Решение № 660 от 04.06.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 660 гр. София, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20231000503089 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

Ответникът в първоинстанционното производство ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от постановеното по делото решение е връчен редовно на 23.08.2023 г., а въззивната жалба е подадена на 25.08.2023 г.-пощенско клеймо ) обжалва с въззивна жалба вх.№ 284344/28.08.2023 г. изцяло Решение № 261008/24.07.2023 г., постановено по гр.д.№ 10882/2018 г. по описа на Софийски градски съд, І-4 състав, с което исковите претенции с правно основание чл.432 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД на Б. Б. К. са уважени в пълен размер, съответно 60 000 лв.-обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 5 098 лв.-обезщетение за имуществени вреди, всички настъпили в пряка причинна връзка от пътно транспортно произшествие реализирано на 13.10.2017 г. в гр.София, виновно причинено от водач на моторно превозно средство, застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, ведно със законната лихва върху присъдените главници, считано от 17.04.2018 г. до окончателното им изплащане.

Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат С.

1

Е. С. с надлежна учредена представителна власт по делото с пълномощно приложено на л.48 от делото на СГС. Дължимата държавна такса е внесена с вносни документи съответно от 25.08.2023 и от 14.11.2023 г.

Предвид горното въззивната жалба е редовна.

Въззивникът твърди, че обжалваният акт е постановен в нарушение на процесуалните правила, материалния закон и утвърдената съдебна практика.

Твърди се, че съдебният състав не е обсъдил всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а напротив-избирателно е формирал убеждението си върху част от тях. Твърди се, че неправилно СГС е приел, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. При условията на евентуалност въззивникът въвежда възражение за прекомерност на присъденото обезщетение, като несъответстващо на вида и степента на претърпените от ищцата вреди. Във връзка с така релевираните възражения, излага подробни съображения по съществото на спора. Поддържа се също така неправилност и необоснованост на извода на първоинстанционния съд, че увреждането при ищцатакомпресионно счупване на прешлена, се е получило именно при процесния инцидент. Поддържа се също така, че първоинстанционният съд неправилно е уважил в цялост предявения иск за имуществени вреди. Твърди се, че част от претендираните разходи за имуществени вреди, не са непосредствена последица от инцидента.

Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендират се направените разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК въззиваемата странаищцата Б. Б. К. депозира отговор чрез своя процесуален представител адвокат Я. Д., надлежно упълномощен с пълномощно приложено към първоинстанционното дело /л.8/. Оспорва изцяло подадената въззивна жалба, във връзка с което излага подробни съображения по съществото на спора.

Моли съда да потвърди решението и да присъди на въззиваемата направените разноски за защита в настоящото производство.

С оглед така постъпилата въззивна жалба, Решение №

261008/24.07.2023 г., постановено по гр.д.№ 10882/2018 г. по описа на Софийски градски съд, І-4 състав, се обжалва в неговата цялост.

2

В открито съдебно заседание въззивникът-ответник поддържа въззивната си жалба в писмено становище. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.

В открито съдебно заседание възиваемата-ищца Б. К. чрез процесуалния си представител оспорва въззивната жалба по съображения подробно изложени в отговора. Не претендира разноски. Заявява възражение по чл.78, ал.8 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивника.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД предявени от Б. Б. К. против „Застрахователно акционерно дружество ОЗК-Застраховане“ АД.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни факти и обстоятелства:

С констативен протокол № 753 от 13.10.2017 г., със свидетелските показания на Е. О. К.-водач на процесния автобус, свидетелските показания на очевидеца Е. В. Г., както и с неоспореното от страните в автотехническата част на приетото по делото заключение на комплексната СМЕ и САТЕ се установява, че на 13.10.2017 г. около 09,30 часа ищцата пътувала седнала на предпоследната седалка до прозореца в автобус марка „Ман“, модел „Лион С Сити“, с рег.№ ******** от градския транспорт движещ се по линия № 102 в гр.София по бул. „Президент Линкълн“ от ул. „Околовръстен път“ към бул.

„Никола Мушанов“, като на 7 метра след кръстовището с ул. „Анастасия Д.“, преминавайки със скорост от порядъка на 30 км/ч през изкуствена неравност/“гърбица“, задната част на автобуса внезапно се е „изхвърлила нагоре“, което е изхвърлило нагоре и тялото на ищцата. След това тялото й е паднало върху седалката, като тежестта на тялото се е насочила по хода на гръбначния стълб с центраж поясните прешлени. В пряка причинна връзка от този внезапно нанесен силен удар, ищцата е получила счупване на тялото на 2-ри поясен прешлен с нестабилност на костните фрагменти.

3

Между страните не е било спорно, че към 13.10.2017 г. за автобус марка „Ман“, модел „Лион С Сити“, с рег.№ ******** е имало валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, обективирана в застрахователна полица № BG/23/117002102677 с валидност от 01.08.2017 г. до 31.07.2018 г.

След произшествието ищцата е настанена за болнично лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ София, където първоначално е била поставена на строг постелен режим, на гръб при реклинационно положение и включена инфузионна и обезболяваща терапия. На 20.10.2017 г. е оперирана, като е извършена открита реклинация на счупения прешлен и поставена транстрабекуларна стабилизираща система, обездвижваща счупения прешлен.

След операцията лечението на ищцата е продължило при строг постелен режим и продължителна инфузионна, антибиотична, антикоагулентна и обезболяваща терапия. Изписана на 25.10.2017 г. като лечението е продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи. Предписан режим, обезболяващи, антикоагуланти и начална рехабилитация, заплатена от ищцата и проведена при стационарни условия.

В периода от 24.07.2018 г. до 01.08.2018 г. ищцата постъпва за втори път в болница, където оперативно е отстранена стабилизиращата система от зарасналия вече 2-ри поясен прешлен. Лечението е продължило с нови процедури от физиотерапия и кинезитерапия в периода от 26.02.2019 г. до 06.11.2019 г., заплатени от ищцата. Следствие на така получената гръбначна травма, ищцата е освидетелствана 52% ТНР за срок от една година, след което е преосвидетелствана с 50% ТНР за срок от две години до 01.03.2021 г.

Общо лечебният и възстановителен период на ищцата е продължил една година, през който е търпяла болки и страдания, особено интензивни през първите два месеца-непосредствено след злополуката, както и около два месеца по време на провежданите рехабилитационни процедури. Извън тези периоди ищцата е търпяла периодично явяващи се болки в зоната на счупения прешлен при обща преумора на гръбнака и най-вече при настъпване на рязка промяна на времето-при студено и влажно време, когато ищцата е принудена да ползва повече седативни и обезболяващи средства. През първите два месеца ищцата се е придвижвала с помощни средства-патерици, което е затруднявало движението и обслужването в ежедневието й.

4

От заключението на експертизата и приетите писмени доказателства, представляващи фактури №№ 1000008643/29.10.2017 г., ведно с касов бон № 003644 на стойност 149,26 лв., **********/30.10.2017 г., ведно с касов бон № 003167 на стойност 2499 лв., ***/30.10.2017 г., ведно с касов бон № 039492 на стойност 250 лв., ***/30.10.2017 г., ведно с касов бон № 039491 на стойност 900 лв., **********/30.10.2017 г., ведно с касов бон № 039489 на стойност 400 лв. и ***/30.10.2017 г., ведно с касов бон № 039490 на стойност 900 лв., се установява, че за лечението на получената тежка травма ищцата е заплатила общо сума в размер на 5 098,26 лв. Вещото лице установява, че тези разходи са правомерно извършени, защото НЗОК заплаща на лечебните заведения само извършената медицинска дейност по съответната клинична пътека. Не заплаща оперативните консумативиметални остеосинтези и стабилизиращи системи, които се заплащат от пациентите.

Експертизата установява, че причината за настъпване на процесното ПТП е в движението на автобуса със скорост по-висока от безопасната, която за автобуси не трябва да е повече от 15 км/ч, защото силата която е причинила травмите зависи единствено от скоростта на автобуса.

Параметрите на неравността са даденост, с която е трябва да се съобрази водачът на автобуса, ако действително неравността е била по-висока от стандартната. Поставен предпазен колан би ограничило движението на тялото, но процесният автобус не е снабден с такива обезопасителни колани.

Във връзка с оспореното от ответника заключение на комплексната експертиза в нейната медицинска част, първоинстанционният съд е допуснал изслушване на повторна СМЕ, от неоспореното заключение на която се установява, че в пряка причинна връзка от процесното ПТП ищцата е получила счупване на тялото на втори поясен прешлен, което е наложило оперативно стабилизиране на гръбначния стълб. Налице е трайно затруднение на движенията на снагата за около 10-12 месеца.

Към момента здравословното състояние на ищцата е стабилизирано.

Счупването на прешлена е зараснало. Самостоятелната походка на пострадалата е възстановена и тя може да се обслужва сама. Като остатъчно явление може да се приеме намаленият обем на движения на гръбначния стълб в поясната област с 10%. Вещото лице д-р С. установява, че 5 травматичната увреда на ищцата би могла да бъде получена, ако същата е пътувала в изправено положение в превозното средство и при ПТП е паднала в него.

Пред първоинстанционния съд и за установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди, са събрани свидетелските показания на В. В.

С., която установява, че посетила ищцата в болницата след произшествието и няколко дни преди операцията. Заварила я на легло, не можела да става, била с катетър и на памперси. Започнала да става няколко дни след операцията, с помощта на ортопед. В болницата престояла около три седмици. Ищцата била оперирана като й била поставена метална конструкция, с която бил захванат гръбнака в областта на кръста посредством пирони, следствие на което била неподвижна, не можела да кляка, да се навежда, да седи. След изписването й у дома, ищцата не можела да се обслужва-да си пазарува, да чисти, за това й трябвала чужда помощ. Всичко било поставено на метър от земята, защото ищцата не можела да се навежда. Не може да носи тежко. С пироните била десет месеца, след което претърпяла втора операция за премахването им.

При така установената по-горе фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че са налице са предпоставките за уважаването на исковете и го е уважил в пълния им предявен размер.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема следното от правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана да обжалва страна - ответникът в първоинстанционното производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна жалба е процесуално допустима.