Определение № 3532 от 12.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3532 гр. Пловдив, 12.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20255300502751 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.248 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на ЕАД Е. И. в качеството на пълномощник на ищеца Л. П. М.,ЕГН-********** от гр.Пловдив против определение № 10495/13.08.24г.,постановено по гр.д.№ 3895/25г.по описа на ПРС,20-ти гр.с.,с което е оставена без уважение молбата на процесуалния представител на ищеца Еднолично адвокатско дружество Е. И. за изменение на осн.чл.248 от ГПК на постановеното по делото решение в частта му за разноските.

В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение,иска се отмяната му и решаване на въпроса по същество,като определеното в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата бъде определено от съда съобразно цената на иска и Наредба № 1/2004г.за минималните размери на адв.възнаграждения.(НМРАВ).

Ответната страна по частната жалба- „Кредит тайм“ЕООД,ЕИК-203615520,гр.София не е изразила становище по частната жалба.

Пловдивският окръжен съд,след проверка на законосъобразността на обжалвания съдебен акт,представените доказателства и становището на жалбоподателя, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена в срок от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е основателна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове на Л. П. М. против „Кредит тайм“ЕООД с правно основание чл.26,ал.1,предл.1 от ЗЗД за признаване за установено между страните нищожността на клаузите по сключения между страните договор за паричен заем № 100369/06.12.2022г.,предвиждащи еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем в размер на 2148,54лв.и такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 2148,60лв.

С постановеното по делото решение съдът е уважил предявените искове и тъй като 1 ищецът е бил представляван безплатно по делото от адв.Е.И.,е осъдил съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ответното дружество да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 360лв.с включен ДДС.При определяне на този размер съдът е приел,че делото не представлява фактическа и правна сложност,отчел е и обстоятелството,че по дела с идентичен предмет е постановена богата съдебна практика.

С молба с правно основание чл.248 от ГПК частният жалбоподател е поискал изменение на решението в частта му за разноските,като му се присъди адв.възнаграждение „в разумен и справедлив размер“ и при съобразяване с практиката на ВКС относно НМРАВ.Претендира адв.възнаграждение да му бъде присъдено в определен от него самия размер-874,80лв.с ДДС.

С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата,като е препратил към мотивите си,изложени в решението в частта му за разноските.В допълнение е посочил,че възнаграждението следва да бъде определено според предвидените в ГПК обективни критерии: фактическа и правна сложност на делото,обем на извършената адв.работа и др.,като е цитирал в тази връзка и практика на ВКС.

Настоящият състав на съда намира, че така постановеното определение е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл.38,ал.2 от ЗАдв. в случаите, когато адвокат е оказал безплатна правна помощ съгласно ал.1 на същата разпоредба,ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36,ал.2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати.От цитираната разпоредба е видно,че единствено съда има право да определя размера на възнаграждението.

При определяне на размера на адвокатското възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 от ЗА следва да се отчете и практиката на Съда на Европейския съюз.С решение от 28.07.2016г.по дело C-57/2015 Съдът на ЕС е приел, че правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски,като се вземат предвид фактори като предмета на спора,неговата цена или труда,който трябва да се положи за защитата на съответното право.Съдебните разноски,които следва да понесе загубилата делото страна,трябва да бъдат "пропорционални".Съдът на ЕС е извел задължение за националния съд да гарантира пълното действие на нормите на правото на ЕС,като при необходимост,по собствена инициатива да оставя неприложена всяка разпоредба на националното законодателство,дори последваща,която им противоречи,без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред - Решение от 09.03.1978 г. по дело 106/1977 на Съда на ЕО.

С Решение от 23.11.2017г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16. Съдът на Европейския съюз е тълкувал чл.101,§ 1 от ДФЕС във връзка с чл.4,§ 3 от ДФЕС в смисъл, че национална правна уредба като тази по чл.36,ал.2 от ЗАдв.и чл.78,ал.5 от ГПК,съгласно която,от една страна,адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер,определен с наредба,приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България),и от друга страна,съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер,би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101,§ 1 от ДФЕС.

С оглед на тази практика на СЕС и предвид предимството на първичното общностно право- чл.101,§ 1 от ДФЕС пред националното ни законодателство и на основание чл.633 от ГПК,разпоредбата на чл.38,ал.2 от ЗАдв.в частта й,предвиждаща минимален размер,определен от Висшия адвокатски съвет,под който адвокатско възнаграждение не може да бъде определено,не следва да бъде прилагана.По всяко дело,по което следва да се определи такова,националният съд следва да извърши преценка на правната и фактическа 2 сложност на делото,без да бъде ограничаван от определения в Наредба № 1/09.07.2004г.минимален размер.Единственото ограничение е свързано с преследваната от наредбата цел да се гарантира,че високоотговорният труд на адвоката няма да бъде подценен и поставен в зависимост единствено от пазарни механизми,което би имало за свой отрицателен резултат влошаване качеството на предоставяните правни услуги и ограничаване достъпа до квалифицирана правна помощ.

Във връзка с горецитираните решения на СЕС е налице и съдебна практика на ВКС,която като цяло приема,че макар прилагането на НМРАВ да не е задължително,същата следва да служи като ориентир при определяне на адв.възнаграждения по реда на чл.38 от ЗАдв.Наред с това обаче следва да се отчетат и други фактори-фактическата и правна сложност на делото,обема на извършените от пълномощника правни действия,настъпили усложнения в хода на производството,цената на исковете.

В конкретния случай следва да се вземе предвид,че делото не се отличава с особена правна и фактическа сложност,тъй като се касае за спор,по който вече има установена многобройна и безпротиворечива съдебна практика.Производството е приключило без усложнения след проведени 4-ри съдебни заседания,две от които отложени по вина на самия ищец.Пълномощникът на същия не се е явил нито веднъж в съдебна зала,а всеки път е представял кратки писмени молби,в които не са правени доказателствени искания и не са развити доводи по същество.От друга страна следва да се отчете,че пълномощникът на ищеца е депозирал аргументирана искова молба,с която е формулирал и доказателствено искане-допускане на ССЕ,макар че при изслушването на експертизата не се е явил в съдебно заседание,а се е задоволил да депозира отново писмена молба,с която е заявил,че няма въпроси към вещото лице.Следва да се отчете също и това,че са предявени два иска,както и значителният материален интерес по делото-4297,14лв.

Предвид горното съдът намира, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение за процесуалния представител на жалбоподателя е в размер на 480лв.с включен ДДС,т.е.в минималният размер по Наредба № 1 с оглед общия материален интерес по делото и реално извършените от адв.И. действия по оказване на правна помощ.

Предвид горното обжалваното определение следва да се отмени в атакуваната му част,като се измени постановеното по делото решение в частта му за разноските и се увеличи размера на адв.възнаграждение,дължимо от ответника на осн.чл.38,ал.2 от ЗАдв. на процесуалния представител на ищеца от 360лв.с ДДС на 480лв.с ДДС.

Мотивиран от горното,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 10495/13.08.24г.,постановено по гр.д.№ 3895/25г.по описа на ПРС,20-ти гр.с.,с което е оставена без уважение молбата на процесуалния представител на ищеца Еднолично адвокатско дружество Е. И. за изменение на осн.чл.248 от ГПК на постановеното по делото решение в частта му за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 от ГПК решение № 3593/16.07.25г.,постановено по гр.д.№ 3895/24г.по описа на ПдРС в частта за разноските, като:

УВЕЛИЧАВА размера на разноските за адвокатско възнаграждение на осн.чл.38,ал.2 от ЗАдв.,които е осъдено „Кредит тайм“ЕООД,ЕИК-203615520,гр.София да заплати на 3

Еднолично адвокатско дружество Е. И.,БУЛСТАТ-180978004,с адрес на адвокатска кантора:гр.***,от 360(триста и шестдесет)лв.с ДДС на 480(четиристотин и осемдесет)лв.с ДДС.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4