Решение № 1322 от 21.02.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1322 гр. София, 21.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: В.ТР.Ж.О. при участието на секретаря Н.СТ.Т. като разгледа докладваното от В.ТР.Ж.О. Гражданско дело №

20211110142729 по описа за 2021 година

Предявени са обективно и субективно съединени искове от „Топлофикация София” ЕАД - гр. София против КР. М. АЛ. с ЕГН ********** и Б. М. АЛ. с ЕГН ********** за приемане за установено по отношение на ответниците, че дължат на ищеца разделно – всеки по ½ част от сумите, както следва: сумата от 431.14 лв. – главница, представляваща стойност на консумирана, незаплатената топлинна енергия за периода от м.07.2017г. до м.04.2020г. вкл., за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. Хемус № 29, вх.А, ет.1, ап.1, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 19.04.2021г. до окончателното плащане, сумата от 64.89 лв. – законна лихва за забава, считано от 15.09.2018г.-09.04.2021г., сумата от 31.34 лв. – главница за дялово разпределение за периода м.03.2018г.-м.04.2020г. и сумата от 5.40 лв. – лихва за забава плащането й за периода 01.05.2018г.-09.04.2021г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК от 23.04.2021г. по ч.гр.д. № 22158/2021г. по описа на СРС, 77 състав.

Претендира се и присъждането на направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 ГПК.

В подкрепа на иска са ангажирани писмени доказателства и експертизи.

Като трето лице – помагач на страната на ищеца е конституирано дружеството „Техем Сървисис” ЕООД-София.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК от ответниците не е постъпил писмен такъв. Във възраженията по чл. 414 ГПК е направено възражение за погасяване част от вземанията по давност.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулирания петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно съединени претенции с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Релевантните по спора факти, подлежащи на доказване от ищеца, са следните: 1/ по 1 иска за главницата – че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2/ по иска за обезщетението за забава в размер на законната лихва – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на обезщетението за забава възлиза именно на спорната сума.

Ответникът следва да докаже възраженията си

/правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

Предвид процесуалните позиции на страните, съдът е приел за безспорни по делото и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че сградата, в която се намира имота е топлоснабдена, че той също е топлоснабден, че ответниците са собственици на имота при равни права, както и количествата и стойността на доставената топлинна енергия за процесния период.

Спорно е погасени ли са по давност вземанията и в какъв размер.

Като собственици на имота, ответниците имат качеството потребители на топлинна енергия. Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Горната законова уредба настоящият състав на съда намира да сочи за потребител по силата на закона на доставяната топлинна енергия за битови нужди собственикът на топлоснабдения имот, освен в случаите, когато върху имота има учредено ограничено вещно право на ползване, в който последен случай потребител по законова дефиниция е ползвателят. Без значение за валидното възникване на облигацията е сключването на нарочен писмен договор за доставка на топлинна енергия, доколкото Законът за енергетиката не придава правно значение на това обстоятелство. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответниците да са се възползвали от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Предвид изложеното, между страните за процесния период е сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.

На следващо място - не се спори по делото, че третото лице-помагач е поело задълженията на топлинен счетоводител за процесната сграда по силата на Договор. Когато договорът с лицето по чл. 139 б ЗЕ е прекратен, съгл. чл. 58 от Наредба № 2 от 2004г. за топлоснабдяването/отм./ и чл. 61 от Наредба № 16-334/2007г., действаща понастоящем, разпределението на топлинната енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършва само от топлопреносното предприятие или от доставчика, т.е. от ищеца, съобразно Методиката към Наредбата. Следователно - липсата на договор с лице по чл. 139б ЗЕ няма отношение към съществуването на задължението за заплащане на топлинна енергия.

Доказани са основанията за съществуване задължението на ответниците и 2 неизплащането от тяхна страна на цената на потребена топлинна енергия за отопление на жилище, сградна инсталация и топла вода на падежите е достатъчно основание за предявяване претенции от ищеца по съдебен ред – без да е необходима покана за доброволно плащане. Няма данни при получаване на доставката ответниците да са направили възражения относно качеството й.

Единственото възражение на ответниците е, че вземанията са погасени по давност.

Няма спор, че давностният срок по отношение процесните вземания е три годишен.

Заявлението по чл. 410 ГПК, прекъсващо давността, е подадено на 19.04.2021г., поради това погасени по давност са вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 19.04.2018г.

Изискуемостта на вземанията на ищеца за процесния период настъпва при действието н а Общи условия, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “Топлофикация София” ЕАД и са одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката – чл. 33, ал.1 и ал.2 клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Т.е. погасени по давност са вземанията за периода м.07.2017г.-м.02.2018г., а непогасени по давност са вземанията за периода м.03.2018г.-м.04.2020г.

Видно от представените съобщения към фактури, дължимата сума за периода м.07.2017г.-м.04.2018г. е в размер на 125.93 лв. след изравняването от ФДР след отчитане на уредите. За периода м.07.2017г.-м.02.2018г. вкл. дължимата стойност по фактури е 101.22 лв. Поради това дължимата сума за периода м.03.-м.04.2018г. е разликата между двете, или сумата от 24.71 лв. За периода м.05.2018г.-м.04.2019г. дължимата сума е в размер на 159.23 лв. За периода м.05.2019г.-м.04.2020г. дължимата сума е в размер на 154.49 лв. Така, за периода м.03.2018г.-м.04.2020г. потребената от ответниците топлинна енергия е на стойност 338.43 лв., в какъвто размер искът за главница за ползвана топлинна енергия е основателен и доказан. Над него – до предявения от 431.14 лв. и за периода м.07.2017г.-м.02.2018г. следва да се отхвърли.

По иска по чл. 86 ЗЗД:

Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.

Непогасената по давност дължима главница е за периода м.03.2018г.-м.04.2020г. Лихва за забава се начислява едва след изтичане срока за плащане по издадените Общи фактури за всеки отоплителен сезон. И за трите сезона общите фактури са издадени на 31.07., видно от съобщенията към фактури, като изискуемостта и по трите настъпва при действието на Общи условия, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “Топлофикация София” ЕАД и са одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.

Съобразно чл. 33, ал.2 от тях, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. При забава плащането потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва. 45 дневния срок за първия отоплителен сезон – м.03.2018г.-м.04.2018г., след издаване на общата фактура на 31.07.2018г. е изтекъл на 14.09.2018г., поради което ответникът е в забава от 15.09.2018г. и дължи обезщетение за забава плащането на главницата за потребена енергия в размер на 24.71 лв. за периода 15.09.2018г.-09.04.2021г., което, изчислено от съда с помощта на електронен калкулатор за лихви възлиза на 6.44 лв. За втория отоплителен сезон м.05.2018г.м.04.2019г. общата фактура е издадена на 31.07.2019г и за периода 15.09.2019г.-09.04.2021г. законната лихва върху сумата от 159.23 лв., изчислена от съда с помощта на електронен калкулатор за лихви е в размер на 25.35 лв. За последния отоплителен сезон м.05.2019г.м.04.2020г. обезщетението за забава за периода 15.09.2020г.09.04.2021г. върху дължимата главница от 154.49 лв. възлиза на сумата от 8.88 лв. Така общият размер на обезщетението за забава за периода 15.09.2018г.-09.04.2021г. е в размер на 40.67 лв., в който размер искът е 3 основателен, а над него – до предявения от 64.89 лв. следва да се отхвърли.

Основателна е претенцията за заплащане на главница за такса за услугата дялово разпределение, която е начислена по фактури за периода м.03.2018г.-м.04.2020г. и видно от представената справка е на стойност 31.34 лв. Съгласно чл. 12 от Общите условия, клиентът е длъжен да заплаща дължими суми и за дялово разпределение в сроковете и начините, определени в тях. Съгласно чл. 22, ал.2 от Общите условия, одобрени от КЕВР м.6.2016г., клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.

Съгласно разпоредбите на чл. 36, ал.1 от ОУ клиентите заплащат цена за услугата “дялово разпределение”, извършвана от избран от Клиентите Търговец; а според чл. 36, ал.3 редът и начинът на заплащане на услугата “дялово разпределение” се определя от Продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на Клиентите. Съгласно чл 36, ал.3 от ОУ на Клиентите се издава документ за платената сума. Т.е. в Общите условия, приложими в облигационните отношения между страните е предвидено, че слиентите заплащат цената на услугата дялово разпределение на продавача – т.е. на ищеца по делото, поради което по никакъв начин не може да се приеме, че е предявено чуждо вземане. Щом тези задължения са уговорени в договора между страните и не е посочено, че плащането следва да се извърши другиму, а не на продавача, като страна по него, видно е, че това са вземания, който принадлежат на продавача – ищеца по делото.