Решение № 334 от 27.11.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 334 гр. Стара Загора, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Въззивно търговско дело № 20255501000350 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл ГПК.

Обжалвано е решение №102/22.05.2025г., постановено по гр.д.

№326/2024г. на РС-Ч., в частта, с което Агенция „П.И.“ е осъдена да заплати на ЗД „Б.И.“ АД сумата 2637,08 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 05.10.2023 г. до окончателното й изплащане.

Въззивникът Агенция „П.И.“ в депозираната въззивна жалба излага доводи за незаконосъобразност на постановеното решение. Моли същото да бъде отменено и да се постанови друго по същество на спора, с което да се отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемият ЗД „Б.И.“ АД в постъпилия по делото писмен отговор изразява становище, че въззивната жалба следва да се остави без уважение, а първоинстанционното решение следва да се потвърди.

Третото лице - помагач в процеса "А." ЕАД е депозирал становище, с което моли въззивната жалба да бъде уважена.

Третото лице - помагач в процеса М.З.Х., гр. С., изразява становище, че решението на районния съд следва да бъде отменено в обжалваната част.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и 1 в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение правилността на обжалваното решение съдът намира следното:

От представения по делото протокол за ПТП № 1805021/23.03.2022 г., съставен от мл. автоконтрольор И.А. от РУ Ч. се установява, че на 23.03.2022 г., около 20. 20 часа, лек автомобил, марка и модел „БМВ 320Д“ с peг. № СВ***СХ управляван от Е.А.Д., собственост на „П.Л.Б.“ ЕООД, движейки се по автомагистрала "Т.", на километър 176 – ти, блъска внезапно навлязло на пътното платно диво животно - чакал, вследствие на което на автомобила са причинени видими щети в предната част на МПС.

За лек автомобил „БМВ 320Д“ с peг. № СВ***СХ е налице сключена застраховка "Автокаско" - застрахователна полица № Е21990019569 при ответното ЗД " Б.И." АД, със срок на действие 05.11.2021 г. – 04.11.2022 г.

С уведомление за щета по застраховка "Каско на МПС" от 25.03.2022г., собственикът на лек автомобил „БМВ 320Д“, с peг. № СВ***СХ - „П.Л.Б.“ ЕООД декларирал ПТП със застрахования автомобил, настъпило на 23.03.2022 г. при следните обстоятелства: „При движение от Б. за С. и на Ч. излиза чакал и го удря“. На автомобила са причинени щети – " предна броня, кори, картер и други". Водач на автомобила е Е.А.Д..

Въз основа на подаденото уведомление в ЗД " Б.И." АД е образувана застрахователна преписка за щета № 2203008220. Увредените детайли по автомобила са описани в описи на щета №№ 2, 3, 4, 8 /два броя/. С възлагателно писмо ЗД " Б.И." АД е възложило ремонта на процесния автомобил на "Т.К." ЕАД. За авторемонтните дейности е издадена фактура за сумата в размер на 504, 60 лв. с ДДС Частите за подмяна са доставени от „А.К.

„ЕООД - решетка на броня предна дясна около халоген за сумата 97.08 лева с ДДС , за дясна и лява конзола на рамка на радиатор за сумата 217.02 лв.с ДДС и за останалите части за сумата в размер на 1798.98 лева с ДДС.

С регресна покана с която ЗД " Б.И." АД поканил Агенция "П.И." в срок от 5 работни от получаване на поканата да му заплати сумата 2138,08 лева – изплатено застрахователно обезщетение, заедно с ликвидационни разноски.

С писмо, изх. № 53-00-1066/ 26.08.2022 г., Областно пътно управление – Стара Загора към Агенция "П.И." отказало изплащане на обезщетение поради липса на предпоставки за ангажиране отговорността на АПИ за настъпилите вреди по автомобила.

От заключението на приетата в първоинстанционното производство 2 съдебна автотехническа експертиза се установява, че вредите по предната част на автомобила са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие. Вещото лице е оценило щетите по автомобила по средни пазарни цени, като в табличен вид е посочило цената на новите части и стойността на вложения труд. В съдебно заседание е обяснил, че ако се направи приравняване на пазарната стойност към момента на настъпване на въпросното ПТП би следвало посочената от него сума да бъде намалее с около 5 %. Поради допусната техническа грешка в изчислението, състава на първоинстанционния съд е извършило собствена калкулация на посочените от вещото лице стойности на нови части и вложен труд, като установил, сумата, определяща справедливата пазарна стойност на щетите, дори и след като бъде намалена с 5 % надхвърля размера на претендираното регресно вземане. В заключението е посочено, че размерът на обичайните ликвидационни разходи за извършени огледи и определянето на размера на застрахователното обезщетение по щета възлиза на 20 лв.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза е установено, че по застрахователна полица „Автокаско“ № Е21990019569 е заплатена застрахователна премия в размер на 2028,78 лв. Във връзка с процесната полица счетоводството на ЗД „Б.И.“ АД е водено редовно. Във връзка със щета № 2203008220 и полица № Е21990019569 е изплатено обезщетение в размер на 2617,68 лв.

В качеството на свидетел в първоинстанционното производство е разпитан съставителят на протокол за ПТП № 1805021/23.03.2022 г., съставен във връзка с ПТП на 23.03.2022 г., около 20.20 часа, на автомагистрала "Т.", километър 176 – ти с лек автомобил, марка и модел „БМВ 320Д“, с peг. № СВ***СХ управляван от Е.А.Д., собственост на „П.Л.Б.“ ЕООД. Свидетелят не си спомня за конкретния случай, но заявява, че предявените му черно-бели снимки на една от които се вижда и диво животно, са направени лично от него.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За да възникне суброгационното право по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ в полза на имуществения застраховател е необходимо да е налице валиден договор за имуществено застраховане към датата на процесното събитие и заплащане на застрахователното обезщетение на застрахования за причинените му вреди.

Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника за обезщетяването на тези вреди, т. е. тези вреди да са причинени от лице, на което ответникът е възложил работа, вредите да са пряка и непосредствена последица от противоправно деяние (действие или бездействие) на това лице при или по повод на възложената работа - в случая това означава вредите да са настъпили от неизпълнение на задължението на служители на ответника по поддържане изправността на пътния участък. По реда на чл. 49 ЗЗД следва да бъде ангажирана отговорността на Държавата, в случая представлявана от 3

Агенция "П.И.", с оглед твърденията за противоправно бездействие, свързано с поддържането на участък от републикански път - държавна собственост, на който е изскочило диво животно, станало причина за ПТП.

По делото се установява, че е налице валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП, по силата на което ЗД „Б.И.“ АД, е поело задължение да обезщети щетите, възникнали при използването на застрахования автомобил, което се доказва от представените по делото писмени доказателства.

Съгласно ал. 7 ЗП А.те са национални обекти. Те са специално изградени и означени пътища за движение само на моторни превозни средства с високи скорости и притежават точно определени в закона характеристики, една от които е предпазната ограда /чл. 3, ал. 7, т. 6 ЗП/. Републиканските пътища са изключителна държавна собственост /чл. 8, ал. 2 ЗП/, като се управляват от Агенция "П.И."/чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП/. Управлението, съгласно ал. 2, т. 3 и т. 4 включва: "организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата" /т. 3 и "организиране и осъществяване защитата на пътищата, включително на пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя"/т. 4/. "Поддържане на пътищата", съгласно т. 14 от § 1 от ДП на ЗП е "дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата". А съгласно § 1, т. 4 "Пътни принадлежности" са и предпазните огради. Дейностите по поддържането на републиканските пътища се осъществява от Агенцията /чл. 30 ЗП/, чрез действията на нейните служители.

Предвид така цитираните правни норми, следва да се приеме, че служителите на Агенция "П.И." са длъжни да осъществяват дейността по поддържането на процесния участък, в т. ч. и надлежното му обезопасяване по начин, който изключва достъпа на диви животни до пътните платна.

Не се установява съпричиняване на вредоносния резултат.

Съпричиняването по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на това основание предполага доказвани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Тежестта за доказване на възражението за съпричиняване е на Агенция „П.И.“ , която в настоящия случай не установи поведение от страна на водача, което да е допринесло на настъпване на описаните вреди.

Предвид горното, съдът намира, че отговорност за възникналите вреди носи само ответника, като не е изпълнил задължението си да осигури 4 безопасно движение по пътя - в случая да се ограничи достъпа на животни до магистралата, независимо от терена и това бездействие е станало причина за възникване на ПТП, при което са причинени материални щети на застрахования автомобил.

Безспорно е установено, че са настъпили вреди, които са в причинна връзка с процесното ПТП и застрахователят е заплатил на собственика на увредения автомобил причинените щети.

Съгласно действащата нормативна уредба, застрахователят встъпва изцяло в правата на увредения срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение. С оглед изложеното, налице са предпоставките по чл.

410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. чл. 49 ЗЗД, поради което предявеният иск е основателен.

Въз основа на установената по делото фактическа страна на спора, районният съд е достигнал до същите правни изводи, поради което обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото, в тежест на жалбоподателя следва да се присъдят направените от ЗД „ Б.И.“ АД пред въззивната инстанция разноски в размер на 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ (изм. - ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г.).

Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №398/10.06.2025г. гр.д. № 97/2025 т. по описа на Районен съд – Казанлък.

ОСЪЖДА Агенция "П.И., ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С. ******, да заплати на ЗД „ Б.И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., ***** сумата 200 лв. - разноски във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трети лица - помагачи на страната на ответника – А. ЕАД, ЕИК ***** и М.З.Х., Булстат: *****.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

5

1. _______________________

2. _______________________

6