Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 288 от 19.07.2023, Окръжен съд - Смолян

Съд
Окръжен съд - Смолян
Дело
Въззивно гражданско дело 311/2023
Вид
Определение № 288
Подписан
19.07.2023
В сила
19.07.2023
Състав
Росица Николова Кокудева, Зоя Стоилова Шопова, Петранка Райчева Прахова

Цитирани разпоредби

  • чл.229,ал.1т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.631 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.631, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.633 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.12, б."а" · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
  • чл.142, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.142, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187 · Закон за Министерството на вътрешните работи

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 288 гр. Смолян, 18.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20235400500311 по описа за 2023 година

Производството е по чл.229,ал.1т.4 във вр. с чл.631 ГПК

Съдът намира, че настоящото дело следва да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, във връзка с чл.631, ал.1 от ГПК, по следните съображения: По в.гр.дело №193/2023 г. по описа на С. окръжен съд е отправено до Съда на Европейския съюз преюдициално запитване по следните въпроси:

1.Разпоредбите на чл.12, б.“а“ и §8 от Директива 2003/88/ЕО, както и чл.20 и 31 от Хартата за основните права на Европейския съюз, следва ли да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба /в случая чл.187 от ЗМВР/ която, като не позволява пократката продължителност на нощния труд спрямо дневния труд по общия ред, важащ за работниците в частния сектор, да се прилага и за работниците в публичния сектор като полицаите и пожарникарите, работещи на смени и полагащи нощен труд /държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 от Закона за министерството на вътрешните работи/, довежда до следната разлика в третирането, без тази разлика да е свързана с допустима от законодателството цел, а именно:

Една група работници в публичния сектор, натоварени с особено важните задачи по охрана на обществения ред и защита на 1 населението /в случая полицаите и пожарникарите по чл.142, ал.1, т.1 от Закона за министерството на вътрешните работи, работещи на смени и полагащи нощен труд/, са поставени в по-неблагоприятно положение: а. както спрямо друга група работници в същия публичен сектор, натоварени със същите задачи по охрана на обществения ред и защита на населението, които обаче не полагат нощен труд на смени /в случая останалите държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 от Закона за министерството на вътрешните работи/, но се ползват от същите придобивки /напр. допълнително възнаграждение за прослужено време, по-дълъг платен годишен отпуск, по-ранно пенсиониране, повисоки обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение и други/, от които се ползват и полагащите нощен труд на смени полицаи и пожарникари; б.

1 така и спрямо работници от частния сектор, които работят на смени и полагат нощен труд, без да ползват същите придобивки, но по причина, че не са натоварени със същите особени важни задачи по охрана на обществения ред и защита на населението, заради които задачи тези придобивки са предоставени на една цяла група работници от публичния сектор /всички държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 от Закона за министерството на вътрешните работи/ ? 2. Разпоредбите на чл.12, б.“а“ и §8 от Директива 2003/88/ЕО, както и чл.20 и 31 от Хартата за основните права на Европейския съюз следва ли да се тълкуват в смисъл, че не позволяват прилагане на задължителна национална съдебна практика /каквато в случая е Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. на Върховния касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданската колегия/, ако това прилагане би довело до резултат, несъвместим с правото на Съюза, а именно: описаното в Іви въпрос неравенство в третирането, което неравенство не е основано на обективен и разумен критерий, тоест не е свързано с допустима от закона цел и не е съразмерно на тази цел? По това преюдициално запитване е образувано на 13.07.2023 г. дело пред Съда на Европейски съюз с № С-435/23 г. Произнасянето по това дело на СЕС има значение за настоящия спор, предвид и това, че решението на СЕС е задължително за съдилищата на основание чл.633 от ГПК.

По изложените съображения С.т окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по в.гр.дело № 311/2023 г. по описа на С. окръжен съд на основание чл.229, ал.1 т.4 от ГПК във връзка 631 от ГПК до приключване на дело С435/23 г. на Съда на Европейския съюз.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд-Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2