три инструктажа. Излага, че инструктажите е следвало да бъдат извършени 15 минути преди началото на установеното работно време, което изисквало ищецът да се яви на работа около 60 минути преди началото на установеното за него работно време от 08:30 часа. Твърди, че описаното, не е било отчетено от работодателя му, респ. не му е било заплатено възнаграждение, нито бил компенсиран с допълнителен отпуск съгласно ЗМВР. При тези твърдения, моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че за периода когато ищецът е заемал длъжността „заместник-началник на затвора“ негови задължения са били да ръководи цялостната режимна и надзорно-охранителна дейност, а като „началник“ да ръководи цялостната дейност в затвора. Твърди, че задължението за провеждане на инструктаж е вменено на ищеца с длъжностната му характеристика.

Оспорва времето за инструктажа да не е признато за работно време. Излага, че времето на приемане и сдаване на дежурство, както и на инструктаж, представляват работно време и следва да се включва и заплаща към т.нар. „отработено време“. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

За да постанови атакуваното решение, съдът е приел, че ищецът не е успял да докаже при условията на пълно и главно доказване, че в процесния период, през който е заемал длъжността „зам.началник на затвор“ в затвора в гр. София и Началник на затвора в гр. София същият е изпълнявал задължението си да провежда инструктаж на наряда. Освен това е приел, че ищецът в качеството си на Началник на затвора - гр.

София е извършвал проверки на ЗО Кремиковци и ЗО Казичене в почивни дни, като е посочена стойност на изработения извънреден труд. Въпреки това, съдът е счел, че не 3 следва да присъжда възнаграждение за тези извършени проверки, доколкото на Началника на Затвора съгласно чл. 15 ЗИНЗС и чл.330,ал.2 ППЗИНЗС задължението по извършване на проверки е нормативно установено, като възможността за това не е ограничена от време, честота и обхват, поради което за нея не се следва да се заплаща възнаграждение за положен извънреден труд. Последното и поради това, че по делото не са представени доказателства, че такива заповеди за проверки са издавани на ищеца.

С оглед това, съдът е приел, че дори и да са били извършвани проверки от страна на ищеца, доколкото не са били спазени изискванията за отчитането на положения извънреден труд, то, не се дължи възнаграждение за това.

Решението е неправилно в една част.

В производството не е спорно и се установява от представените пред първата инстанция доказателства, че между страните, че през процесния период е съществувало валидно служебно правоотношение, въз основа на което ищецът е заемал длъжността „Заместник началник по режимната и надзорно-охранителна дейност“ в затвора гр. София за периода от 10.09.2018 г. до 06.04.2020 г. и длъжността „Началник на затвора гр. София“ за периода от 06.04.2020 г. до 23.08.2021 г.

Като писмени доказателства пред първата инстанция са приети: Заповед № Л107/26.04.2018 г относно организацията и разпределението на работното време и почивките,продължителността на нарядите ,времето за хранене и за отдих ,дейностите за които се установява режим на полагане на дежурство и време на разположение , изготвяне и утвърждаване на графици и отчитане на работното време в затвора гр.

София,ЗО „Кремиковци” ,ЗО „Казичене” ,МЦ ,СБАЛЛС и ТП на ДП „ФЗД” - София;

Заповед № Л-243/29.08.2019 г относно организацията и разпределението на работното време и почивките,продължителността на нарядите ,времето за хранене и за отдих ,дейностите за които се установява режим на полагане на дежурство и време на разположение, изготвяне и утвърждаване на графици и отчитане на работното време в затвора гр. София,ЗО „Кремиковци” ,ЗО „Казичене” ,МЦ ,СБАЛЛС и ТП на ДП „ФЗД” - София; Заповед № Л-413/30.11.2020 г относно организацията и разпределението на работното време и почивките,продължителността на нарядите ,времето за хранене и за отдих ,дейностите за които се установява режим на полагане на дежурство и време на разположение , изготвяне и утвърждаване на графици и отчитане на работното време в затвора гр. София I-ва категория,,ЗО „Кремиковци I -ва категория” ,ЗО „Казичене II категория” ,МЦ към Затвора в гр. София I-ва категория , СБАЛЛС към Затвора гр.

София I-ва категория и ТП на ДП „ФЗД” - София; Заповед № Л-10/08.01.2021 г относно организацията и разпределението на работното време и почивките,продължителността на нарядите ,времето за хранене и за отдих ,дейностите за които се установява режим на полагане на дежурство и време на разположение , изготвяне и утвърждаване на графици и отчитане на работното време в затвора гр.

София I-ва категория,,ЗО „Кремиковци I -ва категория” ,ЗО „Казичене II категория” 4

,МЦ към Затвора в гр. София I- ва категория , СБАЛЛС към Затвора гр. София I-ва категория и ТП на ДП „ФЗД” - София.

Пред първата инстанция са представени и справка за положен и изплатен извънреден труд от ищеца, фишове за изплатено възнаграждение, книги за отразяване на проверки от ръководството на Затвора - София - ГД „ИН“, кадрова справка на ищеца.

Установява се, че длъжностите, които е заемал ищеца попадат в обхвата на държавни служители с ненормиран работен ден, като съгласно чл. 307,ал. 2 от ППЗИНЗС ’’Началника на затвора, поправителния дом, заместник началника по режимна и надзорно-охранителна дейност, началника на ЗО и началникът на областната и на районната служба „ИН” лично извършват инструктажа на наряда не по-малко от веднъж месечно”, а съгласно чл. 330 т.3 от ППЗИНЗС „ началника на затвора и заместник началника по режимната и надзорно -охранителната дейност ,както и началникът на областната и и районна служба „ИН” най-малко един път в месеца”.

Чрез приетата пред първата инстанция ССчЕ, чийто констатации настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК се установява, че при формирането на възнаграждението за периода 01.03.2019 г до 04.2020 г. до момента в който ищеца встъпва в длъжност „Началник на затвор I-ва категория”, времето на извършване на проверки е включено в работното време и ищеца е извършвал проверки на база на Заповеди за полагане на труд извън установеното работно време и за този период на него са му изплатени извънреден труд 64 часа и възнаграждение за него в размер на 902,10 лв., подробно посочени по периоди в к.14 на Приложение № 1 към ССчЕ, както и часовете положени извън установеното работно време са формирали компенсация за отпуска в размер на 24 часа, като ищеца е ползвал такава на 02.10-03.10.2019 г и 14.10.2020 г.