Решение № 6015 от 05.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6015 гр. София, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело № 20241100101294 по описа за 2024 година искове с пр.осн. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 430 от ТЗ; чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД:

Ищецът – „У.Б.“ АД, твърди че сключил на 21.07.2010г. с ответника - Т. В. Д., договор № 326/201. Бил отпуснат ипотечен кредит за сумата от 36 000 евро (€). Имало и няколко допълнителни споразумения.

Целият дълг бил обявен за предсрочно изискуем на 22.09.2021г.

С оглед изложеното, банката моли да се призна е за установено по отношение на ответника, че дължи:

- главница: 51 869,74 лева, ведно със законната лихва;

- договорна лихва: 830,52 лева;

- мораторна лихва: 5 655,80 лева за периода от 05.05.2021г. до 29.01.2024г. вкл.;

- неустойка – 4 755,23 лева за периода от 05.05.2021г. до 29.01.2024г.

Ответникът - Т. В. Д., оспорва иска:

- ответницата не била в забава; имало две сметки по които плащала;

- оспорва договора по реда на чл. 183 от ГПК;

- не била обявена предсрочна изискуемост;

- не можела да намери договора.

Навежда и други доводи.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на 1 страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа страна:

На 09.10.2010г. ответницата е поискала да ù се предостави кредит (л. 174). На 21.07.2010г. е сключен договор, като сумата е 36 000 € (л. 178). Този документ не е оспорен.

Освен това към сделката има и ОУ, подписани от ответницата (л. 194, долу дясно, отнася се и за следващите страници).

Че договорът за кредит е сключен, е видно и от НА от 22.07.2010г. (л. 13, т. 4).

Предсрочната изискуемост е предвидена при неплащане на вноска (т. 11.1.2).

Впоследствие е предоговорена валутата – в лева.

ДС към договора от 03.05.2020г. (л. 24). Крайния срок за погасяване е 21.01.2032г. (§ 5). Приложен е и погасителен план. Вноските са ≈ 510-20 лева. Това е пълен размер, а не само главница (видно от л. 26-9).

С молба от 03.07.2020г. банката е поискала да се поднови ипотеката.

С ДС от 05.11.2020г. Крайният срок за погасяване е променен на 21.07.2032г. Отново е приложен погасителен план (л. 33). Вноските са увеличени леко ≈ 560 лева. Гратисния период е до 05.02.2021г. На 26.04.2021г. е заплатена сумата от 534,65 лева (л. 157).

§ 6 е със следното съдържание: Просрочените към датата на настоящото споразумение погасителни вноски по Договора за кредит (анюитетна, за главница, за възнаградителна лихва), в размер на 1792.58 BGN (хиляда Седемстотин деветдесет и два лева и 58 ст.), от които 875.18 BGN (осемстотин седемдесет и пет лева и 18 ст.) - разсрочена възнаградителна лихва, се разпределят и заплащат линейно от кредитополучателя/ите през оставащите периоди на плащания, следващи изтичането на втория гратисен период за вноските по главницата, до крайния падеж на кредита, едновременно с дължимата погасителна вноска по кредита (анюитетна, за главница, за възнаградителна лихва, за фиксирано отложено плащане с възнаградителен характер).

Двете допълнителни споразумения са счетоводни разпечатки, които не са подписани.

До ответника е изпратена покана за доброволно изпълнение (л. 39), получана на 17.07.2021г. (подписът по средата долу е идентичен с този на адвокатското пълномощно – л.

163, доколкото може да се прецени от решаващия орган, който не притежава специални знания в областта на графологията). Просрочието е относно следните суми:

1 507,35 лева, главница;

119,81 лева, лихва.

На длъжника е предоставен 14 дневен срок за изпълнение.

Относно договора, в исковата молба се сочи, че двустранната сделка е загубена и не е ясно кога е възникнал проблемът (причината е без значение). Ответникът излага аналогични твърдения.

Самият договор впоследствие е открит, но това не се отнася до ДС към него.

Изключение е само това на ответника, но то не е последно, съобразно тези на ищеца (изложеното, предвид посоченото в „от правна страна“).

2

Депозирано е заключение на ССчЕ, неоспорено от страните и прието от съда, като компетентно изготвено. От него се установява, че:

- усвояването в пълен размер на заемната сума от 36 000 евро по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 326/201 е извършено на 09.08.2010г.

- по кредита са извършвани погашения, подробно описани по размер и пера на погасеното вземане, в общ размер по валути за 21 386,82 евро и 38 047,33 лева.

Констатира размер на дълга към датата на исковата молба, както следва:

- незаплатена главница в размер на 51 869,74 лева;

- размер на непогасена разсрочена възнаградителна лихва за 830,52 лева;

- неплатената лихва за просрочена главница е за сума от 5 632,52 лева;

- неплатената неустойка за просрочена главница е сума от 4633,27 лева;

Към датата на изготвяне на заключението, съгласно представена справка от кредитора, общо дължимото салдо по вземането е в размер на 65 555,18 лева.

Според в.л., няма проблем с банковите сметки (л. 249). Този довод е неоснователен.

Изследването е до 30.01.2024г., когато е констатирано заплащане на сумата от 560 лева (л. 258). Всъщност последните 3 вноски са по толкова.

Относно представеното ДС от страна на ответника. В отговора би следвало да се изложат твърдения относно документа, а това не е сторено. Процесуалната преклузия за ангажиране на доказателства настъпва в първото редовно о.с.з., след излагането на доклада.

Преклузията за навеждане на доводи и възражения обаче е към момента на депозиране на волеизявлението на съответната страна (отговор, както е в случая, или – искова молба).

Доказват се наведени твърдения. С ДС от 2016г. дългът е превалотиран, нещо, което не е спорно. Не е спорно обаче, че има и последващи изменения, като е проблемно само тяхното съдържание. Ответницата е заплащала доброволно и периодично суми, надвишаващи 513,03 лева (л. 237). от правна страна:

С договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока (чл. 430 от ТЗ).

Когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.

418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги. Извлечението от счетоводните книги съдържа най-малко информация за:

1. броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени, и общия размер на просрочената сума; По т. 1 няма никакво уточнение, извън сумата от 1 627,16 3 лева, която е проблемна.

2. общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва ; това уточнение е сторено 3. размера на обезщетението за забава за просрочените плащания (чл. 60, ал. 2 от ЗКИ).

Банките са единият от субектите, ползващи се с особено доверие, предмет на Решение № 12 от 2.10.2012г. на КС по к.д. № 4/2012г., докладчик съдията Кети Маркова. В мотивите се сочи: Съображенията, изложени по-горе по отношение на обективността, достоверността и надеждността на документите, изходящи от държавните учреждения и общините, установяващи техни вземания, изцяло се отнасят и за банките. В тази връзка е достатъчно да се спомене изобилната нормативна база, регламентираща всеобхватно банковото документиране и контрола над него, каквато не съществува за никой друг от участниците на финансовия пазар.

В конкретния случай банката не разполага с оригинала на договора (всъщност и с копие до откриването му на 27.03.2024г. – Молба, л. 172). Ищецът не разполага и с ДС към договора (съдържанието на преписите е оспорено изрично - л. 129).

В доклада по делото бе посочено, че не може да се оспорва обстоятелство (като недоказано), за което страната знае или има задължение да знае.