Решение № 730 от 18.12.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 730 гр. София, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Снежана Бакалова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело № 20241001000571 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от Национална агенция за приходите, с която обжалва решение № 9 от 09.04.2024 г., постановено по т. д. № 7/22 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд, в частта в която съдът е отхвърлил предявения от Национална агенция за приходите срещу „Специалремонт“ ЕООД (в несъстоятелност), „Корпоративна търговска банка“ АД (н) и синдика на първото дружество иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 от ТЗ, установяване съществуването и дължимостта в полза на Национална агенция за приходите на вземания към „Специалремонт“ ЕООД (в несъстоятелност) за разликата над признатия размер от 294 651.53 лв., от които главници 151 223.55 лв., предявени с молба с изх. № М-24-28-384/20-18/26.08.2021 г., съответно с вх.

№ 265 272/30.08.2021 г., включващи вземания за корпоративен данък за 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. - общо 27 318.10 лева; за ДДФЛ по декларации обр. 6 -за периода от м.12.2010 г. до м.08.2011 г. - общо 25 347.53 лева, и за ДОО, 30, УПФ по декларации обр. 6 за периода от м.01.2011 г. до м.08.2011 г.- общо 98 557.92 лева, и лихви по това предявяване към 02.08.2021 г. в размер на 143 427.98 лева, както и 8 855.26 лв., от които главници в размер на 8 810.36 лв., предявени с молба изх. № М-24-28-384/20-19/21.10.2021 г., съответно с вх. № 265 864/25.10.2021 г., включващи вземания за местни данъци и такси за 2021 г. за данък върху недвижимите имоти, такса за битови отпадъци и данък върху превозните средства по декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № ДК14000953/20.06.2014 г.; Декларация по чл.14 от ЗМДТ вх.№0848001400/29.06.2010г.; декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № ДК 1

14000951/20.06.2014 г. и по декларации по чл. 54 от ЗМДТ за партиди за следните автомобили: ********, ********, ********; ********, ********, ********; ********, ********, ********; ********, ********, ******** и ********., и лихви по това предявяване към 29.07.2021 г. в размер на 44.90 лв. до претендираните такива, а именно - 1 541 263.55 лв., от които главници - 827 786.64 лв., предявени с молба с изх. № М-24-28384/20-18/26.08.2021 г. и лихви по това предявяване към 02.08.2021 г. в размер на 713 476.91 лв., както и 9 103.32 лв., от които главници в размер на 9 043.99 лв., предявени с молба изх.

№ М-24-28-384/20-19/21.10.2021 г. и лихви по това предявяване към 29.07.2021 г. в размер на 59.33 лв.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно, поради противоречие с материалния закон и немотивирано. По отношение на отхвърлените претенции на НАП твърди, че съдът е приел, че давностните срокове не спирани или прекъсвани, но към датата на предявяването им вече са изтекли. Оспорва извода, че предприетите мерки в индивидуалното принудително изпълнение (възбрана, запор) не са спрели, съответно прекъснали течението на давността. Твърди, че съдът има достъп до имотния регистър, поради което и съгласно разпоредбата на чл. 155 от ГПК е могъл да си направи справка, че възбраната е вписана. С оглед на това и въз основа на твърдяна фактическа обстановка прави извод, че към момента на предявяване на вземания не е изтекъл предвидения в разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК давностен срок. Оспорва и изводите на съда по отношение на възприетото, че наложените запори по банковите сметки на длъжника не са произвели правен ефект. Позовава се на разпоредбата на чл. 172, ал. 2 от ДОПК като твърди, че предприемането на мерки за принудително изпълнение прекъсва течението на давността. С оглед на изложеното моли съда да отмени атакуваното решение в тази част като неправилно и незаконосъобразно и вместо него постанови ново, с което да признае за установено съществуването на тези вземания (данъци, задължителни осигурителни вноски), като претендира и разноски.

Ответникът по тази въззивна жалба „Корпоративна търговска банка“ АД (н) оспорва подадената въззивна жалба, като твърди, че същата е неоснователна, а атакуваното решение е правилно и законосъобразно. Твърди, че изводите на съда за погасяване по давност на вземанията са правилни, тъй като липсват доказателства постановлението за налагане на възбрана да е вписано. От друга страна твърди, че изложените твърдения, че извършените до присъединяването изпълнителни действия ползват и присъединения взискател без да е уведомен длъжника не прекъсват течението на давността.Твърди, че съдът правилно е приел, че обезпечаването на публичните задължения не представлява изпълнително действие по смисъла на чл. 217, ал. 4 от ДОПК и допуснатото обезпечение касае единствено вземанията, за които е допуснато. Твърди, че запорните съобщения не са връчени на управителя на дружеството, както и че същият не е присъствал на извършения опис. Твърди, че в случай на приемане на вземанията в претендирания размер, то съдът следва да приеме същите с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ. Моли съда да остави без уважение подадената въззивна жалба и потвърди атакуваното решение в 2 тази част.

Ответникът по тази жалба „Специалремонт“ ЕООД (н) оспорва същата, като се присъединява към изложеното от другия ответник „КТБ“ АД (н). Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното в тази част и претендира разноски по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Синдика на дружеството в несъстоятелност В. М. оспорва подадената жалба.

Развива доводи, които се повтарят с изложеното от ответника „КТБ“ АД (н). Моли съда постанови решение, с което да остави жалбата без уважение, евентуално ако приеме, че жалбата е о9снователна до вземанията да бъдат включени с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6, т. 7 и т. 9 от ТЗ.

С въззивна жалба „Корпоративна търговска банка“ АД (н) оспорва решение № 9 от 09.04.2024 г., постановено по т. д. № 7/22 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд, в частта в която съдът е признал за установено по предявения от Национална агенция за приходите против „Специалремонт“ ЕООД (в несъстоятелност), „Корпоративна търговска банка“ АД

(н) и синдика на първото дружество, иск по реда на чл. 694, ал. 2, т. 2 от ТЗ, че „Специалремонт“ ЕООД (в несъстоятелност) дължи на Национална агенция за приходите, следните публични вземания, предявени в производството по несъстоятелността му по т. д.

№ 81/20 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд, и изключени от списъци на приетите от синдика публични вземания с определение па съда по несъстоятелността от 18.02.2022 г., а именно: 294 651.53 лв., от които главници - 151 223.55 лв., предявени с молба с изх. № М-2428-384/20-18/26.08.2021 г., съответно с вх. № 265 272/30.08.2021 г., включващи вземания за корпоративен данък за 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. - общо 27 318.10 лв.; за ДДФЛ по декларации обр. 6 -за периода от м.12.2010 г. до м.08.2011 г. - общо 25 347.53 лв., и за ДОО, 30, УПФ по декларации обр. 6 за периода от м.01.2011 г. до м.08.2011 г.- общо 98 557.92 лв., и лихви по това предявяване към 02.08.2021 г. в размер на 143 427.98 лв., както и 8 855.26 лв., от които главници в размер на 8 810.36 лв., предявени с молба изх. № М-24-28384/20-19/21.10.2021 г., съответно с вх. № 265 864/25.10.2021 г., включващи вземания за местни данъци и такси за 2021 г. за данък върху недвижимите имоти, такса за битови отпадъци и данък върху превозните средства по Декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № ДК14000953/20.06.2014 г.; декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № 0848001400/29.06.2010 г.; декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № ДК 14000951/20.06.2014 г. и по декларации по чл. 54 от ЗМДТ за партиди за следните автомобили: ********, ********, ********; ********, ********, ********; ********, ********, ********; ********, ********, ******** и ********., и лихви по това предявяване към 29.07.2021 г. в размер на 44.90 лв. и в частта, в която съдът е признал за установено по отношение на „Специалремонт“ ЕООД (в несъстоятелност), „Корпоративна търговска банка“ АД (н) и синдика на първото дружество, че вземанията на Национална агенция за приходите, към „Специалремонт“ ЕООД (в несъстоятелност), в размер на 264 506.86 лв., от които главници - 123 905.45 лв., в това число за ДДФЛ по декларации обр. 6 за периода от м.12.2010 г. до м.08.2011 г., за ДОО, 30, УПФ по декларации обр. 6 за периода от м.01.2011 г. до м.08.2011 г. и лихви върху тях към 3

02.08.2021 г. - 140 596.41 лв., предявени с молба с изх. № М-24-28-384/20-18/26.08.2021 г., в производството по несъстоятелност на „Специалремонт“ ЕООД (в несъстоятелност) са с поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ.

В жалбата се оспорват изводите на съда по отношение на възприетото спиране и прекъсване на течението на давностните срокове. Твърди, че образуването на производството по принудително изпълнение не е действие представляващо принудително изпълнение. В тази връзка цитира разрешенията дадени с т. 10 от ТР № 2/2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Развива доводи относно необходимостта действията по принудителното изпълнение да бъдат сведени до знанието на длъжника, позовавайки се на т.

14 от същото тълкувателно решение. Твърди, че съдът не е съобразил датата на налагане на запора ( датата на връчване на постановлението), поради което следва да се приеме, че срокът е започнал да тече на 01.01.2011 г. и е изтекъл на 01.01.21 г. Оспорва изводите на съда по отношение на приетото, че насрочването на опис, за които е бил уведомен длъжника не представлява действие, което прекъсва давността. Оспорва и изводите на съда по отношение на дължимостта на МДТ. Твърди, че съдът неправилно е приел, че установяването на поредността на вземанията не е предмет на производството, както и че извода, че същите са с поредност на удовлетворяване по чл. 722 ,ал. 1, т. 1 от ТЗ не кореспондира с практиката на съдилищата. Твърди, че доказателства за вписването на запорите в ЦРОЗ не са представени, поради което дори да се приеме, че АП е кредитор с тези вземания, то същите са с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ.

Моли съда да отмени атакуваното решение в тази част и вместо него да постанови ново, с което да отхвърли предявеният иск, евентуално ако приеме същия за основателен, то да включи вземането с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 и т. 8 от ТЗ.

Синдикът на дружеството В. М. не оспорва подадената въззивна жалба.

Твърди, че съдът неправилно е приел, че следва да се приложи 10 годишната давност, както и твърди, че общата такава е изтекла към момента на предявяване на вземанията. Твърди, че споделя съдебната практика, съгласно която се налага корективно тълкуване на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, която възприема, че същата не създава привилегия в производството по несъстоятелност.

Ответникът по тази въззивна жалба Национална агенция за приходите оспорва така подадената въззивна жалба. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното в тази част.

С въззивна жалба синдикът на „Специалремонт“ ЕООД (н) В. М. оспорва решение № 9 от 09.04.2024 г., постановено по т. д. № 7/22 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд, в частта в която съдът е признал за установено по предявения от Национална агенция за приходите против „Специалремонт“ ЕООД (в несъстоятелност), „Корпоративна търговска банка“ АД

(н) и синдика на първото дружество, иск по реда на чл. 694, ал. 2, т. 2 от ТЗ, че „Специалремонт“ ЕООД (в несъстоятелност) дължи на Национална агенция за приходите, следните публични вземания, предявени в производството по несъстоятелността му по т. д. № 81/20 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд, и изключени от списъци на 4 приетите от синдика публични вземания с определение па съда по несъстоятелността от 18.02.2022 г., а именно: 294 651.53 лв., от които главници - 151 223.55 лв., предявени с молба с изх. № М-24-28-384/20-18/26.08.2021 г., съответно с вх. № 265 272/30.08.2021 г., включващи вземания за корпоративен данък за 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. общо 27 318.10 лв.; за ДДФЛ по декларации обр. 6 -за периода от м.12.2010 г. до м.08.2011 г.