Решение № 248 от 22.10.2025, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. ЛЕВСКИ, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава К. Николаева при участието на секретаря СОНЯ Й. ПАТАЗОВА като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Гражданско дело № 20254410100261 по описа за 2025 година въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от А. Т. С. от гр.Левски срещу „Кредисимо“ ЕАД гр.София и „Ай Тръст“ЕООД, гр.София, кумулативно обективно съединени искове, както следва:

- установителен иск за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит №3018306/29.07.2024г., сключен между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД;

- установителен иск за прогласяване нищожност на Договор за предоставяне на поръчителство от 29.07.2024г., сключен между ищеца и „Ай Тръст“ЕООД за обезпечаване на Договор за потребителски кредит №3018306/29.07.2024г.;

Ищецът твърди, че сключил с първия ответник „Кредисимо“ЕАД Договор за потребителски кредит №3018306 от 29.07.2024 година на стойност 3200 лева, с период 20 месеца, 20 погасителни вноски, ГПР - 21,94%, фиксиран годишен лихвен % - 20 %. Общата дължима сума съгласно погасителния план възлизала на 3805,22 лева, от които 3200 лева главница и 605,22 лева лихва.

Твърди, че по силата на чл.4 от Договора, задължението по него 1 следвало да бъде обезпечено чрез банкова гаранция или чрез сключване на договор за поръчителство с одобрен от кредитора гарант, в срок от 48 часа от подаване на заявлението за кредит. На същата дата - 29.07.2024г. А. С. сключил с втория ответник - „Ай Тръст“ЕООД, Договор за предоставяне на поръчителство, съгласно който поръчителят се задължил да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ЕАД, по силата на който да отговаря пред кредитора солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора, като за поемане на тези задължения потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 3575,09 лева, платимо на месечни вноски, заедно с месечните вноски по потребителския кредит. Съгласно чл.8, ал.4 от Договора за поръчителство, потребителят имал правото да заплаща възнаграждението по сметки на „Кредисимо” ЕАД, като по този начин общата месечна вноска по договора за кредит и договора за поръчителство възлизала на 398,69 лева.

Твърди, че ищецът погасил задълженията си по двата договора, чрез заплащането на следните суми: на 21.08.2024 - 345лева; на 25.10.2024 - 120 лева; на 01.11.24 - 350 лева; на 12.12.2024 - 100 лева, или общо заплатена сума по договора за кредит и договора за поръчителство - 915 лв.

Навежда довод за нищожност на договора за потребителски кредит на основание чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК - поради невключването на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство в ГПР при изчисляването му.

Сочи, че в процесния договор за кредит са посочени процентните стойности на ГПР, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.

Допълнителният разход за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство не било ясно от съдържанието на договора как се отразява на общия размер на ГПР. Твърди, че ако към посочения в договора разход за договорна лихва се прибавят и скритите разходи - допълнителната сума за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, то общият размер на ГПР значително ще надхвърли максимално допустимия размер по чл.19, ал.4 от ЗПК - пет пъти размера на законната лихва. Навежда довод, че грешното посочване на ГПР се приравнява на непосочен ГПР по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и води до недействителност на договора на основание чл.22 от ЗПК. Твърди, че договорите са сключени при предварително определени от ответника клаузи и потребителят е бил лишен от възможността 2 да повлияе върху съдържанието им, тъй като кредиторът включил възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство при формирането на месечните погасителни вноски.

Излага аргументи, че възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, потребителят дължи възнаграждение за него (независимо дали ще се стигне до ангажиране на отговорността на гаранта или не) и този разход е известен на кредитора, поради което следва да бъде включен в ГПР.

Сочи, че възнаграждението е разход, пряко свързан с кредита и известен на заемодателя, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.

Заемодателят е овластен да приема вместо гаранта възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция. Клаузите относно обезпечението на кредита водят до извод за липса на доброволност при избора на обезпечение и за да бъде потребителят одобрен за отпускане на кредита, следва да сключи още и договор за предоставяне на гаранция с посочено от кредитора юридическо лице - гарант.

Навежда довод, че в процесния случай договорът за предоставяне на поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.

Твърди, че между договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство е налице обвързаност, която се извежда от следното: сключване на договора за гаранция с посочено в сайта на кредитора и одобрено от кредитора ЮЛ, сключване на договорите в един и същи ден, еднакъв период на дължимост на сумите по договорите, с погасяване на кредита и възнаграждението за гарант по изрично посочени банкови сметки на „Кредисимо“ ЕАД, едноличен собственик на капитала на дружеството „Ай Тръст“ ЕООД е „Кредисимо“ ЕАД, в договора за предоставяне на гаранция изрично е посочено, че „Кредисимо“ ЕАД е овластено да приема вместо гаранта възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция.

Излага аргументи, че възнаграждението по договора за поръчителство се явява допълнително възнаграждение за кредитора и прикрит разход по кредита, който значително го оскъпява, имащо за цел да се заобиколят ограниченията на чл.19, ал.4 от ЗПК относно размер на ГПР.

Навежда довод за нищожност на договора за предоставяне на поръчителство и на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, поради противоречие със 3 закона и добрите нрави.

Счита, че въпреки, че всеки един от договорите - за кредит и за предоставяне на поръчителство формално представляват самостоятелни договори, следва да се разглеждат като едно цяло. Излага аргументи, че обвързаността на двата договора следва от уговорката за необходимост от предоставяне на обезпечение по чл.4, сключването на договора за предоставяне на поръчителство в деня, в който е сключен самият договор за кредит - с одобрено от заемодателя лице, както и с изричната уговорка за изплащане на възнаграждението за предоставяне на поръчителство, ведно с основното задължение по кредита.

Навежда довод, че поради посочената свързаност недействителността на договора за кредит, рефлектира и по отношение на договора за предоставяне на гаранция, поради естеството на правоотношенията.

Излага аргументи, че договорът за предоставяне на поръчителство изначално е лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение, в полза на потребителя не се предоставя услуга.

Обезпечението е единствено и само в полза на кредитора, за което цялото възнаграждение е поето от потребителя. В случай, че поръчителят изпълни и погаси вземането на длъжника, има право на регрес срещу него за пълната стойност на платеното, като по този начин срещу заплащането на възнаграждението по договора за поръчителство в размер на 3575,09 лева - в размер по-голям от получената в заем сума от 3200 лева, ищецът - потребител не получава каквато и да било услуга. На това основание договорът се явява нищожен, като накърняващ добрите нрави.

На основание чл.131 от ГПК препис от исковата молба е връчен на ответниците „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД които в законоустановения срок са депозирали писмени отговори.

Ответникът „Кредисимо“ ЕАД оспорва твърдението на ищеца, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен, тъй като съдържанието му не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК (да бъдат посочени „годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“).

В Приложение №1 към договора по ясен и разбираем начин са посочени ГПР (т.8) и общата дължима сума (т.9), като и е упоменато, че допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, са посочени в Общите условия. По4 конкретно допусканията са подробно описани в т.11 от Раздел VII. „Кредитни продукти. Годишен процент на разходите“ на приложимите към договора за кредит Общи условия.

Навежда довод, че възнаграждението за поръчител не е включено като разход по кредита, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулирана в §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК.

Разходът за него не следва да се включва в ГЛП и ГПР и няма нарушение на чл.19 от ЗПК.

Излага аргументи, че за ищеца не е задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ЕООД.

Твърди, че към момента на сключване на договора за кредит „Кредисимо“

ЕАД не е знаело какъв е размерът на дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство.

Посочва, че договорът за предоставяне на поръчителство, в случай че бъде избран такъв, се сключва след сключването на договор за кредит с „Кредисимо“ ЕАД. „Кредисимо“ ЕАД не знае и няма как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по един бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, по който бъдещ договор „Кредисимо“ ЕАД не е страна. Едва след подписването на договора за кредит и в случай, че клиентът е избрал да предостави обезпечение в полза на кредитора, същият се препраща към платформата на „Ай Тръст“ ЕООД, където се преминава към процедура по сключване на договор за предоставяне на поръчителство. Договорът за предоставяне на поръчителство се сключва в среда, над която „Кредисимо“ ЕАД няма контрол и достъп, като „Ай Тръст“ ЕООД и клиентът уговарят условията по него (в това число и размерът на дължимото възнаграждение), в момент когато договорът за кредит вече е подписан и неговите параметри (в това число и ГПР) са договорени и не могат да бъдат променяни.

Сочи, че действително „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕАД. Въпреки това двете дружества са самостоятелни юридически лица, със собствен предмет на дейност, служители, информационни системи и правила на дейност, поради което твърди „Кредисимо“ ЕАД да няма достъп до договора за предоставяне на поръчителство, съответно данни за размера на паричните задължения на кредитополучателя по същия.

Навежда довод, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл.280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи 5 разходи по кредита. По силата на процесния договор за предоставяне на поръчителство „Ай Тръст“ ЕООД се е задължило да извърши за сметка на доверителя (ищеца) възложените от него действия, а именно да отговаря пред кредитора „Кредисимо“ ЕАД солидарно с него за изпълнението на всички негови задължения по договора за кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията по него.

Навежда довод, че дори и при споделяне доводите на ищеца, следва недействителност на клузата за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, но не и недействителност на целите договори за кредит и за предоставяне на поръчителство. Сочи, че договорът за поръчителство поражда единствено права за потребителя, поставя го в по-благоприятно положение, повишава кредитоспособността, при изпълнение от страна на поръчителя кредитополучателят ще връща суми в същия размер, без да бъдат увеличени със вземания, възникнали на различно основание от договора за кредит поради недействителност единствено на клаузата за възнаграждение.