Решение № 3262 от 23.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3262 гр. София, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20231110154415 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Г. М. М. срещу /фирма/.

Ищецът твърди, че на 24.05.2023г. около 16:50ч. в гр. София лек автомобил „Мерцедес Е220“ с рег. № *************, управляван от Н. Г. М., се движил по /улица/ в посока от /улица/ към бул. „Сливница“, като в района на бл. ****** в /населено място/ самокатастрофирал в десния по посока на движението бордюр. След удара автомобилът навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал ПТП с насрещно движещия се л. а. „Мазда 5“ с рег. № *************. Ищецът бил пътник на задната седалка на л. а. „Мерцедес“ и пострадал при настъпване на ПТП. Получил множествени открити рани по главата, които му причинили болки и страдания със значителен интензитет, постоянно главоболие, което му пречило на нормалния начин на живот, загуба на концентрация, която водила до невъзможност да изпълнява ученическите си задължения, до ограничаване на социалната му среда и до невъзможност да посещава учебните занятия. Станал тревожен, неспокоен, напрегнат, изпитвал страх от возене в автомобил, сънувал кошмари. Счита, че процесното ПТП е резултат от виновното и противоправно поведение на водача на л. а. Мерцедес, който при управлението нарушил чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 8, ал. 1 от ЗДвП. По отношение на автомобила към датата на ПТП имало сключена застраховка „ГО“ при ответното дружество, което отговаряло за причинените от застрахования вреди. На 29.06.2023г. била изпратена извънсъдебна претенция от ищеца до застрахователя, но не получил отговор.

С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 5000лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат от процесното ПТП, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 178,08лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода 29.06.2023г.-04.10.2023г.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва иска. Оспорва настъпването на ПТП по описания от ищеца начин, 1 неговия механизъм и обстоятелства на настъпване.Твърди, че същото не се дължи на виновно и противоправно поведение на водача на л. а. „Мерцедес”. Оспорва вида и характера на уврежданията, както и тяхната причинно-следствена връзка със събитието. Поддържа, че ищецът с поведението си е допринесъл за настъпване на произшествието, тъй като към момента на ПТП е бил без поставено обезопасителен колан, а в случай че бил с такъв, вреди въобще нямало да настъпят. Оспорва ищецът да е получил множество открити рани по главата в резултат от инцидента и същите да са му причини описаните неимуществени увреждания. Евентуално твърди, че претендираният размер е силно завишен и следва да бъде редуциран. Оспорва и акцесорния иск за присъждане на лихва за забава, като твърди, че извънсъдебната претенция е предявена пред него на 03.07.2023г., от която дата е започнал да тече тримесечен срок за произнасяне, в който застрахователят не се намира в забава.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане осъдителни искове с правно основание чл. 432 КЗ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380. В чл. 432, ал. 3 КЗ е предвидено, че по застраховка "Гражданска отговорност", която е задължителна, застрахователят отговаря пред увреденото лице и когато застрахованият го е увредил умишлено.

Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, включва следните елементи: застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които да са в пряка причинноследствена връзка с противоправното поведение на застрахования, и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника - застраховател.

По делото не е спорно и е отделено за безспорно между страните с доклада по чл. 146 ГПК, че на 24.05.2023г., около 16:50ч., е настъпило ПТП между лек автомобил „Мерцедес Е220“ с рег. № *************, управляван от Н. Г. М., и л. а. „Мазда 5“ с рег. № **************, управляван от А. А. А., както и че за л.а. „Мерцедес Е220“ е имало валидно сключена и действаща застраховка „ГО на автомобилистите“ с ответника.

Произшествието е посетено на място от служители на МВР, като е съставен констативен протокол за ПТП /л. 7-9/, който се ползва с материална доказателствена сила за извършените от и пред длъжностните лица действия. В констативния протокол са посочени участниците, настъпилите увреждания по МПС, както и пострадалите лица, сред които и ищецът, за когото е удостоверено, че има повърхностна травма на лицето. Отразените видими щети по автомобилите са: за л. а. „Мерцедес“ – цялостна деформация на предна и задна броня, задна дясна джанта с гума и др., а за л.а. „Мазда“ – цялостна деформация на предна част и др.

За установяване механизма на настъпване на ПТП по делото е прието заключение по съдебна авто-техническа експертиза (САТЕ), което не е оспорено от страните и съдът възприема като обективно и компетентно дадено. От него се установява, че водачът на л. а. „Мерцедес“, при движение по пътното платно на /улица/, гр. София, в района срещу блок ******, предвид избора на скорост и органите 2 за управление на МПС, е допуснал отклонение надясно, ударил се е в десния бордюр и е навлязъл в лентата за насрещното движение, където се е ударил в движещия се в нея л. а. „Мазда“. Този механизъм на настъпване на ПТП е описан и в съставения от органите на МВР протокол за ПТП.

При горните обстоятелства, съдът намира, че процесното произшествие е резултат от противоправното поведение на водача на л. а. „Мерцедес“ - Н. М...

Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди, а според чл. 8, ал. 1 ЗДвП водачите на пътни превозни средства използват дясната половина на пътя по посока на движението си, освен в случаите, когато с пътен знак или със светлинен сигнал е указано нещо друго. Съгласно чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, като при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и др.

В случая водачът на л. а. „Мерцедес“, в нарушение на горепосочените правила за движение по пътищата, е загубил контрол над управлявания от него автомобил, напуснал е своята лента за движение, като преди това се е ударил в бордюра, и е навлязъл в насрещната лента за движение, където се е движел л. а. „Мазда“. В резултат от това действие е настъпил удар между двете моторни превозни средства. В хода на производството не са ангажирани доказателства, от които да се изгради извод за настъпване на ПТП по различен начин, поради което следва да се приеме, че единствената причина за реализирането му е поведението на водача на л. а.

„Мерцедес“.

Установява се, че по време на инцидента ищецът е пътувал в управлявания от виновния водач л. а. „Мерцедес“, като се е намирал на задната дясна седалка. Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ, с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Несъмнено ищецът като пътник в автомобила има качеството на трето лице, спрямо което застрахователят отговоря, доколкото такова се явява всяко лице, извън делинквента, в който смисъл са разясненията, дадени в ТР № 1/23.12.2015г. по тълк. дело № 1/2014г., ОСТК на ВКС.

Ищецът твърди, че в резултат от произшествието е претърпял неимуществени вреди, описани в исковата молба. За установяване настъпването на тези обстоятелства, по делото са събрани писмени и гласни доказателства, както и експертно заключение.

Видно от представената медицинска документация, непосредствено след инцидента, в 17:40ч., ищецът е прегледан в УМБАЛ „Царица Йоана – ИСУЛ“, като му е поставена диагноза „множествени открити рани по главата“. Констатирано е, че има лека контузия в областта на гърба на носа, без загуба на съзнание и спомен за случилото се, като след направено рентгеново изследване на черепа няма данни за фрактура на носни кости. Медицинските лица са отбелязали, че ищецът е уплашен, отговаря адекватно на зададените въпроси, няма главоболие, гадене и повръщане в момента. Не е установена необходимост от хоспитализация. Почистена е раната на носа, изписани са му цикатридина (за по-бързо заздравяване) и контратубекс (за заличаване на белези) и в 18:57ч. е освободен.

По делото е разпитан като свидетел Г. Н. М.., който е чичо на ищеца, поради което показанията му следва да се ценят с оглед нормата на чл. 172 ГПК. Свидетелят посочва, че след инцидента видял ищеца около 18:30-19:00ч. и същият бил окървавен в 3 областта на лицето и уплашен. Първите дни след ПТП-то не излизал от вкъщи, не ходил на училище. Около десет дни след инцидента се качил в кола, като първоначално не искал. Към момента продължавал да се притеснява като се вози и споменавал инцидента. Свидетелят описва ситуация, при която ищецът по време на пътуване започнал да крещи след като били засечени от друг автомобил. Сочи, че на ищеца му останали белези на лицето – в дясното слепоочие и над горната устна с малки размери, като не са говорили дали същите го притесняват.

От приетото заключение по съдебно-медицинската експертиза (СМЕ) се установява, че при преглед на ищеца за целите на експертизата са констатирани вертикален лилав белег с цепковидна форма и дължина 0,8см до дясната ноздра и успоредно на нея, както и лилав белег 4/1см., вертикално ориентиран в средната трета на подбедрицата. Последният не е описан в медицинската документация, но според вещото лице цветът на белега отговаря да е получен около датата на процесния пътен инцидент. Наличието на описани в медицинската документация множество рани, без липсата на белези от тях, вещото лице обяснява с повърхностни охлузвания, получени от стъклени фрагменти от счупено стъкло на автомобила. Няма остатъчни оплаквания от получените увреждания, както и няма други белези. При прегледа от вещото лице ищецът е посочил, че нараняванията на носа и челото преминали за 10 дни. Експертът посочва, че горепосочените травматични увреждания, представляващи временно разстройство на здравето, неопасно за живота, се намират в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Описаните увреждания се дължат на действието на тъпи предмети с неголяма кинетична енергия и с оглед факта, че пострадалият е седял на задна дясна седалка, са получени от удар на главата в части от интериора на автомобила, като самият пострадал признава, че се е ударил в предната седалка.

Експертът посочва, че в момента на получаване на уврежданията пострадалият е изпитал болка не по-силна от обичайната.

При горните обстоятелства, съдът приема за доказано, че ищецът е претърпял неимуществени вреди в резултат от процесното ПТП, изразяващи се в болки, страдания и негативни емоционални преживявания като уплаха, стрес, безпокойство, страх. От това следва, че са налице обективните елементи от фактическия състав на деликта по чл. 45 ЗЗД, доколкото се установява противоправно деяние и намиращи се в причинноследствена връзка с него вреди. Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, субективният елемент – вината, се предполага, като тази презумпция не е оборена, от което следва, че е настъпило непозволено увреждане. По делото не е спорно, че към датата на ПТП ответното дружество е застраховател по задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“, сключена за л. а. „Мерцедес“, поради което отговаря за настъпилите увреждания, причинени виновно от неговия водач. Ето защо са налице предпоставките за ангажиране гаранционно-обезпечителната отговорност на застрахователя.