Решение № 257 от 20.07.2025, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. Б.С., 20.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело № 20251410100327 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени обективно и субективно съединени искове от Ц. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Б.С., ул.Х.К №51, вх.А, ет. 1, ап.1, общ. Б.С., обл.

В., със съдебен адрес: гр.Т., ул.“З.С.“ №7, ет.4, оф. №30, чрез адв.Д. Г. от АК-Л., против „Изи асет мениджмънт“ АД, ЕИК //////////// със седалище и адрес на управление: **********, и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК //////////////, със седалище и адрес на управление:

**********, както следва: срещу „Изи асет мениджмънт“ АД, ЕИК //////////// иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1, във вр. чл.22 от ЗПК, във вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем №//////////04.10.2023г., в условията на евентуалност (ако съдът приеме договорът за валиден) – иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл.3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на чл.4 от процесния договор, и обективно кумулативно съединен осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 421,48лв. /четиристотин двадесет и един лева и четиридесет и осем стотинки/, платена без основание по процесния договор; срещу „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК //////////////, иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция №//////////04.10.2023г., и обективно кумулативно съединен осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 1092,32лв. /хиляда деветдесет и два лева и тридесет и две стотинки/, платена без основание по процесния договор.

1

В исковата молба се сочи, че на 04.10.2023г. между ищеца, в качеството му на заемодател, и ответника „Изи асет мениджмънт“ АД, ЕИК //////////// в качеството му на кредитодател, е сключен Договор за паричен заем №/////////, по силата на който кредитодателят предоставил на ищеца в заем сумата в размер на 1250,00 лв. при фиксиран ГЛП от 35,00 % и ГПР от 41,60 %. Съгласно погасителен план следвало да внесе 12 месечни вноски, като общият размер на задължението бил 1499,40лв.

Сочи се, че съгласно чл.4 от процесния договор кредитополучателят следвало в 3дневен срок от сключване на договора да представи обезпечение, предвид което на същата дата ищецът сключил Договор за предоставяне на гаранция №//////////04.10.2023г. с ответника „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК //////////////. Във връзка с посочения договор ищецът дължал възнаграждание в размер на 1272,60лв., платимо на 12 месечни вноски, всяка към погасителните вноски към договора за кредит.

Ищцата сочи, че към момента на депозиране на исковата молба е заплатила сумата в размер на 2763,80лв., част от които посредством погасителни вноски, а сумата в размер на 684,80лв. – чрез регинансиране с нов кредит.

Релевира доводи за нищожност на договора за кредит. Сочи, че е нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като посоченият в договора ГПР не е отговаря на действителния. Твърди, че договорът за поръчителство е пряко свързан с договора за кредит, предвид което е следвало възнаграждението по него да бъде прието за разход по кредита и следователно включено в ГПР.

Сочи, че Договор за предоставяне на гаранция №//////////04.10.2023г. с ответника „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК //////////////, е нищожен като противоречащ на добрите нрави. Релевира, че не е налице насрещна престация от страна на дружеството-гарант.

Инвокира доводи за наличието на връзка между двата договора. Предвид изложеното моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Изи асет мениджмънт“ АД, ЕИК //////////// е депозирал писмен отговор, оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Релевира доводи за недопустимост на установителните искове. Инвокира доводи за действителност на процесния договор, като сочи, че са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Сочи, че възнаграждението по договора за поръчителство не следва да се включва в ГПР по договора за кредит, тъй като не е общ разход по кредита. Във връзка с предявения осъдителен иск сочи, че ищцата е заплатила на кредитора сума в общ размер на 1441,20лв.

Предвид изложеното моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК //////////////, е депозирал писмен отговор, оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Релевира доводи за недопустимост на установителните искове. Инвокира доводи за действителност на процесния договор Договор за предоставяне на гаранция №//////////04.10.2023г. Предвид изложеното моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В хода на производството са събрани писмени доказателства.

2

Настоящата съдебна инстанция, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, като е признато за доказано и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 04.10.2023г. между ищеца, в качеството му на заемодател, и ответника „Изи асет мениджмънт“ АД, ЕИК //////////// в качеството му на кредитодател, е сключен Договор за паричен заем №/////////. По силата на цитирания договор ответникът "Изи Асет Мениджмънт" АД е предоставил на ищеца сумата в размер на 1250,00 лева, която ищецът се задължил да върне на 12 равни месечни вноски в размер от 124,95 лв. всяка, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер 35% и годишен процент на разходите от 41,60 %. В чл.4 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на процесния договор, да предостави на заемодателя обезпечение в една от следните форми: 1) двама поръчители, които да отговарят на следните условия: нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лева; да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с ответника; да няма задължения към други банкови и финансови институции; да няма неплатени осигуровки за последнтие 2 години; 2) банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата от 1499, 40 лева със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора; 3) одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Между страните не се спори, като е признато за доказано и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между ищеца и ответника „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК //////////////, е сключен Договор за предоставяне на гаранция №//////////04.10.2023г, по силата на който гарантът се задължил да издаде гаранция за плащане в полза на "Изи Асет Мениджмънт" АД, с наредител-потребителят, с цел гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, за сума, покриваща, както следва: задължение за връщане на заемната сума; задължение за плащане на възнаградителна лихва; задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането на разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция за поемане на описаните по – горе задължения, потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 1272,60 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 106,05 лв., като съгласно чл. 3, ал. 2 потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени в договора за паричен заем, за плащане на задълженията на потребителя по договора за паричен заем. Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция, "Изи Асет Мениджмънт" АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора.

Видно от представения по делото погасителен план към договора за перичен заем, 3 общият размер на седмичната вноска, дължима от потребителя, възлиза на сумата от 231,00 лв., в която е включена и сумата в размер на 106,05лв., представляваща възнаграждение за предоставяне на гаранция.

Между страните не се спори, като същото е признато с доклада по делото за ненуждаещо се от доказване, че към ГПР по Договор за паричен заем №///////// не е включено възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция.

По делото се приложени от ищеца платежни нареждания, неоспорени от ответниците, от които се установява, че Ц. П. П. е погасилата по Договор за паричен заем №///////// сумата в размер на 2079,00лв. чрез 9 преводни нареждания в размер на 231,00лв. всяко, както следва: на 03.11.2023г., на 05.12.2023г., на 02.01.2024г., на 06.02.2024г., на 05.03.2024г., на 02.04.2024г., на 08.05.2024г., на 09.07.2024г., на 31.05.2024г. На 09.08.2024г. ищцата е заплатила сумата в размер на 684,80лв., видно от приложената кореспонденция с ответника "Изи Асет Мениджмънт" АД, неоспорена от същия.

От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Нищожността е най-тежкият порок на сделките, тя е обективно състояние, което ги лишава от правно значение. Нищожните сделки не пораждат правни последици от момента на сключването им и не могат да бъдат заздравявани. Нищожността настъпва по право и всеки заинтересован правен субект може да се позове на нея. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че винаги е налице правен интерес от признаване нищожността на сключената сделка независимо от обстоятелството дали по същата е налице плащане, респективно дали е налице възможност за страната да предяви осъдителен иск. С оглед изложеното съдът намира предявените искове за допустими.

Доколкото страна по процесните договори за потребителски кредит и поръчителство е физическо лице, за което няма данни и не се твърди да е действало в рамките на своя професионална или търговска дейност, и предвид предмета на сделката, в случая договорната обвързаност между страните попада в обхвата на дефинитивната норма на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и спрямо същата са приложими специалните изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана в ЗЗП – арг. § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, който въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Нещо повече, при извършване на преценка относно действителността на договорите съдът не е обвързан от посочените от ищеца основания, доколкото нормите, уреждащи нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно предвид действието на чл. 6, § 1 от горната Директива. Ето защо, следва да се извърши цялостна проверка за наличие на основания за недействителност на сключените договори, която проверка се обхваща от пределите на чл.22 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 – 9 от същия, 4 договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 41,60 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т.

10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК, но не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, сключен от потребителя с "Файненшъл България" ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.