Решение № 688 от 18.12.2025, Районен съд - Монтана

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 688 гр. Монтана, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА при участието на секретаря Е. В. ТОДОРОВА-ЕФРЕМОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20241630102847 по описа за 2024 година

Предмет на производството е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК във връзка с чл.22 ЗПК, съединен с иск по чл.55 ЗЗД..

Ищцата В. Р. Г. твърди, че на 27.06.2022 година сключила с ответника договор за паричен заем. Страните договорили отпуснатия заем да бъде в размер на 550.00 лева. В чл.5 от договора било предвидено заемът да бъде обезпечен с поръчителство, предоставено от Ф. Б. в полза на дружеството ответник. Според този договор в полза на гаранта ищцата следвало да заплати сумата от 324.00 лева, която била разсрочена и кумулирана към вноските по кредита.

Ищцата твърди, че процесният договор е нищожен на основание чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4, чл.11, ал.1, т.9 и чл.19, ал.1 и ал.4 ЗПК и чл.26 ЗЗД. В договора не е посочен начина на изчисляване на ГПР; плащането по договора за поръчителство не е включено в ГПР и е налице заобикаляне разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК; клаузите в договора са заблуждаващи.

Договореният лихвен процент и ГПР внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията за добросъвестност. Всичко това обуславя правния интерес на ищцата да предяви настоящия иск. Моли съда, да постанови решение, с което признае за установено в отношенията между страните нищожността на сключения договор за кредит, както и да й заплати сумата от 10.00 лева, представляваща недължимо платена. Размерът на претендираната сума е изменен по реда на чл.214 ГПК на 105.95 лева.

В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество Ф. България ЕООД мениджмънт взема становище за неоснователност на предявения иск. Заявяват, че искът 1 за прогласяване на нищожност на договора за гаранция неправилно е насочен към тях, доколкото Мултитюд банк е самостоятелен правен субект. Освен това ищцата имала възможността да предложи и свой поръчител. Моли съда да отхвърли предявения иск и да присъди разноски.

В хода на производството са представени писмени доказателства и е изслушана съдебно-финансова експертиза, от които съдът приема за установено следното:

По делото не е спорно, че между ищеца и ответника Ф. Б. на

27.06.2022 година е сключен договор за потребителски кредит. По силата на този договор на ищеца е предоставена в заем сумата от 550.00 лева със срок на издължаване до 27.07.2022. В договора изрично било вписано, че заемателят дължи връщане на главницата и договорна лихва в размер на 65.95 лева. В договора изрично било предвидено, че заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Ф. Б., като договорът се сключва не по – късно от края на работния ден, в който е сключен договорът за заем. Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряване на заема. Договорът за поръчителство не бе представен по делото и няма данни за размера на задължението по него. От представената на вещото лице справка за извършени плащания е видно, че за погасяване на кредита ищцата е заплатила общо сумата от 655.95 лева. С тях е погасила напълно задължението по кредита и договорената лихва. ГПР, изчислен на база на извършените плащания е 81.05%, според заключениет на вещото лице.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

В настоящия случай съдът намира, че в договора за потребителски кредит не е посочен действителния размер на ГПР и поради това не са изпълнени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК по ясен и разбираем начин в договора да бъде посочен годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.

Съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

С оглед цитираната разпоредба възнаграждението на гаранта следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя.

2

Нещо повече. Внимателният прочит на клаузата на чл.5 от договора за кредит сочи на безусловно изискване до края на работния ден да бъде сключен договор за поръчителство и то именно с Ф. Б. и изрично е посочено, че с одобряване на договора за заем се одобрява и договора за поръчителство. Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то.

Същевременно, кредиторът не включва плащането по договора за обезпечение на кредита към разходите по кредита и към ГПР,като по този начин заобиколя нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Вземането по възмездния договор за обезпечение на вземането, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова следва да бъде включено в годишния процент на разходите, особено като се има предвид, че двете дружества са свързани лица.

Невключването на възнаграждението по договора за поръчителство и посочването на неверен ГПР в сключения договор за потребителски кредит представляват нарушение на закона и по-конкретно на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Установените факти сочат и на безспорен извод за заблуждаваща търговска практика На основание чл. 22 от ЗПК поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК процесният договор за потребителски кредит следва да бъде обявен за недействителен. В този случай потребителят дължи заплащане само на главницата по договора. Платената сума над заемната в размер на 105.95 лева се явява недължимо платена и на основание чл.55 ЗЗД следва да бъде възстановена на ищцата.

Предвид изхода на делото ответникът дължи заплащане на направените в производството разноски. Такива се претендират в размер на 960.00 лева на основание чл.38 ЗА. Тъй като ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски в производството, ответникът следва да заплати в ползана съда и сумата от 100.00 лева за ДТ и 300.00 лева за възнаграждение на вещо лице.

С оглед на изложеното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на „Ф. България” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** НИЩОЖНОСТТА на сключения между дружеството и В. Р. Г. с ЕГН ********** от *** Договор № 1174252/27.06.2022 година.

ОСЪЖДА „Ф. България” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на В. Р. Г. с ЕГН ********** от *** сумата от 105.95 лева, представляваща недължимо платена по процесния договор.

3

ОСЪЖДА „Ф. България” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на РС – Монтана сумата от 400.00 лева деловодни разноски и ДТ

ОСЪЖДА „Ф. България” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на Еднолично адвокатско дружество Е. И., БУЛСТАТ *** със съдебен адрес *** сумата от 960.00 лева с ДДС за оказана безплатна правна помощ на материално затруднено лице

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________

4