Определение № 1965 от 24.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1965 гр. София, 24.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вероника Н.

Членове:

Мадлена Желева

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мадлена Желева Касационно търговско дело № 20258002900180 по описа за 2025 година

., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Уникредит Булбанк“ АД, гр.

София срещу решение № 1159 от 10.10.2024 г. по в. гр. д. № 1463/2024 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1499 от 04.04.2024 г. по гр. д. № 7370/2022 г. на Пловдивски районен съд, с което „Уникредит Булбанк“ АД е осъдено да заплати на Й. Д. Т. на основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС сумата от 6110 лв., представляваща средствата от извършена на 08.01.2021 г. неразрешена платежна операция с дигитализирана банкова карта на ищеца, издадена от „Уникредит Булбанк“ АД към банкова сметка BG 30 UNCR 70001519126133, както и сумата от 172, 22 лв. лихва за забава за периода от 12.01.2021 г. до 22.05.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 23.05.2023 г. до окончателното й изплащане.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поР. нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът твърди, че въззивният съд не е обсъдил доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства - показанията на свидетелката Катерина Т.а и заключението на съдебно-техническата експертиза. Излага доводи, че допуснатите процесуални нарушения са довели до неправилното прилагане на материалния закон по отношение на преценката дали ищецът е допуснал груба небрежност при използване на платежния инструмент /чл. 80, ал. 3 ЗПУПС/. Касаторът счита, че в случая е налице липса на контрол от страна на ползвателя на платежния 1 инструмент върху фактора „притежание на платежния инструмент“, а именно върху процеса на смяна на сим-картата на мобилния апарат, чрез който се извършва мобилното банкиране, като ищецът не е изпълнил задължението си по чл. 75, т. 3 ЗПУПС след получаването на платежния инструмент да предприеме всички разумни действия за запазване на неговите персонализирани средства за сигурност. Касационният жалбоподател изразява становище, че в настоящата хипотеза трето лице е имало възможност по всяко време да регистрира нова сим-карта към мобилния номер, с който е било свързано инсталираното приложение „Булбанк мобайл“, поР. което безопасното двуфакторно установяване на идентичността на потребителя на платежната услуга е поставено под недопустим риск изключително по вина на ищеца, която е проявена под формата на груба небрежност. Счита, че в този случай банката не носи отговорност за изпълнената платежна операция. Моли обжалваното решение да бъде отменено.

Допускането на касационно обжалване касаторът основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал.

3, т. 1 ГПК формулира следните въпроси: „1. Длъжен ли е въззивният съд на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК да направи свои фактически и правни изводи но делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, доводи и възражения на страните?; 2. В случаите на дигитално банкиране представлява ли груба небрежност при изпълнение на задължения по чл. 80, ал. 3 ЗПУПС липсата на контрол от страна на ползвателя на платежния инструмент върху фактора „притежание на платежния инструмент“, а именно върху процеса на смяна на сим-картата на мобилния апарат, чрез който се извършва мобилното банкиране?; 3. В случаите на мобилно банкиране чрез дигитална банкова карта факторът „притежание“ на платежния инструмент за целите на задълбоченото установяване на идентичността на платеца може ли да се тълкува като задължение за платеца да изключи предоставянето на трето лице на възможност да сменя сим-картата на мобилния телефон, с който е свързано приложението за мобилно банкиране?“. Касаторът твърди, че първите два въпроса са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, като се позовава по въпроса по т. 1 – на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д.

№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а по въпроса по т. 2- на решение № 178 от 02.01.2019 г. по гр. д. № 4579/2017 г. на ВКС, III г. о., решение № 291 от 2012 г. по гр. д № 951/2011 г. на ВКС, IV г. о., решение № 195 от 16.07.2013 г. по гр. д.

№ 757/2012 г. на ВКС. IV г. о. и решение № 139 от 27.08.2024 г. по гр. д. № 2767/2022 г. на ВКС, ІІ т. о. Третият въпрос е поставен по реда на чл. 280, ал.

2

1, т. 3 ГПК като значим за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответникът по касационната жалба Й. Д. Т. е подал отговор на касационната жалба, в който изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, респ. – за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните са обвързани от договор за предоставяне на услугата „Булбанк Мобайл“ и издаване на пластика на банкова карта, както и че в срока на действие на предоставената карта – на 08.01.2021 г. е извършена платежна операция на стойност 6110 лв. на ПОС терминал в обект на магазин „Технополис“, находящ се в гр. София, чрез дигитализирана банкова карта в мобилно телефонно устройство.

Въззивният съд е посочил, че съгласно чл. 78, ал. 1 ЗПУПС, когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал изпълнението на платежна операция или че е налице неточно изпълнена платежна операция, доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест при установяване на автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране, осчетоводяването, както и това, че операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги. Изтъкнал е, че в случая ищецът в качеството си на платец, респ. ползвател на платежна услуга, твърди изрично, че не е разрешавал извършване на процесната платежна операция от 08.01.2021 г., като тежестта на доказване, че тя е разрешена и точно извършена е върху ответника. Като е тълкувал разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и ал. 4 ЗПУПС, съдът е заключил, че рискът от изпълнение на неразрешена от платеца платежна операция, макар и наредена чрез договорения платежен инструмент, е възложен в тежест на доставчика на платежната услуга. Приел е, че 3 неблагоприятните последици от изпълнението на неразрешената платежна операция, която е наредена чрез приетия от страните платежен инструмент, ще останат в правната сфера на платеца само при доказване от страна на ответника, че е налице измама или неизпълнение на съществените задължения на платеца във връзка с използване на платежния инструмент умишлено или поР. груба небрежност. Изтъкнал е, че в този смисъл е чл. 80, ал. 3 ЗПУПС, предвиждащ, че платецът понася всички загуби, свързани с неразрешени платежни операции, когато ги е причинил чрез измама или с неизпълнението на едно или повече от задълженията си по чл. 75 умишлено или поР. груба небрежност. В атакуваното решение е прието, че за ангажирането на отговорността на банката като доставчик на платежни услуги за изпълнението на неразрешена платежна операция по сключения между нея и ищеца като ползвател на услугите договор, е достатъчно ищецът само да твърди, че платежната операция не е разрешена, каквото твърдение в случая е направено с исковата молба.

В обжалваното решение е формиран извод, че банката ответник не установява при условията на пълно и главно доказване, че процесната платежна операция от 08.01.2021 г., осъществена чрез използвания платежен инструмент - дигитализирана дебитна карта чрез услугата „Булбанк мобайл“, е автентична и разрешена от платеца. Подчертано, че ищецът не може да бъде държан отговорен, когато персоналните характеристики на платежния инструмент са ползвани за престъпна дейност, за каквато има данни по делото с оглед представените доказателства относно повдигнато на Владимир Гьорев обвинение по досъдебно производство във връзка с използването от него на процесния платежен инструмент на 08.01.2021 г.

Решаващият състав е намерил, че с оглед неангажирането на достатъчно доказателства от страна на ответника следва да се приеме, че процесната платежна операция е неразрешена по смисъла на чл. 70, ал. 1, изр. 2 ЗПУПС и изпълнението от банката е основание за ангажиране на отговорността й по чл.

79, ал. 1 ЗПУПС в качеството на доставчик на платежни услуги. Счел е, че не са се осъществили основания за освобождаване от отговорност на ответника като доставчик на платежни услуги, тъй като ответната банка не е доказала да е налице неизпълнение от страна на ищеца по смисъла на чл. 75, т. 3 ЗПУПС, а именно на задължението след получаване на платежния инструмент да предприеме всички разумни действия за запазване на неговите 4 персонализирани средства за сигурност, включително да не записва каквато и да е информация за тези средства за сигурност върху платежния инструмент и да не съхранява такава информация заедно с платежния инструмент. Посочено е, че липсват събрани доказателства ищецът доброволно и цeленасочено да е предоставил ПИН кода на телефонното устройство, ПИН кода за вход в „Булбанк мобайл“, ЕГН-то си и пълния номер на картата на трето лице, поР. което не е налице умишлено неизпълнение на задължението по чл. 75, т. 3 ЗПУПС. Аргументирано е, че посочените задължения при електронна карта обхващат съхраняването й по начин, изписаните върху нея данни да не станат достояние на трети лица, както и запазване в тайна на ПИН кода, включително той да не се записва върху картата (в случая - в мобилното устройство, на което се намира картата), за да не се съхранява информацията на същото място като картата. Съставът на въззивния съд е изтъкнал, че по делото въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза е установено, че за извършването на платежната операция е необходимо реактивирането на приложението, чрез което е извършена оспорваната трансакция, предхождано от прехвърлянето на телефонния номер на ищеца на друга СИМ карта през потребителския профил на „Дитекс-13М“ ЕООД /семейната фирма на свидетелката Катерина Т.а – майка на ищеца/ в „My Vivacom“ и осъществяването на платежната операция от мобилно устройство, което не е на ищеца, доколкото неговият телефон е марка „Samsung“, а от друг телефон марка „Huawei“. Посочено е, че съгласно експертното заключение разрешаването на трансакцията е осъществено от лице, което е разполагало едновременно с идентификационните данни на ищеца /потребителско име и парола/, но също и с физически достъп до мобилен апарат със СИМ карта, на която е прехвърлен телефонният номер на Т., до който апарат е изпратено съобщението с кода за потвърждение. Съдът е подчертал, че съгласно дадените от вещото лице при приемане на заключението му обяснения при наличните данни не може да бъде точно обяснено как е осигурена пълнотата на индивидуализиращите белези при извършване на процесната операция.

Предвид изложеното и с оглед липсата на доказано конкретно поведение на ищеца, което да сочи на непредприемане от него на всички разумни действия за опазването в тайна на данните на дебитната карта и на ПИН кодовете, съдът е приел, извършената на 08.01.2021 г. операция, макар и наредена чрез уговорения платежен документ, представлява неразрешена платежна 5 операция, за която не са изпълнени условията на чл. 80, ал. 3 ЗПУПС. Посочил е, че за нея доставчикът на платежни услуги – ответната банка, е бил уведомен своевременно и дължи възстановяване на нейната стойност, поР. което предявеният иск по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС следва да бъде уважен.

Разпечатката съдържа 28 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/eab47c73-c3c0-4c41-b681-39a519abd6a2