Определение № 288 от 19.07.2023, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Въззивно гражданско дело 311/2023
- Вид
- Определение № 288
- Подписан
- 19.07.2023
- В сила
- 19.07.2023
- Състав
- Росица Николова Кокудева, Зоя Стоилова Шопова, Петранка Райчева Прахова
Цитирани разпоредби
- чл.229,ал.1т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.631 · Граждански процесуален кодекс
- чл.631, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.633 · Граждански процесуален кодекс
- чл.12, б."а" · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
- чл.142, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.142, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 288 гр. Смолян, 18.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Росица Н. Кокудева
Членове:
Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20235400500311 по описа за 2023 година
Производството е по чл.229,ал.1т.4 във вр. с чл.631 ГПК
Съдът намира, че настоящото дело следва да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, във връзка с чл.631, ал.1 от ГПК, по следните съображения: По в.гр.дело №193/2023 г. по описа на С. окръжен съд е отправено до Съда на Европейския съюз преюдициално запитване по следните въпроси:
1.Разпоредбите на чл.12, б.“а“ и §8 от Директива 2003/88/ЕО, както и чл.20 и 31 от Хартата за основните права на Европейския съюз, следва ли да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба /в случая чл.187 от ЗМВР/ която, като не позволява пократката продължителност на нощния труд спрямо дневния труд по общия ред, важащ за работниците в частния сектор, да се прилага и за работниците в публичния сектор като полицаите и пожарникарите, работещи на смени и полагащи нощен труд /държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 от Закона за министерството на вътрешните работи/, довежда до следната разлика в третирането, без тази разлика да е свързана с допустима от законодателството цел, а именно:
Една група работници в публичния сектор, натоварени с особено важните задачи по охрана на обществения ред и защита на 1 населението /в случая полицаите и пожарникарите по чл.142, ал.1, т.1 от Закона за министерството на вътрешните работи, работещи на смени и полагащи нощен труд/, са поставени в по-неблагоприятно положение: а. както спрямо друга група работници в същия публичен сектор, натоварени със същите задачи по охрана на обществения ред и защита на населението, които обаче не полагат нощен труд на смени /в случая останалите държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 от Закона за министерството на вътрешните работи/, но се ползват от същите придобивки /напр. допълнително възнаграждение за прослужено време, по-дълъг платен годишен отпуск, по-ранно пенсиониране, повисоки обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение и други/, от които се ползват и полагащите нощен труд на смени полицаи и пожарникари; б.
1 така и спрямо работници от частния сектор, които работят на смени и полагат нощен труд, без да ползват същите придобивки, но по причина, че не са натоварени със същите особени важни задачи по охрана на обществения ред и защита на населението, заради които задачи тези придобивки са предоставени на една цяла група работници от публичния сектор /всички държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 от Закона за министерството на вътрешните работи/ ? 2. Разпоредбите на чл.12, б.“а“ и §8 от Директива 2003/88/ЕО, както и чл.20 и 31 от Хартата за основните права на Европейския съюз следва ли да се тълкуват в смисъл, че не позволяват прилагане на задължителна национална съдебна практика /каквато в случая е Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. на Върховния касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданската колегия/, ако това прилагане би довело до резултат, несъвместим с правото на Съюза, а именно: описаното в Іви въпрос неравенство в третирането, което неравенство не е основано на обективен и разумен критерий, тоест не е свързано с допустима от закона цел и не е съразмерно на тази цел? По това преюдициално запитване е образувано на 13.07.2023 г. дело пред Съда на Европейски съюз с № С-435/23 г. Произнасянето по това дело на СЕС има значение за настоящия спор, предвид и това, че решението на СЕС е задължително за съдилищата на основание чл.633 от ГПК.
По изложените съображения С.т окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по в.гр.дело № 311/2023 г. по описа на С. окръжен съд на основание чл.229, ал.1 т.4 от ГПК във връзка 631 от ГПК до приключване на дело С435/23 г. на Съда на Европейския съюз.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд-Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2