Решение № 471 от 22.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 471 гр. Варна, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Трифонова при участието на секретаря София Н. М.а като разгледа докладваното от Милена Трифонова Административно наказателно дело № 20253110204778 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. С. С., подадена чрез адв. Ж. Г., срещу Наказателно постановление № 25-0442-001689 от 30.10.2025 г., издадено от началник сектор в ОДМВР – Варна, 04 РУ – Варна, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 51,13 евро за нарушение на чл. 137е ЗДвП.

Във въззивната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Отправено е искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Ж. Г. от АК – Варна, който поддържа жалбата и изложените в нея аргументи, както и искането за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Допълнително излага съображения, че нормата на чл. 137е ЗДВП е бланкетна, като не са посочени изискванията, на които трябва да отговарят каските, носени от водачите на мотоциклети и мотопеди. В този смисъл намира, че след като жалбоподателят е носил каска, независимо дали 1 същата е представлявала шлем или не, то изискването на законодателя е изпълнено.

В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна – началник сектор в ОДМВР – Варна, 04 РУ – Варна, редовно призована, не изпраща представител. Представя писмени бележки, в които процесуалният представител гл. ю.к. Катя Лукова – Атанасова изразява становище за законосъобразност на издаденото наказателно постановление и отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението, претендирано от въззивната страна предвид правната и фактическа сложност на делото.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 19.09.2025 г. св. Д. П. П. (полицейски инспектор в 04 РУ – Варна) бил на работа съвместно със свои колеги, като около 13,21 часа извършили проверка на мотоциклет „*“ с рег. № *, управляван от неговия собственик А.

С. С. на ул. „К. и М.“ до № *, в посока ул. „Р.“. Полицейските служители установили, че водачът управлява мотоциклета без изискуемата по закон защитна каска, като вместо защитна каска за мотоциклет водачът носил шапка с козирка, за която полицейските служители установили, че представлява каска за строителни работници.

Полицейски служители направили снимки на носената от жалб. С. каска.

За нарушение на чл. 137е ЗДвП св. П. съставил срещу жалбоподателя АУАН.

АУАН бил връчен на жалбоподателя, който вписал възражение, че по време на проверката е носил защитна каска, която предоставил и била заснета.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не е било депозирано писмено възражение срещу съставения АУАН.

На 30.10.2025 г. В. А. Ж. – началник на сектор в ОДМВР – Варна, 04 РУ – Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази, изложена в АУАН, издал обжалваното наказателно постановление.

2

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени средства - показанията на св. Д. П. П.; писмени доказателства и доказателствено средство – справка за нарушител/водач, заповед на министъра на вътрешните работи и АУАН, както и веществени доказателства – 2 броя снимки.

Управлението на мотоциклет на процесните дата и място от жалбоподателя, както и липсата на поставена защитна каска от негова страна се установява изцяло от показанията на св. Д. П. П., които са вътрешно непротиворечиви, последователни и логични.

Съдът кредитира представените по делото веществени доказателства – 2 броя снимки, от които се установява, че водачът към датата на проверката е носил шапка с козирка, а не защитна каска.

При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която същият се ползва с презумптивна доказателствена сила, т.е. удостоверените от контролните органи факти се считат за установени до доказване на противното. Доколкото по делото не са налице доказателства, които да опровергават констатациите на контролните органи, а напротив показанията на св. Д. П. П. подкрепят и затвърждават удостовереното в АУАН, то последният също служи като основа на направените от съда фактически изводи.

Съдът кредитира писмените доказателства по делото като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на тях и на свидетелските показания и веществените доказателства изгради своите фактически изводи.

От правна страна:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от 3 длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно връчен по реда на чл. 43, ал.

1 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл.

57 ЗАНН.

Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере за какво деяние е привлечен към административнонаказателна отговорност и съответно да организира адекватно защитата си, а именно – посочено е, че жалбоподателят на 19.09.2025 г. в 13,21 часа в гр. Варна по ул. „К. и М.“ до номер 42 в посока ул.

„Р.“ управлява собствения си мотоциклет „Х.“ с рег. №*, като не използва защитна каска.

При анализа на приложимата нормативна уредба съдът намира, че от обективна страна въззивникът е извършил действия, с които формално е осъществил състава на нарушението по чл. 137е ЗДвП, тъй като е управлявал мотоциклет без да използва защитна каска.

От доказателствата по делото се установи по несъмнен начин, че жалбоподателят не е поставил защитна каска, докато управляваният от него мотоциклет е бил в движение.

От субективна страна нарушението е извършено при пряк умисъл, като деецът е съзнавал общественоопасния характер на нарушението, предвиждал е общественоопасните последици (увреждане на обществените отношения, свързани с транспортната безопасност) и пряко ги е целял – жалбоподателят е съзнавал, че няма поставена защитна каска, но въпреки това е предприел управление на мотоциклет.

По изложените съображения съдът намира, че жалбоподателят А. С. С. е осъществил състава на нарушение по чл. 137е ЗДвП.

По възраженията на въззивната страна:

Жалбоподателят твърди, че е изпълнил изискванията на закона, управлявайки на процесната дата и място мотоциклет, като е използвал защитна каска, като е ирелевантно дали каската отговаря на нормативните изисквания, доколкото в АУАН и НП не се съдържа препращане към съответните нормативни разпоредби, уреждащи изискванията към защитните каски на водачите на мотоциклети, за да може и да се прецени съответно дали каската е отговаряла на тези изисквания.

4

Съдът намира това възражение за неоснователно, доколкото на първо място нормата на чл. 137е ЗДвП не е бланкетна, като изрично въвежда задължение за всеки водач на мотоциклет да използва защитна каска. Такава е и нормата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, съгласно която в одачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

Бланкетна например е нормата на чл. 137в, ал. 2 ЗДвП, съгласно която за деца с ръст под 150 сантиметра, които пътуват в моторни превозни средства от категориите М1, N1, N2 и N3, задължително се използват системи за обезопасяване на деца от пълния или непълния клас по смисъла на чл. 137б, ал. 2, съобразен с теглото на детето, в съответствие със: 1. класификацията по чл. 137б, ал. 1 - за системите за обезопасяване на деца, одобрени в съответствие с чл. 137г, ал. 1, т. 1; 2. данни от производителя за височината и максималното тегло на детето, за което е предназначена системата за обезопасяване на деца, одобрена в съответствие с чл. 137г, ал. 1, т. 2.

В случая жалбоподателят не е наказан за това, че използваната от него защитна каска не отговаря на нормативните изисквания, а за това, че управлява мотоциклет без използването на защитна каска.

Видно от изготвените при проверката снимки жалб. С. е носил шапка с козирка, като дали същата може да си използва в строителството за защита на работник е ирелевантно в настоящото производство. Очевидно тази шапка няма как да изпълни изобщо ролята на защитна каска, доколкото при настъпване на пътно-транспортно произшествие главата на водача на мотоциклета ще остане напълно необезопасена. Шапката видимо лесно може да падне от главата, не се закопчава по никакъв начин, няма предпазен шлем – в заключение същата няма какъвто и да е предпазен потенциал. Това е достатъчно да се приеме, че управлението на МПС с процесната шапка е равносилно на управление на МПС без предпазна каска.

По отношение на наказанието:

В санкционната част законосъобразно е приложена разпоредбата на чл.

183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП, относима към нарушението, с оглед на установеното неизпълнение на задължението за използване на защитна каска от водач на мотоциклет. Поради това размерът на глобата от 100 лева или 5

51,13 евро, който е фиксиран в посочената разпоредба, е определен в съответствие със закон.

Мотивиран от изложеното, съдът приема, че издаденото наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно.

По разноските:

Предвид изхода на спора разноски се следват на учреждението, чийто орган е издал акта по чл. 58д ЗАНН. С оглед разпоредбите на чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ и представянето само на писмени бележки по делото от въззиваемата страна съдът приема, че дължимото в случая юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция е в размер на по 130,00 лв. или неговата равностойност в евро – 66,47 евро, което следва да бъде заплатено по сметка на ОДМВР – Варна, чийто директор е второстепенен разпоредител с бюджет.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0442-001689 от 30.10.2025 г., издадено от началник сектор в ОДМВР – Варна, 04 РУ – Варна, с което на А. С. С. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 51,13 евро за нарушение на чл.

137е ЗДвП;

ОСЪЖДА А. С. С., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „М.“ № *, вх.*, ет.*, ап.* ДА ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ВАРНА сумата от 66,47 евро (шесдесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента), представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Варна в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6

7