Решение № 2 от 02.01.2020, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н И Е

№ 2

02.01.2020г.

Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд

ХV граждански състав

На втори януари две хиляди и двадесета година

В открито заседание на пети декември 2019 г. в следния състав:

Председател:

ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА

Секретар:

Катя Янева

Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 11323 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 вр.с чл.415, ал.1 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 и чл.92 от ЗЗД.

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „А1

България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.

София, ПК 1309, район Илинден, ул. "Кукуш" №1 против В.М.К. с ЕГН: **********, с адрес: ***.

Ищецът твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу В.М.К. е образувано ч.гр.д №***/***г., по описа на PC - ПЛОВДИВ, *** с-в. В рамките на предвидения от законодателя срок е постъпило възражение по чл.423 от ГПК от страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение.

Заявява, че предявява исковата си претенция въз основа на договори - ***. Заявява, че длъжникът не извършил изпълнение на задълженията по договора за периода *** г. – *** г. в размер на 274,65лв. поради виновно неизпълнение на задълженията му, договорът бил прекратен и била начислена неустойка в размер на 338,34лв. последната била дължима на основание чл.54.12 от ОУ и начислена съгласно чл.6.3 от Приложение 1 към договора, за едностранно прекратяване на договора по вина на абоната. В размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на съответния срок на абонамента. Когато абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техните стандартни размери без отстъпка. В тази хипотеза абонатът дължи и възстановяване на част от стойността на отстъпките по абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства, съответстваща на оставащия срок за ползване по съответния абонамент.

В срока на действието на договора за процесния период са издадени следните фактури за месечни абонаментни такси, вноски за изплащане на устройство и ползвани електронни съобщителни услуги:

- фактура

№ ***/*** г., като по нея се претендира сумата от 4,31лв. / след частично плащане/;

- фактура

№ ***/ *** г., за сумата от 47,21лв.;

- фактура

№ ***/ *** г., за сумата от 33,95лв.;

- фактура

№ ***/ *** г., за сумата от 30,96лв.;

- фактура

№ ***/ *** г., за сумата от 39,17лв.;

- фактура

№ ***/ *** г., за сумата от 29,35лв.;

- фактура

№ ***/ *** г., за сумата от 89,70лв.;

Издадени фактури за начислени неустойки:

- фактура

№ ***/ *** г., за сумата от 159,23лв.;

- фактура

№ ***/ *** г., за сумата от 62,46лв.;

- фактура № ***/ *** г., за сумата от 116,65лв.

С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца, „А1 България" ЕАД в размер на 274,65 лв. - главница, представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги и 338,34лв. - неустойка по договор за далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва отдатата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски.

В предоставения му срок ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. По заповедното производство е депозирал възражение, в което е вписал, че не дължи суми.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Липсва спор между страните, а и от представения договор се установява, че между „Мобилтел„ ЕАД, гр.София в качеството му на доставчик на електронни съобщителни услуги и ответника, в качеството му на абонат на тези услуги, бил сключен договор № *** от дата *** г. за далекосъобщителни услуги, както и Договор з апродажба на изплащане от същата дата, сключени с В.М.К..

Липсва спор и относно факта, че ищцовото дружество е издало на абоната - ответник следните фактури:

- фактура № ***/*** г., като по нея се претендира сумата от 4,31лв. / след частично плащане/;

-фактура № ***/ *** г., за сумата от 47,21лв.;

-фактура № ***/ *** г., за сумата от 33,95лв.;

-фактура № ***/ *** г., за сумата от 30,96лв.;

-фактура № ***/ *** г., за сумата от 39,17лв.;

-фактура № ***/ *** г., за сумата от 29,35лв.;

-фактура № ***/ *** г., за сумата от 89,70лв.;

Издадени фактури за начислени неустойки:

-фактура № ***/ *** г., за сумата от 159,23лв.;

-фактура № ***/ *** г., за сумата от 62,46лв.;

-фактура № ***/ *** г., за сумата от 116,65лв.

На *** г. ищцовото дружество депозирало в РС –

Пловдив заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника, по което било образувано ЧГД № ***/ ***г. по описа на РС - Пловдив.

Разпечатката съдържа 60 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/eab761f5-1b70-4c5c-ad15-10d5f5d146bf