Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 464 от 25.07.2023, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Гражданско дело 1385/2020
Вид
Решение № 464
Подписан
25.07.2023
В сила
24.01.2025
Състав
АНЕТА ИЛИНСКА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 464 гр. Благоевград, 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анета Илинска при участието на секретаря Теофания Лазова като разгледа докладваното от Анета Илинска Гражданско дело № 20201200101385 по описа за 2020 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от А.

Р. Ш., с ЕГН ********** и адрес: гр. Б., ж.к. ***, бл. **, вх. *, ет. *, представлявана от адв. М. Николова - Трайкова от Софийска адвокатска колегия със служебен и съдебен адрес: гр. С., ул. „***“ № *, ет. 3; тел: **, насочена против ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес а управление: гр. С., бул. ,***” № **.

Ищцата твърди, че на 31.07.2020г., около 2 1:55ч. в гр. Б*, л.а. „Ситроен Ц 2“ с рег. N E9089MC, управляван от И. Д. У., с ЕГН **********, потеглил от неасфалтирано зелено пространство зад блок №2, в момент, в който ищцата А. Р. се хваща за дръжката на автомобила с намерение да се качи, при което тя паднала и автомобилът минал през левия и крак и реализирал ПТП.

Причина за пътнотранспортното произшествие били неправомерните действия на водача на л.а. „Ситроен Ц2“ с рег. № Е9089МС, който не съобразил поведението си с правилата на ЗДвП, и виновно причинил сериозни телесни увреждания на А. Р. Ш..

Местопроизшествието било посетено от органите на МВР, по случая бил съставен КП за ПТП с пострадали лица №2020-1046-446 и било образувано ДП №315/2020г. по описа на 01 РУ Благоевград.

Непосредствено след настъпване на катастрофата, ищцата била откарана от пристигналия на място спешен медицински екип в МБАЛ „Благоевград“ АД, където била и незабавно приета в отделението по 1 ортопедия и травматология с оплаквания от силна болка, оток и ограничени движения в лява колянна става. Установени били травматичен деколман на лява подбедрица с голямо охлузване по цялото и протежение, кожен дефект 10 на 6 см. в областта на коляното, наличие на хематом в областта на лява ТБС с размери 15см. на 15см и ограничени движения на ляв долен крайник.

Охлузната рана била силно замърсена. Поставена и била окончателна диагноза - деколман траумтика генус синистри, лезио тибиалис антериор синистри ет дефектус кутис крурис синситри /травматичен деколман в областта на предно-латералната част на ляво коляно и подбедрица, разкъсване на преден голямопищялен мускул с наличие на дефект на кожата 10 на 6 см. в същата област./ Тежката травма наложила на 01.08.2020г. да и бъде направена операция /прикрепване наново на мускул/ - след щателен дебридмент в областта с ексцизия на силно замърсените и некротични тъкани, е извършена миорафия. Фасцията на коляното била срязана като е отбременено напрежението. Кожните ръбове на дефекта били опреснени и е извършено затварянето му. Направена била промивка, хемостаза, обратен послоев шев и била наложена суха стерилна превръзка. В продължение на 7 дни след операцията, ищцата била на медикаментозна антибиотична, антиколагулантна терапия и под активно лекарско наблюдение. Ежедневно и били правени превръзки на раната и тя била освободена от болничното заведение на 07.08.2020г. При изписването и били дадени указания да щади оперирания крайник, да провежда рехабилитационна програма, да посещава физиотерапия и да не се натоварва.

На 28.09.2020г. ищцата потърсила лекарска помощ, тъй като изпитвала тъпа и придърпваща болка в областта на ляв долен крайник, който е бил оточен. При флексия на коляното тя е чувствала придърпване. При прегледа е установена и лека хипестезия в медиалната част на подбедрицата. Дадени са й указания за посещаване на лечебна физкултура и да щади оперирания крайник.

На 19.10.2020г. А. Ш., с продължаващи оплаквания, отново потърсила лекарска помощ. При проведения преглед, отново и било указано да продължи да посещава ЛФК.

През периода на домашно лечение пострадалата следвало да изпълнява щадящ режим, без физическа активност и натоварване, което и пречело на самообслужването и посрещането със собствени сили на обикновените битови потребности, за задоволяване на които е получавала помощ от родителите си.

Сериозното травматичното увреждане на левия крак на ищцата довело до невъзможност за какво да е физическо движение. Първоначално А. Ш. не можела да се придвижва без чужда помощ, дори да стане сама от леглото.

Наложило се да използва патерици. Въпреки приема на обезболяващи медикаменти, болката не намалявала и довела до безсъние и постоянно нервно напрежение. А. Ш. не можела да спи, да се движи и да се отпусне.

Към датата на подаване на исковата молба, тя все още не можела да натоварва крайника си, куцала и не можела да се върне към предишния си начин на 2 живот. На мястото на увреждането останал голям белег.

Процесният инцидент се твърди, че повлиял негативно на ежедневието и емоционалното състояние на ищцата. От усмихната, жизнерадостна и енергична млада жена, която е имала амбиции и планове за бъдещето, А. Ш. станала апатична и безжизнена. Сериозното телесно увреждане, бавният и мъчителен възстановителен процес, я направили тревожна и напрегната.

Преди катастрофата пострадалата редовно спортувала, поддържала форма и държала изключително много на външния си вид. Понастоящем, тя преустановила тези свои занимания. Занемарила се , затворила се в себе си и се изолирала от близките и приятелите си. А. се срамувала от големия белег, който е останал след инцидента. Тя вече не можела да носи поли и рокли като всяка жена на нейната възраст, не се чувствала добре и се потиснала. Ищцата тъгувала по безгрижния живот, който водела преди ПТП-то и се страхувала, че никога няма да възвърне предишното си добро здравословно състояние. От деня на инцидента, тя не можела да спи спокойно, сънувала кошмари и се страхувала от автомобили и катастрофи.

Смята се, че психологическите последици от инцидента- изживян стрес и душевни страдания, ще съпътстват пострадалото лице до кР. на живота му.

В следствие на ПТП, ищцата търпяла, ежедневни физически и психически болки и страдания, а белегът й не спирал да й напомня за случилото се и всичко, което е преживяла.

Във връзка с лечението си, ищцата била сторила и имуществени разходи на стойност от 98.60лв., за които представя счетоводни документи:

Фактура № 0000000014/07.08.2020г., ведно с касов бон №001187, издадени от „Медева 47“ ЕООД за разход за патерици на стойност от 40.00лв.

Касов бон № 0021875/07.08.2020г., издаден от „КЮ ЕНД БИ ФАРМЛ“ 00/1 за медикаменти на стойност от 45.63лв.;

Касов бон № 00212030092/07.08.2020г., издаден от „Сейба Благоевград 1“ ЕООД за медикамент на стойност от 12.97лв.

Лек автомобил л.а. „Ситроен Ц2“, per. № Е9089МС бил застрахован по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите ” при ЗД „Б.И.“, със застрахователна полица № BG/02/ 119003490746, валидна към датата на събитието.

Твърди се, че телесните увреждания, причинили болки и страдания на А. Р. Ш. в следствие на автопроизшествието, били пряко причинени и са резултат от виновно противоправно поведение на застраховано при ответника лице - водача на л.а. „Ситроен Ц2“, peг. № Е9089МС - И. Д. У..

С претенция вх. № ОК-493460/ 18.08.2020 г., на основание чл. 429, ал. 1 от Кодекса за застраховане било депозирано искане за обезвреда на А. Р. Ш. и при ответника била заведена щета. Твърди се, че към датата на исковата молба, ЗД „Б.И.“ АД не се бил произнесъл с окончателно становище. Поради изтичане на законоустановения срок за доброволно изпълнение на 3 задължението на застрахователя да изплати обезщетение на пострадало лице, а за А. Р. Ш. бил налице правен интерес от предявяване на правата си пред съда.

Отправено е искане, на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховане във вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, ответникът да бъде осъден да и заплати сумата от 70 000.00 /седемдесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпени в резултат па ПТП неимуществени вреди - болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от 18.11.2020г. /датата на изтичане на 3-месечният срок, в който застрахователят е следвало да се произнесе/ до окончателното плащане, както и сумата от 98.60лв. /деветдесет и осем лева и шестдесет стотинки/ за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 18.11.2020г. до окончателното плащане.

Претендират се и сторените в производството разноски, като включително и на основание чл. 493 ал. 1 т. 4 от Кодекса за застраховане претендира разноски по доброволно предявяване на претенцията пред застрахователя в размер на 300 лв.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното застрахователно дружество.

Заявява се, че се оспорва иска изцяло по основание и размер.

Претенцията била допустима, но неоснователна.

Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка ГО на автомобилистите.

Исковата претенция била прекомерна и не отговаряла на икономическата конюнктура и вредата, както и установеното от съдебната практика като справедлив размер на обезщетението за подобен род вреди.

Навежда се довод, че предвид на представените данни можело да се счита, че описаното нараняване е зараснало в нормален срок (последна представена консултация 19.10.20г.), без настъпили усложнения, освен леки остатъчни прояви (придърпване в крайната фаза при свиване в коляното - към 19.10.20г.), за което е било препоръчано провеждане на лечебна физкултура.

Исканата сума била завишена и по-адекватно обезщетение била сумата от около 15 000 (поради наличието и на зададени въпроси към СМЕ и възможността за заключение за „наличие на загрозяващ белег, което е дало отражение върху емоционалното състояние на ищцата“).

Прави евентуално възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищеца. Счита се, че ищцата се е поставила сама в значителен риск.

Поведението й не било оправдано. Ударът между нея и автомобила настъпил след като се е хванала за дръжката, като потеглящия автомобил я бил повлякъл, най - вероятно.

Оспорва се да е причинен деликт с описаното в исковата молба ПТП.

Налице било случайно деяние за водача И. У. по смисъла на чл. 15 НК.

КП бил издаден не в деня на ПТП. Самото произшествие не било 4 запазено, като състоянието на ищцата „било станало ясно” на следващия ден, следобед. Това обстоятелство само по себе си, правело съмнително въобще данните за начина на настъпване на ПТП, защото КП не се подкрепял от никакви обективни находки, а се базирал само на заявени показания на свидетели, достоверността на които може да се подлага на съмнение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск за претърпени неимуществени вреди с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. чл. 52 ЗЗД, обективно съединен с иск по чл. 86 ЗЗД, както и иск за търпени имуществени вреди с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. чл. 52 ЗЗД, обективно съединен с иск по чл. 86 ЗЗД .

Направените възражения от ответната страна касаят претендирания размер на обезщетение по чл. 52 ЗЗД, както и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.

Обезщетението за вреди от непозволено увреждане следва да бъде намалено, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, което възражение подлежи на доказване от страна на направилия го.

Съпричиняването има обективен характер и вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Преценява се единствено наличието на причинната връзка между поведението на пострадалото лице и настъпилия вредоносен резултат. Приложението на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не е обусловен от субективното отношение на пострадалия към настъпването на деликт и произлезлите от него неблагоприятни последици.

Направено е възражение, че ПТП е резултат на случайно деяние по см. на чл. 15 НК.

С писменият си отговор ответното дружество е посочило безспорните обстоятелства, а именно: признаване за установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение собствеността и ползването на лекия автомобил .