Решение № 80 от 13.12.2021, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Бургас, 13.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Мая П. Величкова при участието на секретаря Елена П. Георгиева в присъствието на прокурора Кремена Илиева Стефанова (АП-Бургас) като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212000600107 по описа за 2021 година

С присъда № 260004/04.03.2021 год., постановена по НОХД № 198/2020 год., Окръжен съд - Ямбол е признал подсъдимия ПЛ. СТ. К., ЕГН:**********, за виновен в това, че в периода от неустановен ден в началото на м.декември 2019 год. до 14.12.2019 год., включително, пред блок № 14 в ж.к. „Г.БН.“ и в офис на „Еконт Експрес“ ООД, находящ се до блок № 14 в ж.к. „Г.БН.“ в гр.Ямбол, действайки в условията на продължавано престъпление и при опасен рецидив, без надлежно разрешително придобил и държал в себе си с цел разпространение общо 4,384 гр. високорисково наркотично вещество 5F-MDMB-PICA, на стойност 105,18 лв., като част от него - 0,197 гр. на стойност 0,50 лв. разпространил, чрез продажба, на И.Х.Ш. и Н..Ю.Х. – двамата от гр.Ямбол, поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, изр. 1, предл. 3, 4 и 5, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и б.

"б" от НК и чл. 55, ал. 1, т.1 и ал. 2 от НК го осъдил на Лишаване от свобода за срок от три години, което да се изтърпи при първоначален строг режим и Глоба в размер на 10 000 лева.

На основание чл. 59 ал. 1 и ал.2 от НК съдът е приспаднал времето, през 1 което подсъдимият ПЛ. СТ. К. е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и с постановление за задържане на ОП-Ямбол, считано от 15.12.2019г. до 18.01.2020г.

На основание чл. 354а ал.6 от НК съдът е постановил отнемане в полза на държавата на наркотичното вещество, предмет на престъплението – 5FMDMB-PICA, с нетно тегло 4,187 грама, предадено за съхранение в ЦМУ Наркотици

София с приемателно-предавателен протокол

№68042/06.02.2020г.

С присъдата съдът се е разпоредил и с веществените доказателства по делото - електронна везна, запечатана в найлонов плик със стикер „Изследвано“, найлонов плик, съдържащ жълт хартиен плик, запечатан след извършването на оглед на ВД със стикер „веществено доказателство“ и прикрепено към него найлоново пликче с алуминиево фолио и надпис „веществено доказателство“ № 2 по ДП 129/2019г., постановявайки унищожаването им, като вещи без стойност.

Съдът е осъдил подсъдимия ПЛ. СТ. К. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД МВР Ямбол направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 884,92 лева, както и 150 лева в полза на Национално бюро за правна помощ.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от адвокат М.А. от АК-Ямбол, упълномощен защитник на подсъдимия К.. В жалбата се релевират доводи за неправилност на постановената присъда поради необоснованост на фактическите констатации, допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание, конкретни доводи в каквато насока не се излагат. Направено е искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият К. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 354а, ал.2, т.4, вр. ал.1, изр.1-во, предл. 3,4 и 5, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК. В жалбата не са направени искания по доказателствата.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас ангажира становище за неоснователност на подадената жалба. Изтъква, че при постановяване на присъдата първостепенният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните 2 правила. Отбелязва, че в мотивите към атакувания акт са отразени приетите за установени фактически обстоятелства, доказателствата, на основата на които същите се извеждат и правните съображения за взетото решение.

Счита, че приобщаването по делото посредством протокол за доброволно предаване на процесната колетна пратка, съдържаща „наркотичен чай“, не стои в противоречие с процесуалните правила, уреждащи способите за доказване в процеса. Сочи, че протоколът е изготвен в съответствие с изискванията по чл. 129 от НПК и поради това има своята доказателствена валидност. Изтъква, че вещите, чието приобщаване по делото е извършено по този ред, са били обект и на допълнителен оглед, за което действие също е съставен протокол съобразно чл. 110 от НПК. Поддържа, че видът и количеството наркотично вещество са установени такива чрез назначената по делото физикохимича експертиза, заключението по която е пълно, ясно и обосновано. Стойността на процесното наркотично вещество, представена в заключението на фармакологичната експертиза, намира, че има своята значимост единствено с оглед преценката за наличие на признака „големи размери“. Акцентира върху частта от заключението на фармакологичната експертиза, в която е ангажиран извод, че синтетичните канабиноиди, каквито се сочи да са процесните вещества, съставляват химични съединения, с действие, аналогично на действието на тетрахидроканабинола, явяващ се активна съставка на канабиса. За неоснователно намира възражението на защитата, насочено към оспорване доказаността на обвинението срещу К. за реализирано разпространение на наркотични вещества. Солидаризирайки се с оценката, дадена от съда на гласните доказателствени източници показанията на свидетелите Ш., Х., М. и Ж., прокурорът намира, че защитната теза на подсъдимия с основание е била отхвърлена като неподкрепена такава на основата на наличните данни по делото. Сочи, че съдът не е пренебрегнал задължението си да обсъди противоречията в доказателствените източници, като е дал ясен отговор на кои дава вяра и на кои не, както и какви са съображенията му в тази насока. Основавайки се на приетата от ОС-Ямбол за установена по делото фактическата обстановка, която намира за доказателствено обезпечена, прокурорът счита, че квалификацията на деянието по чл. 354а, ал.2, т.4, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 29 от НК е правилно определена. Наложеното на подс.К. наказание според прокурора съответства на тежестта на извършеното деяние и личната обществена 3 опасност на дееца, като същото ще способства за постигане на целите по чл.

36 от НК. С горните аргументи прокурорът пледира присъдата на ОС-Ямбол да бъде потвърдена като правилна.

Пред въззивния съд подсъдимият П.К. се явява лично и с упълномощения защитник - адв.М.А. от АК-Ямбол, която поддържа изцяло жалбата и оплакванията, направени в нея. Оспорва подхода на първата инстанция в оценката на доказателствените източници по делото. Намира, че съдът е останал безкритичен към действията на полицейските служители, осъществили задържането на подсъдимия, след като същият е напуснал офиса на „Еконт“, носейки в себе си колетна пратка. Твърди, че задържането на подсъдимия към този момент не предполага доброволност на действията му по предаване на процесната пратка, поради което и приобщаването на последната към доказателствата по делото чрез протокол за доброволно предаване стои в противоречие с правилата на НПК. Изтъква, че съставителите на този протокол не са разследващи органи, доколкото по сведение на полицейските служители Т. и Ж. разследващ орган е пристигнал на мястото много по-късно. Сочи също, че при задържането на К., носената от него колетна пратка не е била разпечатана, а удостовереното в протокола за оглед на веществени доказателства удостоверява, че пакетът е бил разкъсан. Горното според защитника изисква да се отговори на въпроса кой, кога и защо е разкъсал пакета. Поставяйки акцент върху процесуалната порочност на съставения след задържането на подсъдимия протокол за доброволно предаване на вещи, защитата поддържа, че следващите действия на органа по разследване, включващи оглед на предадените вещи и експертния им анализ, не биха могли с обратна сила да възстановят този начален момент на разследването и поради това следва да се приеме, че те също са опорочени. Изтъква се на следващо място, че изготвените по делото експертизи не дават отговор на основния въпрос, а именно какъв е процентът на активната съставка синтетичен канабиноид в изследваното вещество, което не позволява да се разбере какъв е точно предметът на обвинението срещу К..

Възражения се навеждат и срещу доказаността на субективните параметри на деянието „придобиване и държане на високорисково наркотично вещество“, за което е привлечен да отговаря К., като се изтъква, че получаването от последния на колетна пратка само по себе си не предпоставя знанието му за нейното съдържание, а това обстоятелство следва да бъде несъмнено 4 установено съобразно изискването на чл. 303, ал.2 от НПК.

Оспорвайки доказателствената обезпеченост на обвинението срещу К. за разпространение на наркотични вещества, защитникът претендира ненадеждност на разпитаните като основни свидетели по делото Ш. и Х., за които сочи, че са наркозависими лица и поради това твърдените от тях факти следва да бъдат внимателно проверени. Сочи също, че с оглед на данните, разкрити от двамата свидетели, за тях съществува риск да бъдат подведени под отговорност, което допълнително ги дискредитира. С конкретно позоваване на твърдения, залегнали в показанията им, относно времето и начина на закупуване на процесния наркотик от подсъдимия, както и обстоятелствата, при които са взели решение да съдействат на полицията в разкриване на инкриминираната деятелност, защитата застъпва становище, че същите не съставляват годна доказателствена основа за осъждането на К. по предявеното му обвинение. С позоваване на практика на ВКС подчертава, че самостоятелната преценка на прокурора дали да привлече конкретни лица към наказателна отговорност не дава основание на съда да игнорира действителното значение на поведението на тези лица и заинтересоваността им при техните изявления, уличаващи подсъдимия в извършване на престъпление. Изтъква също, че твърденията в случая на обсъжданите двама свидетели, че са закупили процесния наркотик от подс.К., противостоят на резултатите от извършеното претърсване в дома и вилата на последния, които не сочат на намерени в помещенията наркотични вещества. Поддържайки във връзка с горното, че доказателствената наличност по делото не способства несъмненост на изводите за реализирано престъпно поведение на К. съобразно вмененото му обвинение, защитникът пледира за отмяна на постановената присъда и постановяване на нова - оправдателна такава.

Алтернативно, поставяйки акцент върху отсъствието на експертна позиция по въпроса за процентното съдържание на активно действащия компонент в процесното наркотично вещество, претендира явна несправедливост на отмереното наказание и моли за неговото намаляване.

Упражнявайки правото си на лична защита, подс.К. се присъединява към доводите на защитника. В последната си дума излага твърдение, че не е осъществил деянието, за което е осъден и моли за постановяване на оправдателна присъда.

5

Въззивната жалба е подадена от лице с право на жалба съгласно чл.318, ал.6 от НПК, в посочения в чл.319, ал.1 от НПК петнадесетдневен преклузивен срок за обжалване, срещу оспорим по реда на въззивния контрол съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Бургаският апелативен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

При извършената служебна проверка на присъдата, въззивният съд не установи наличие на някой от основанията по чл. 335 ал.2 вр. чл. 348 ал.3 от НПК, обуславящи отмяна на акта на първата инстанция и връщане на делото за ново разглеждане, поради което и намери, че наведените в жалбата оплаквания за пороци в доказателствената дейност на съда, довели до необоснованост на присъдата и неправилно приложение на материалния закон следва да се разгледат по същество.

Съдебното производство пред първоинстанционния съд се е развило по общия ред съгласно правилата, уредени в Глава ХХ от НПК. В рамките на проведеното пред ОС-Ямбол съдебно следствие, съставът на съда е положил необходимите усилия при спазване на установените в НПК процесуални изисквания да обезпечи делото с доказателствен материал с оглед правилното му решаване. На основата на извършен анализ на събраните гласни, писмени и веществени доказателствени източници, както и експертни заключения съдът е направил обосновани изводи по фактите. Назначената от въззивния съд и изслушана в съдебно заседание техническа експертиза, на която бе възложено да изследва и анализира в информацията, съдържаща се в приобщените по делото като веществени доказателства 2 броя оптични носители /CD/, предоставени от „Теленор България“ ЕАД и „Виваком“ ЕАД / спр. л.194-197 от ДП/, не способства изграждането на фактически изводи, различни от застъпените такива от ОС-Ямбол, а напротив - представеното заключение препотвърди констатациите, направени от първата инстанция по отношение на телефонната комуникация, водена от подсъдимия с трети лица, сред които и такива, разпитани като свидетели по делото.