Решение № 4750 от 12.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4750 гр. София, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110139541 по описа за 2025 година

Производството е по предявени от „ТС“ ЕАД срещу Т. Ф. обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на: 1379,50 лв. главница за доставена топлинна енергия за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законната лихва от 04.07.2025 г. до окончателното плащане; 232,27 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2023 г. – 18.06.2025 г.; 55,76 лв. главница за услуга дялово разпределение за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законната лихва от 04.07.2025 г. до окончателното плащане; и 14,37 лв. мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 17.07.2022 г. – 18.06.2025 г.

В исковата молба ищецът твърди, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот – апартамент № 12, находящ се в гр. София, ул. „С“ № 20, вх. В, ет. 5, абонатен № 406097, че като собственик е клиент на топлинна енергия за битови нужди, че през процесния период в имота е доставяна топлинна енергия и е извършвана услуга дялово разпределение, както и че задълженията не са били погасени доброволно в падежа им.

С отговора на исковата молба ответникът изрично признава исковете по основание и размер, но заявява, че в срока за отговор е заплатил по банков път сумата 1721,03 лв., с която счита, че е погасил изцяло цената на иска и дължимата законна лихва до датата на плащането. Поискано е разноските да не се възлагат върху него на основание чл. 78, ал. 2 ГПК.

С Определение № 44234/23.10.2025 г. съдът е приел писмените доказателства на страните, конституирал е „Далсия“ ООД като трето лице – помагач на страната на ищеца, оставил е без уважение исканията за експертизи като излишни и е обявил за безспорни между страните редица релевантни факти, включително наличието на облигационно отношение, топлофицирането на имота, доставката и стойността на топлинната енергия, извършената услуга дялово разпределение, размера на мораторните лихви и обстоятелството, че ответникът следва да докаже погасяване на дълга.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Ответникът е собственик на процесния имот. Това се установява от представения 1

Договор за покупко-продажба на недвижим имот, от който се установява придобиването от Т. Ф. на апартамент № 12 в сградата на адрес гр. София, ул. „С“ № 20, вх. В, ет. 5. Този извод се подкрепя и от приложените заявление-декларация до „ТС“ ЕАД и декларация за ползване на имота за жилищни нужди, с които ответникът е поискал откриване на партида и е декларирал битовия характер на ползването.

Административната индивидуализация на имота се потвърждава и от приложеното писмо на Столична община, район „Триадица“, относно административния адрес на сградата.

От договора при общи условия между етажната собственост и „Бруната България“ ООД, както и от протокола от общото събрание на етажната собственост и приложения към него списък на собствениците, се установява, че в сградата е избран топлинен счетоводител за извършване на услугата дялово разпределение. С оглед отбелязаната в исковата молба и в определението на съда промяна в търговското наименование, същото дружество понастоящем осъществява дейността си като „Далсия“ ООД.

По делото са представени и две общи фактури за отчетните периоди 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. и 01.05.2023 г. – 30.04.2024 г., както и извлечение от сметки за процесния период. Тези документи, разгледани съвместно с липсата на спор по доставката и количеството, установяват начисляването на задължения за топлинна енергия и за дялово разпределение за процесния имот. Размерът на вземанията е допълнително стабилизиран процесуално, тъй като е признат от ответника и е обявен за безспорен с определението по чл. 140 ГПК.

От платежното нареждане, приложено към отговора на исковата молба, се установява, че на 28.08.2025 г. ответникът е превел на ищеца сумата 1721,03 лв. Самият ответник изрично сочи, че с тази сума погасява главниците, мораторните лихви и начислената до датата на плащането законна лихва.

Отразеното в Определение № 44234/23.10.2025 г. становище на ищеца представлява признание на неблагоприятен за него факт и затова съдът го цени с особена доказателствена сила. От това становище се установява, че ищецът е получил сумата 1 721,03 лв. и я е отнесъл за погасяване на главниците, мораторните лихви, законна лихва в размер на 26,22 лв. и част от съдебните разноски в размер на 12,91 лв., като е поддържал единствено претенцията си за остатък от съдебните разноски в размер на 54,37 лв. и за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът счита представените писмени доказателства като относими, допустими и взаимно допълващи се. Нотариалният акт, заявлението-декларация, декларацията за жилищно ползване и писмото на район „Триадица“ формират непротиворечив доказателствен комплекс относно качеството на ответника на собственик и клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот.

Договорът с топлинния счетоводител, протоколът от общото събрание на етажната собственост и списъкът на собствениците имат значение за установяване на надлежното въвеждане на системата за дялово разпределение в сградата и на лицето, което извършва отчетите. Макар впоследствие експертизи да не са допуснати, това не се отразява на изясняването на спора, защото страните не спорят относно извършването на услугата и стойността й, а съдът изрично е приел тези факти за безспорни.

Представените фактури и извлечението от сметки са годни частни удостоверителни документи за начисляването на претендираните суми. Самостоятелно те не биха имали абсолютна обвързваща сила относно самото възникване на вземането, но в настоящия случай тяхната доказателствена стойност се подкрепя от липсата на спор между страните, от признанието на ответника и от процесуалното обявяване на ключовите факти за безспорни.

Платежното нареждане от 28.08.2025 г. и признанието на ищеца за получаване на сумата 2

1 721,03 лв. са достатъчни да установят настъпило след предявяване на иска плащане.

Именно това плащане е релевантният новонастъпил факт, който следва да бъде съобразен при постановяване на решението.

От установените по делото факти следва, че към датата на предявяване на исковата молба вземанията на ищеца са съществували и са били изискуеми. Ответникът е собственик на топлоснабдения имот и като такъв е клиент на топлинна енергия за битови нужди. За процесния период в имота са доставени топлинна енергия и услуга дялово разпределение на стойностите, посочени в исковата молба и изрично приети за безспорни с определението по делото.

След предявяване на исковете обаче е настъпило плащане на сумата 1 721,03 лв., което самият ищец признава като достатъчно за погасяване на главниците, претендираните до 18.06.2025 г. мораторни лихви, законната лихва след предявяване на иска в признатия от ищеца размер и част от разноските. Следователно в хода на процеса спорното материално право е погасено чрез изпълнение и това новонастъпило обстоятелство следва да бъде съобразено при решаването на делото.

Ето защо предявените искове за главниците и за мораторните лихви следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез плащане в хода на процеса. Отхвърлянето не почива на неоснователност на първоначално предявените искове, а на настъпило след завеждането им изпълнение на задълженията от страна на ответника.

Неоснователно е искането на ответника за приложение на чл. 78, ал. 2 ГПК. За да се възложат разноските върху ищеца, е необходимо кумулативно ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. В случая е налице признание, но не е налице първата предпоставка. Към датата на подаване на исковата молба задълженията са били изискуеми и неплатени, а плащането е извършено едва на 28.08.2025 г., тоест след образуване на делото и след връчване на исковата молба. Именно просрочието в изпълнението е дало повод на ищеца да потърси защита по съдебен ред.

При този изход на спора право на разноски има ищецът. От данните по делото се установява, че от дължимата държавна такса е останал непогасен остатък в размер на 54,37 лв., след като с плащането от 28.08.2025 г. са били покрити 12,91 лв. от нея. На ищеца следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение. С оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, липсата на събиране на гласни доказателства и на експертизи, както и ограничената по обем процесуална дейност, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. Така общо дължимите на ищеца разноски възлизат на 154,37 лв.

Ответникът не е претендирал самостоятелно присъждане на разноски и не е ангажирал доказателства за извършването на такива, поради което в негова полза разноски не следва да се присъждат.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТС“ ЕАД, ЕИК ********, срещу Т. Ф., роден на ********** г., гражданин на Ирландия, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 1 379,50 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законната лихва от 04.07.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 232,27 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2023 г. – 18.06.2025 г., сумата 55,76 лв. – главница за услуга дялово разпределение за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със 3 законната лихва от 04.07.2025 г. до изплащане на вземането, и сумата 14,37 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 17.07.2022 г. – 18.06.2025 г., всички относими към топлоснабден имот: гр. София, ул. „С“ № 20, вх. В, ет. 5, ап. 12, абонатен № 406097, като погасени чрез плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т. Ф. да заплати на „ТС“ ЕАД на основание чл.

78, ал. 1 ГПК сума в размер на 154,37 лв. разноски по делото, от които 54,37 лв. – непогасен остатък от държавна такса, и 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Далсия“ ООД, като трето лице – помагач на страната на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4