Решение № 13169 от 02.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13169 гр. София, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20241110100594 по описа за 2024 година

Предявен е иск по чл.55, ал.1, пр.първо ЗЗД.

Ищецът „Т.“ ЕООД твърди, че е дружество, чийто основен предмет на дейност е насочен към предоставяне на информация, подпомагане и консултиране на физически лица, ползвали т.нар. „бързи кредити“. Заявява, че с Договор за цесия № 1206/02.06.2023 г. е придобил вземанията от Н.Н.В., който е платил без основание на ответника „В.“ ЕООД.

Поддържа, че цедента Н.Н.В. е платил на ответника „В.“ ЕООД суми в размер на общо 210.03 лева, съставляваща сумата 140 лева по Договор за кредит № 9950305015/29.11.2019 г.; сумата 57.97 лева по Анекс за допълнителна сума от 03.12.2019 г. към Договор за кредит № 9950305015/29.11.2019 г. и сумата 12.06 лева по Анекс за допълнителна сума от 16.12.2019 г. към Договор за кредит № 9950305015/29.11.2019 г. Заявява, че договорите за кредит са нищожни на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави, както и поради липса на съгласие, на основание чл.10 ЗПК. Твърди основание за нищожност по чл.11, ал.1, т.10, във връзка с чл.22 ЗПК, поради липса на съществен елемент от съдържанието на договорите-годишен процент на разходите(ГПР), както и поради заобикаляне на изискванията на чл.19, ал.4 ЗПК, във връзка с чл.26, ал.1 ЗЗД-размера на договорната неустойка за непредставянето на обезпечение и включването и в ГПР надвишава в пъти максимално допустимия размер. Поддържа основания за нищожност по чл.10, ал.1 ЗПК, във връзка с чл.22 ЗПК и чл.26, ал.1, предл.1, във връзка с чл.147 ЗЗП: не всички елементи на договорите са представени с еднакъв по вид и размер шрифт(не помалък от 12); към тях не са представени погасителни планове; не са написани по ясен и разбираем начин; не съдържат правото на отказ от потребителя на договора и срок за упражняването му. Навежда нищожност, поради нарушение на чл.11, т.9 ЗПК, във връзка с чл.22 ЗПК-липса посочване на годишния лихвен процент(ГЛП); поради нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК-липсва на ясна методика по формирането на ГПР и поради нарушение на чл.143 и сл. ЗЗП-не става ясно как договорната лихва се съотнася към ГПР и начисляването на договорна неустойка за непредставянето на обезпечение, чиито размер не е включен в ГПР. Заявява, че договорите са бланкови и не е дадена възможност потребителите да влияят върху тяхното съдържание, поради което тези клаузи са неравноправни, респ.нищожни, освен ако не са договорени индивидуално. Претендира сумата от 2 1 0 . 0 3 лева, 1 представляваща платена без основание, ведно със законната лихва от датата на исковата молба-03.10.2024 г. до окончателното изплащане и разноските.

Ответникът В.“ ЕООД е получил препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК е подал писмен отговор. Заявява, че Договор за цесия № 1206/02.06.2023 г. е нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, поради накърняване на принципа за добрите нрави.

Твърди, че Договор за цесия № 1206/02.06.2023 г. е нищожен, поради липса на предмет и нарушаване разпоредбата на чл.26, ал.2, предл.1 ЗЗД. Поддържа, че Договор за цесия № 1206/02.06.2023 г. е нищожен, поради симулативност на основание чл.26, ал.1, предл.5 ЗЗД.

Претендира разноски.

Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема следното от фактическа и правна страна:

За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи плащане на претендираните суми от страна на Н.Н.В. в полза на ответника по всеки от процесните договори- Договор за кредит № 9950305015/29.11.2019 г. и Анекс за допълнителна сума от 03.12.2019 г. и Анекс за допълнителна сума от 16.12.2019 г.; наличието на валидно сключен Договор за цесия № 1206/02.06.2023 г., по силата на който Н.Н.В. е прехвърлил в полза на ищеца вземанията си, представляващи получени без основание суми от ответното дружество, както и че ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне на вземания. Ответникът следва да докаже наличието на основание за получаване на сумите, респ. наличието на валидно правоотношение по всеки от процесните договори за кредит, размера и изискуемостта на вземанията по всеки от договорите, наличието на валидни клаузи, от които произтичат процесните вземания, респ. че са индивидуално уговорени.

С доклада по делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване (Протоколно определение от 19.11.2025 г.) обстоятелствата относно наличието на Договор за кредит № 9950305015/29.11.2019 г.; Анекс от 03.12.2019 г.; Анекс от 16.12.2019 г. към договора за кредит, сключен между „В.“ ЕООД, като кредитодател, и Н.Н.В., като кредитополучател, както и съдържанието на договора и анексите към него.

Не е налице спор, че по сключения на 29.11.2019 г. Договор за кредит между „Вивус.

БГ“ ЕООД, като кредитодател, и Н.Н.В., като кредитополучател, на последния е предоставена парична сума в размер на 610.00 лева срещу задължението да върне същата в срок до 29.11.2019 г. Уговорен е стандартен лихвен процент от 40.97%, промоционален лихвен процент от 49.95%, както и годишен процент на разходите(ГПР) от 49.7%.

Договорът е изменен с Анекс за допълнителна сума от 03.12.2019 г. към Договор за кредит № 9950305015/29.11.2019 г., по който на 03.12.2019 г. на кредитополучателя е предоставена сумата от 300.00 лева, като последният се е задължил да върне същата в срок до 03.12.2019 г. Предвидена е такса за експресно разглеждане в размер на 57.97 лева. Общата дължима сума по кредита е в размер на 1145.89 лева.

Приет е последващ Анекс за допълнителна сума от 16.12.2019 г. към Договор за кредит № 9950305015/29.11.2019г., по който на 16.12.2019 г. на кредитополучателя е предоставена сумата от 80.00 лева, като последният се е задължил да върне същата в срок до 16.12.2019 г.

Посочена е допълнителна услуга по анекса към договора в размер на 80 лева. Предвидена е такса за експресно разглеждане в размер на 12.06 лева. Размерът на кредита преди отпускане на сумата е 1220.00 лева. Общата дължима сума по кредита е в размер на 1616.69 лева.

Не е налице спор, че към датата на предявяване на иска всички вземания по Договор за кредит № 99505015/29.11.2019 г.; Анекс от 03.12.2019 г.; Анекс от 16.12.2019 г. по Договора за кредит са били погасени от кредитополучатея Н.Н.В..

От Договор за цесия № 1206/02.06.2023 г., сключен между ищеца и Н.Н.В., се установява, че последния, в качеството на цедент, е прехвърлил на ищеца, в качеството му 2 на цесионер, вземания, които има към ответника „Вивус. БГ“ ЕООД в общ размер на 2944.90 лева. В т. 2 от Договора е посочено, че се прехвърлят вземания към ответника, свързани с процесния договор за кредит в размер на общо 210.03 лева, представляващи заплатени от кредитополучателя суми без основание суми. В чл. 2 от договора страните са уговорили, че прехвърлените вземания преминават в патримониума на „Т.“ ЕООД, ведно с всички принадлежности, в т. ч. и изтекли лихви. С чл. 12 от Договора за цесия, цедентът е упълномощил цесионера да изпрати от негово име съобщение до длъжниците, с което да ги уведоми за прехвърляне на вземанията в съответствие с разпоредбите на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

Договорът съдържа и изрично изявление за потвърждаване на прехвърлянето на вземанията от страна на цедента.

Прието по делото е уведомление за цесия от 03.07.2023 г., от Н.Н.В., чрез пълномощника „Т.“ ЕООД, адресирано до „В.“ ЕООД, с което длъжникът е уведомен за сключения на 02.06.2023 г. Договор за цесия, с който са прехвърлени вземания на физическото лице, възникнали във връзка с процесния Договор за кредит от 29.11.2019 г.

Договорът за цесия и уведомлението до длъжника за цесията са подписани за упълномощен представител на „Т.“ ЕООД, съобразно представеното по делото пълномощно.

Прието е и уведомление от „Т.“ ЕООД до „В.“ ЕООД за извършената цесия, като същото е било връчено на адресата още преди завеждане на производството - на 10.07.2023 г. Уведомлението за цедирането на вземането е връчено на насрещната страна и с получаване на препис от исковата молба и приложенията към нея.

При извършване на преценка на действителността на процесния договор за потребителски кредит съдът намира, че същия е нищожен на основание чл.22 ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като съображенията за формиране на този извод са следните:

Процесният договор представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл.

9, ал. 1 ЗПК, тъй като с него ищецът се е задължил да предостави на ответника заем, съгласно уговорените параметри и условия. Като такъв за него важат допълнителните изисквания за действителност, предвидени в Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал. 1, т.7-12 и т.20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Договорът за потребителски кредит съдържа информацията, посочена в т.9 и т.10 на чл.11 ЗПК - посочен е стандартния лихвен процент от 40.97%, промоционален лихвен процент от 49.95%, както и годишен процент на разходите(ГПР) от 49.7%. Предвидена е такса за експресно разглеждане в размер на 57.97 лева по сключения първи анекс и такса за експресно разглеждане в размер на 12.06 лева по втория анекс към договора за кредит.

Съобразно нормата на чл.11, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език, като съгласно т.10 от същата той трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите (ГПР) по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК предвижда, че годишния процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

В съдебната практика, обективирана в Решение № 378/18.05.2006 г. по гражданско дело № 315/2005 г., на II ГО при ВКС; Определение № 901/10.07.2015 г. по гражданско дело № 6295/2014 г., на IV ГО при ВКС се приема, че възнаградителната лихва може да надхвърля 3 размера на законната лихва, с която се съизмеряват вредите за времето, в което остава неудовлетворено кредиторовото парично притезание. Приема се още обаче, че противоречат на добрите нрави уговорки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг, като е изведено, че уговорка относно размера на възнаградителната лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, противоречи на добрите нрави, а ако вземането е обезпечено, за неморална сделка следва да се приеме лихва, която превишава двукратния размер на законната лихва. Трайно е прието, че няма пречка страните по договор да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва. Максималният размер на договорната лихва (била възнаградителна или за забава) е ограничен винаги от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използува се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг и пр. Прието е, че противно на добрите нрави е да се уговаря лихва за забава, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин заем (напр. ипотека), противно на добрите нрави е да се уговаря лихва за забава, надвишаваща двукратния размер на законната лихва. В тези случаи се дължи само законната лихва.