Решение № 397 от 03.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 397 гр. София, 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Г. И.

Димитър Мирчев при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20241000502958 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение 88 от 26.06.2024 г., постановено по т. д. № 212/2021 г. по описа на Благоевградския окръжен съд /БлОС/, състав на този съд, е осъдил „Лев Инс” АД с ЕИК:

121130788, гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ 67А да заплати на М. Б. Е., ЕГН:

**********, гр. ***, ж.к. „***“, бл. *, ет. *, ап. * на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева - представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП, ведно със законната лихва от 23.12.2021 г. до окончателното плащане на сумата, като е отхвърлена исковата претенция за горницата над 50 000 лв. до 80 000 лв.

Съдът се е разпоредил и с отговорността за такси, депозити и разноски по реда на чл. 78 ГПК, като е определил и възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата /ЗА/ в полза на процесуалния представител на пострадалата.

Недоволен от постановения съдебен акт, „Лев Инс” АД го оспорва с въззивна жалба, като се навеждат доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Същото се атакува само в частта, в която исковата претенция за обезвреда на неимуществените вреди е уважена за сумата над 15 000 лв. до 50 000 лв. Счита се, че е нарушена разпоредбата на чл.

52 ЗЗД, поради което към САС се отправя искане да отмени решението на БлОС в частта, в която искането по чл. 432, ал. 1 КЗ е уважено за 35 000 лв. /разликата над 15 000 лв. до 50 000 лв./ като в тази част, то бъде отхвърлено като неоснователно ведно със законните последици от това – определяне на разноските и отхвърляне и на иска за мораторна лихва 1 върху главницата. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от противната страна, която счита жалбата на застрахователя за неоснователна.

Същевременно, с насрещна въззивна жалба, пострадалата Е. атакува първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, като счита, че нормата на чл. 52 ЗЗД не е приложена правилно и че обезщетяването на болките и страданията изисквало да се присъди пълната претендирана сума от 80 000 лв. с оглед събраните по делото доказателства – експертизи, писмени и гласни доказателства – които сочели на значителност на претърпените неимуществени вреди, изискващо обезщетяване именно със сумата от 80 000 лв., в който смисъл се прави и искането към САС за частична отмяна на първостепенния съдебен акт. Претендира се определяне на възнаграждение по чл. 38 ЗА.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от „Лев Инс“ АД, което дружество /чрез процесуален представител/ счита насрещната въззивна жалба за неоснователна.

Нови доказателства пред втората инстанция не са искани и не са събирани. Поради настъпила междувременно смърт на въззивницата Е., на нейно място са конституирани като страни с протоколно определение на САС нейните наследници по закон В. И. Е. и Н. И. А..

Софийският апелативен съд, след преценка на изложените твърдения, доводи и възражения от жалбоподателите, както и на доказателствата по делото, приема следното:

В исковата молба, с която е сезиран окръжния съд, се твърди, че на 22.12.2016 г., около 15:00 ч. в гр. Г. Делчев, на междублоковата алея в ж.к. „Юг", бл. 7, М. Е. е била блъсната от бял бус, марка „Форд", per. № ******* управляван от Г. И., който е управлявал автомобила на заден ход, като от удара същата е паднала под буса. Произшествието е настъпило в светлата част на денонощието, при ясно и сухо време, като водачът, поради недостатъчно внимание към уязвимите участници в движението, а именно - пешеходците, е причинил на ищцата телесни увреждания, с което си поведение е нарушил разпоредбите на ЗДвП. Навежда се в исковата молба, че водачът се е обадил на тел. 112 от своя мобилен телефон, за да съобщи за реализираното ПТП. Сочи се, че настъпилото ПТП е регистрирано с вх. № 23788, образувано е досъдебно производство - дознание № 186 / 2017 г. по описа на РУ-гр. Г. Делчев, пр.пр. № 134 / 2017 г. по описа на РП-гр. Г. Делчев, АНД № 592 / 2018 г. по описа на PC-Г. Делчев, по което е установено, че причина за настъпилото пътно-транспортно произшествие са субективните действия на водача на автомобила – Г. И., който при движение на заден ход, не забелязва пешеходката, удря същата, с което й е нанесъл значителни телесни повреди. Твърди се, че в резултат на настъпилото пътно-транспортно произшествие на ищцата са нанесени следните телесни увреждания: контузия на главата; счупване на дясна лъчевата кост на типично място; счупване на пета метакарпална кост на лява ръка; разкъсно контузна рана на горната устна; кръвонасядания в областта на мандибулата; хематом в лумбо-сакралния отдел прешлени. Сочи се в исковата молба,че поради наличие на силна палпаторна болезненост в двете ръце, главата и гърба били направени необходимите изследвания, при което се установило, че има счуване на двете 2 ръце на пострадалата. Поради големите оттоци, ръцете на последната били гипсирани след няколко дни. В исковата молба се описва подробно възстановителния период на ищцата, описана е и невъзможността на същата да изпълнява обикновени ежедневни нужди сама, както и че болките продължават до настоящия момент. Ищцата описва и психическото си състояние от изживяното, като описва преживения стрес и изпитаните затруднения. По изложените в исковата молба съображения се иска от съда постановяване на решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 80 000 /осемдесет хиляди лева/, представляващи застрахователно обезщетение за претърпените болки и страдания в резултат на гореописаното ПТП; 80 лв. (осемдесет лева), представляващи застрахователно обезщетение за направените разноски във връзка с проведеното лечение; законната лихва върху горните суми, считано от датата на предявяване на горните претенции пред съда; направените по делото разноски в цялост.

Ответникът, в депозираният отговор на исковата молба оспорва предявените искове, както по основание, така и по размер.

Делото в първата инстанция е решено след събиране на писмени и гласни доказателства, както и след изслушване и приемане на съдебно-медицински експертизи /СМЕ/ - основна и допълнителна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта-в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр. второ ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013 г. по т.д. №1/2013 г. на ОСГТК - т.1. Пред настоящата инстанция не са искани и не са събирани нови доказателства.

САС намира, че обжалваното решение на БлОС отговаря на критериите за валидност и допустимост. Преценявайки правилността на обжалваното решение, настоящият състав на съда намира следното:

Оплакванията в двете въззивни жалби, които са свързани само с приложението на чл.

52 ЗЗД, както и обстоятелството, че първоинстанционното решение се обжалва частично /в частта, в която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., същото е влязло в законна сила като необжалвано/ карат настоящият състав на въззивния съд да приеме, че е изправен пред атакуван съдебен акт на БлОС за което няма спор между страните, че правилно са разрешени въпросите относно наличието на двете групи факти, обуславящи успешното провеждане на прекия иск на пострадалата срещу застрахователя на делинквента, а именно: (1) наличието на застрахователно правоотношение между ответника „Лев Инс” АД /в качеството на застраховател по риск „Гражданска отговорност на автомобилистите”/ и съответното застраховано лице-делинквент, както и (2) кумулативното наличие на всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане 3

/противоправно деяние, което е извършено виновно, наличие на вреди, както и причинна връзка между деянието и вредите/.

Спорът пред въззивния съд се свежда до приложението на чл. 52 ЗЗД и само по този въпрос следва да се произнесе настоящата инстанция:

САС в настоящия си състав счита, че обезщетението за неимуществени вреди е определено правилно от първоинстанционния съд поради следните съображения:

От заключението на приетата по първоинстанционното дело основна СМЕ, се правят изводи, че в резултат от произшествието ищцата е получила травматични увреждания, изразяващи се в счупване на дясна лъчева кост, счупване на пета лява дланна кост, натъртване на меките тъкани на главата, кръвонасядания по лицето - в областта на долната челюст и хематом в пояснокръсцовия отдел. За установяване и лечение на травматичните увреждания е било проведено амбулаторно, извънболнично лечение, като по отношение на счупването на дясна лъчева кост и счупването на пета лява дланна кост се е наложило поставяне на гипсова имобилизация. Счупването на дясна лъчева кост е причинило на ищцата трайно затруднение на движенията на ръката за период от около 3 месеца, а счупването на пета лява дланна кост за около 3 седмици. Ищцата е търпяла болки със сравнително голям интензитет по отношение на счупванията на кости и хематома в поясната област за около 1 - 2 седмици. Описаните травматични увреждания кореспондират с механизма на процесното ПТП, има причинна връзка между получените травматични увреждания и процесното ПТП, както и между разходите извършени от ищцата. След направен личен преглед на ищцата, се установява, че са налице остатъчни последици в резултат на ПТП, изразяващи се в съществено намален обем на движенията на дясна гривнена става до степен затрудняваща ежедневното обслужване на ищцата. От разпита на вещото лице пред съда става ясно, че във функционалния обем, а именно този, който позволява да се извършват всички нормални движения в гривнената става, за да може човек да извършва всички ежедневни дейности, се наблюдава доста голямо отклонение от нормата. Вещото лице определя състоянието на ищцата, като посттравматична артроза, което се установява, че е стимулирано и подпомогнато от тази травма в по - голям обем.

Вещото лице сочи, че няма как да се очаква подобрение или изобщо промяна във възстановяването на движенията при ищцата.

От свидетелските показания по делото на Н. А. - дъщеря на ищцата се установява, че е узнала за инцидента, в който е участвала майка й от телефонно обаждане на брат й. Тя видяла майка си за първи път след произшествието на следващия ден. Споделя, че майка й е била в окаяно състояние, имала големи отоци в областта на травмите, които се наложило да чакат една седмица спаднат, за да гипсират ищцата. Майка й се оплаквала от болките и отоците по ръцете, което наложило оставането на дъщеря й при нея, за да я гледа и да й помага с обслужването, тъй като същата била изцяло възпрепятствана, особено след поставянето на гипсовите имобилизации. В началото било много трудно за двете жени да се справят, тъй като ищцата не можела да спи, поради което дъщеря й стояла будна по цели нощи с нея. Н. споделя, че майка й е прекарала 40 дни с гипса, като след свалянето му 4 трябвало да провежда рехабилитация, за раздвижване на китката, но въпреки нея и досега доверителката ми не успява да изпълни пълния обем на движение на двете ръце и особено едната, която е с деформация. Горната част на дланта е деформирана и няма пълен захват на пръстите на същата. Също така, свидетелката споделя, че при разваляне на времето, ищцата се оплаква от болки в областта на травмите. Н. полагала грижи за майка си в продължение на две седмици, но се наложило да се прибере отново при семейството й. През този период съпругът на ищцата, който й помагал също след инцидента починал и се наложило дъщеря й пак да се върне и за да се грижи за пострадалата. В продължение на месец и половина свидетелката е полагала грижи за майка си, а след като махнали гипса се наложило да я вземе със себе си, тъй като трябвало денонощно да има някой, който да й помага, а жената не можела да пътува постоянно. Произшествието се отразило негативно и върху психиката на ищцата, което от своя страна довело до ред други заболявания получени на стресова основа.