Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19400 от 28.10.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 15028/2024
Вид
Решение № 19400
Подписан
28.10.2024
Състав
Виктория Марианова Станиславова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 19400 гр. София, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20241110115028 по описа за 2024 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по искова молба вх. № 86607/15.03.2024 г., уточнена с молба вх. № 138286/25.04.2024 г., на [ фирма ] ЕАД, ЕИК , срещу С. И. И., ЕГН **********, и наследниците на Т. И. М. – К. Л. Д., ЕГН **********, и Д. Л. Д., ЕГН **********, с която са предявени за разглеждане при условията на пасивно субективно и обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца при условията на разделност следните суми: 1./ 400,15 лева – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. , бл., вх., ет., ап., абонатен № , 2./ 38,03 лева – главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода 01.01.2021 г. – 30.04.2022 г. , ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.03.2024 г., до окончателното плащане, 3./ 89,57 лева – мораторна лихва върху първата главница за периода 15.09.2021 г. – 21.02.2024 г., 4./ 10,00 лева – мораторна лихва върху втората главница за периода 18.03.2021 г. – 21.02.2024 г., при следните квоти: за С. И. И. – 2/4, за К. Л. Д. – 1/4, за Д. Л. Д. – 1/4.

В исковата молба ищецът излага, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което са обвързани от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период за процесния имот е доставяна топлинна енергия, цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са определени в съответните приложими през исковия период Общи условия. Поддържа, че съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната 1 топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота. Посочва, че ответниците не са изпълнили задълженията си за заплащане цената на потребената ТЕ и на услугата дялово разпределение през исковия период, като поради забавата за плащане дължат и мораторна лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия падеж.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, с който не оспорват предявените искове. Поддържат, че са погасил изцяло задълженията си, като представят доказателство за извършено плащане в полза на ищеца.

С писмена молба вх. № 280859/04.09.2024 г. ищецът признава, че на 20.08.2024 г. е получил плащане от длъжниците К. Л. Д. и Д. Л. Д. в общ размер на сумата от 337,18 лева, с което се явяват погасени в цялост вземанията на [ фирма ] ЕАД спрямо посочените двама ответници, с изключение на припадащата им се част от дължимото за настоящото производство юрисконсултско възнаграждение. В същата молба се съдържа признание на ищцовото дружество за получено на 22.08.2024 г. плащане в размер на сумата от 282,28 лева от ответницата С. И. И., с което се явяват погасени в цялост вземанията на [ фирма ] ЕАД спрямо посочената ответница, с изключение на припадащата се част от разноските за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В проведеното на 23.10.2024 г. открито съдебно заседание ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт М. А., е изложило твърдения, идентични по съдържание с тези в писмена молба вх. № 280859/04.09.2024 г. С оглед обстоятелството, че плащанията са бил извършени в хода на процеса, моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

С определение № 34756/28.08.2024 г. съдът е конституирал [ фирма ] ООД /с предишно наименование [ фирма ] ООД/, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, като трето лицепомагач на страната на ищеца [ фирма ] ЕАД.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени при условията на субективно пасивно и обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на предявените искове за цена на потребена ТЕ и услуга за дялово разпределение изисква кумулативното установяване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: съществуването на облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

С проекта на доклад, обективиран в определение № 34756/28.08.2024 г. и обявен за окончателен без възражения на страните в проведеното на 23.10.2024 г. открито съдебно заседание, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, всички релевантни обстоятелства от фактическите състави на предявените искове са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване. Така, в хода на процеса между страните не се спори, че през 2 исковия период от 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. те са били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния топлоснабден имот – апартамент ., находящ се в гр. София, ж. к. , бл., вх., ет., за който при ищцовото дружество е открита партида с абонатен № . Не се спори, че в рамките на посочения период ищецът е доставил топлинна енергия за имота в количество на стойност съответна на начислената цена на потреблението в размер от 400,15 лева, както и че е извършвал дялово разпределение съобразно нормативните изисквания, цената на която услуга възлиза на сумата в размер на 38,03 лева. Страните не спорят също, че ответниците не са погасили задълженията си за заплащане на дължимите суми в срока, предвиден в приложимите към договорното правоотношение Общи условия на топлопреносното предприятие /а са сторили това в хода на процеса – съответно с платежни документи от 20.08.2024 г. и 22.08.2024 г./, поради което в полза на продавача са възникнали и вземания за мораторна лихва в предявените размери и за сочения от него период на забава.

От страна на ответниците е заявено оспорване на вземанията единствено с правопогасяващо възражение за плащане на дължимите суми. Видно от представените като писмени доказателства фискални бонове от 20.08.2024 г. /л. 52 и л. 53/, на каса на ищцовото дружество е била платена от К. Л. Д. и Д. Л. Д. сумата в общ размер на 337,18 лева /2 * 168,59 лева/, като е посочено, че плащането е извършено в погашение на задължения за главница в размер на по 109,55 лева, мораторна лихва в размер на по 24,90 лева, законна лихва в размер на по 6,64 лева, съдебни разноски в размер на по 27,50 лева. Видно от представения като писмено доказателство фискален бон от 22.08.2024 г. /л. 56/, на каса на ищцовото дружество е била платена от С. И. И. сумата в общ размер на 282,28 лева, като е посочено, че плащането е извършено в погашение на задължения за главница в размер на 219,08 лева, мораторна лихва в размер на 49,77 лева, законна лихва в размер на 13,43 лева.

Платената сума покрива изцяло търсените от ищеца суми по главните и акцесорните искове, като ищецът не оспорва така извършените плащания и факта, че с тях се явяват погасени в пълния им размер начислените за исковия период задължения по партидата на процесния имот, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до датата на плащането и дължимата за разглеждане на исковете държавна такса от ответниците К. Л. Д. и Д. Л. Д.. Следователно наведеното възражение за погашение на съдебно предявените вземания е основателно, поради което исковите претенции подлежат на отхвърляне поради извършеното плащане на дължимите суми в хода на висящия процес.

По разноските:

Доколкото плащането от ответниците е извършено след съдебното предявяване на вземанията, те следва да понесат отговорността за направените от ищеца разноски за платена държавна такса и процесуално представителство от юрисконсулт в исковото производство в общ размер от 50,00 лева, определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване липсата на фактическа и правна сложност на делото. Ищецът признава факта на извършено от ответниците К. Л. Д. и Д. Л. Д. плащане на припадащата им се част от дължимата държавна такса, поради което в тежест на тези ответници следва да се възложи единствено припадащата им се част от дължимото юрисконсултско възнаграждение – т. е. всеки от тях следва да бъде осъден за сумата от по ¼ от 50,00 лева, или за сумата от по 12,50 лева. Ответницата С. И. И. следва бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 50,00 лева – държавна такса, и 25,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете на [ фирма ] ЕАД, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление:

3 гр. София, ул. № ,., за осъждане на С. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. , бл. , вх., ет., ап., К. Л. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. , бл., вх., ап., и Д. Л. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. , бл. , вх., ап., да му заплатят при условията на разделност следните суми: 400,15 лева – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. , бл., вх., ет., ап., абонатен № . 38,03 лева – главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода 01.01.2021 г. – 30.04.2022 г. , ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.03.2024 г., до окончателното плащане; 89,57 лева – мораторна лихва върху първата главница за периода 15.09.2021 г. – 21.02.2024 г.; и 10,00 лева – мораторна лихва върху втората главница за периода 18.03.2021 г. – 21.02.2024 г., при следните квоти: за С. И. И. – 2/4, за К. Л. Д. – 1/4, за Д. Л. Д. – 1/4, като погасени чрез плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА С. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. , бл. , вх., ет., ап., да заплати на [ фирма ] ЕАД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. , на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, сумата в размер на 75,00 лева – разноски в производството по гр. д. № 15028/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 29 състав.

ОСЪЖДА К. Л. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. , бл., вх., ап., да заплати на [ фирма ] ЕАД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. , на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, сумата в размер на 12,50 лева – разноски в производството по гр. д. № 15028/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 29 състав.