Определение № 439 от 17.07.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 439 гр. Варна, 17.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20243000500221 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по молба на адв. А. П. за изменение на решение № 85/23.05.2024 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 221/2024 г. по описа на Варненския апелативен съд, в частта на разноските чрез присъждане допълнително на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2 ЗА над присъдените 200 лв. до размер на 400 лв.

Молителката адв. П. е настоявала, че с решението си Варненският апелативен съд е осъдил насрещната страна да й заплати адвокатско възнаграждение за безплатно оказаната на правна помощ по чл. чл. 38, ал.1, т.2 ЗА в по-нисък от дължимия размер по чл. 7, ал.1 т.7 вр. ал.2, т.5 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 4 434 лв. при материален интерес от 216 300лв. и от това, евентуално определено по чл. 11 от Наредба 1/2004 г. в размер на 400 лв. Сочила е, че реално определеното възнаграждение съответствало на размера по чл.11 от Наредба1/2004 г. в редакцията й до 04.11.2022 г. ,т .е. в старата редакция на наредбата и не бил съобразен с пазарните условия, с фактическата и правна сложност на делото и извършената работа.

И. Ж. В., чрез адв. Б. е подал писмен отговор на молбата и по съображения за неоснователността й е молил за отхвърлянето й.

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от лице с правен интерес, редовна е и допустима (изявлението за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв, направено в отговора на жалбата, заедно с приложените пред окръжния съд договори за безплатна правна защита на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА , обективира списък по чл. 80 ГПК, с което 1 е осъществена процесуалната предпоставка за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК – така Определение № 1526 от 29.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1010/2024 г., II г. о., ГК), а разгледана по същество – тя е неоснователна по следните съображения:

Производството по ч.гр.д. № 221/2024 г. по описа на Варненския апелативен съд е било по реда на чл.463, ал.2 ГПК вр. с чл. 274, ал.1, т.2 ГПК и образувано по частна жалба на И. Ж. В., подадена чрез адв. Б.Б., против решение № 110 от 06.02.2024 г., постановено по гр.д. № 900/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е била оставена без уважение жалбата му с вх.№ 06221/24.03.2023 срещу разпределение от 07.03.2023 г. извършено по изпълнително дело № 20218950403035 г. по описа на частен съдебен изпълнител Людмил Станев, рег.№ 895, район на действие ОС – Варна и с която И. Ж. В. е бил осъден да заплати на адвокат А. П. от ВАК сумата от 600 лева за осъществената безплатна правна помощ и защита на Г.

Н. Б., Н. М. Б. и Х. М. Б..

С постановеното по настоящото дело решение № 85/23.05.2024 г., съдът е потвърдил обжалаваната част от решението на окръжния съд и е осъдил И.

Ж. В. да заплати на адв. П. сумата от 200 лв. адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38,ал.1, т.2 ЗА. За да определи този размер, съдът съобрази вида на спора (делото се разглежда по реда на частните производства, в закрито заседание), липсата на правна и фактическа сложност на производството и конкретното количество извършена работа (изготвен е от адв. П. само един общ за трите лица писмен отговор, с който не са развити различни от тези пред окръжния съд съображения). Предвид даденото тълкуване на чл.101, пар.

1 ДФЕС с решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, че определените с Наредба №1/09.01.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни за съда, настоящата инстанция не е определяла адвокатското възнаграждение в посочения там размер, включително и по старата редакция на наредбата до 04.11.2022 г., нито намира за приложима хипотезата за определяне на възнаграждението според материалния интерес от 216 300 лв. (касае се за производство по реда на чл. чл.463, ал.2 ГПК вр. с чл. 274, ал.1, т.2 ГПК). Затова и съображенията на адв. П. в молбата й по чл.

248 ГПК за несъобразяване от съда на посочените норми от наредбата и искането й за определяне на по-висок размер на възнаграждението съобразен със същата наредба, са неоснователни.

Предвид изложените съображения, Варненският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 ГПК на адв. А. П. за изменение на решение № 85/23.05.2024 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 221/2024 г. по описа на Варненския апелативен съд, в частта на разноските чрез присъждане допълнително на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2 2

ЗА над присъдените 200 лв. до размер на 400 лв.

Определението може да се обжалва пред ВКС, с частна жалба, в едноседмичен срок от връчване на съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3